Следотърсачът

Онези, които бяха станали, отново седнаха. И сега, когато Риг наведе чело, за да докосне скута на майка си, тя протегна ръка и го погали по косата, а после го повдигна малко, прегърна го и се разплака в косите му, и го целуна, и го нарече свое детенце, свое малко момченце, и благодари на Светеца скитник, че го е довел отново при нея след дългите му скитания из пустошта. Междувременно Риг се чудеше как ли сестра му разбира всичко това и си мислеше колко ли влудяващо е за нея да го гледа, но продължи, без да º помага да разбере нито с думи, нито със звуци. Що се отнася до майка му, той º вярваше само наполовина. В края на краищата, не би ли постъпила тя така и ако желаеше смъртта му? Вярно, чувствата º изглеждаха достатъчно истински, малцина притежаваха умението да ги изиграят така успешно. Ала не беше ли самият факт, че още е жива, доказателство, че тя знае как да играе всяка роля, изискваща се от нея, за да оцелее? И все пак Риг трябваше да се довери на някого или животът му на това място щеше да е невъзможен. Затова реши да повярва, че майка му не е оцеляла с преструвки, че изпитва чувства, каквито не изпитва, а по-скоро с преструвката, че не чувства нищо, с точно обратното умение, и затова този изблик е рядък и искрен. Тя го обичаше. Тя не желаеше смъртта му. Той щеше да º се довери. А ако се окажеше, че е взел погрешно решение, щеше да се справя с разочарованието, когато то дойде. Щеше да е достатъчно лесно, защото това разочарование сигурно щеше да трае само няколко мига, преди да издъхне.

Глава 16

Сляпо петно

Рам погледна голямото холографско изображение на новия свят.

– Какво име ще му дадеш? – попита заменимият.

– Има ли значение? – попита Рам. – Каквото и име да предложа, то ще добие значение на „този наш свят“. Каквото означава сега „Земя“.

– Мислиш, че колонистите ще забравят света, от който са дошли?

– Не, разбира се – отвърна Рам. – Но децата, родени тук, ще чуват за Земята като за далечна планета, на която са живели родителите им. Праправнуците няма да познават никого, който някога я е виждал.

– Ние, заменимите, също сме любопитни как ще обясниш на останалите колонисти факта, че сме се върнали 11 191 години назад в миналото.

– Защо изобщо да им казвам за това? – попита Рам.

– Защото някои от тях може да си мислят, че след нас ще пристигат космически кораби с припаси.

– Ние знаем ли, че кораби няма да дойдат?

– Защо да идват? Доколкото знае Земята, вие не сте успели да осъществите скока, изчезнали сте.

– Напротив – възрази Рам. – Доколкото знае Земята, ние сме изчезнали, което означава, че сме успели. За тях да не осъществим скока би означавало просто, че корабът ни е продължил нататък или се е взривил. След като няма отломки и никакви видими следи от нас, те могат да заключат единствено, че скокът е бил успешен. Което означава, че ще пратят след нас кораби, които също ще осъществят скока и вероятно и те ще се разделят на деветнайсет копия и ще се върнат 11 191 години назад в миналото. Би трябвало да получим невероятни количества припаси.

– Мислихме за това – рече заменимият. – Няма причини за скока назад във времето или за създаването на копията, които ние можем да открием. Корабните компютри са способни да установят единствено, че скокът просто е успял. И това е така, разбира се, защото ето го новия свят, който още си няма име.

– Не съм забравил необходимостта той да бъде именуван – рече Рам сприхаво. – За какво е това бързане?

– Всяка секунда ние провеждаме десет хиляди разговора помежду си и с корабните компютри – отвърна заменимият. – Докладите ни ще са по-резултатни, ако използваме име.

– Не съм забравил и предишните ти забележки – рече Рам. – Ако всички създадени от нас полета са причината да осъществим скока идеално, защо съществуват 19 кораба 11 191 години назад в миналото?

– Заради теб – отвърна заменимият.

След края на закуската Риг беше наясно, че истинската му работа тепърва започва. Сега той трябваше да спечели доверието на майка си, а това, че я беше принудил и публично да покаже своята обич към него, надали беше най-добрата първа крачка. Тъй като Парам живееше невидима, само майка му можеше да º предаде вест... Само майка му можеше да спечели за него доверието на Парам.

Той се изправи.

– Майко, като син, аз съм любопитен и имам желанието да науча нещо за баща си. Позволи ми да дойда в стаята ти, където откровено ще можеш да ми разкажеш кой е бил той и какво съм наследил от него.

Риг се обърна към останалите на масата.

– Не говоря за никаква друга собственост освен тялото, което обитавам.

– Коя майка би искала нещо повече от това да остане насаме с отдавна изгубения си син?

Майка му стана от масата.

– Надявам се, че никой няма да се поскъпи да ни отпусне време за това.

Флакомо също стана.

– По закон вие нямате право да оставате сами, но аз мога да заявя на всички, които ме чуват, че ако някой прекъсне тази нежна среща между майка и син, то той престава да е мой приятел и приятел на моя дом.

Чудесно казано, ала Риг знаеше, че тук уединение не съществува.