Следотърсачът

– Ти не си ни нужен... за да преминем през Стената. Но след като преминем от другата страна, ще ни е нужен твоят опит, а може би и бойните ти способности. Когато татко Кносо открил начин да премине през Стената – упоен до безсъзнание, преплавал с лодка – някакви ужасни водни създания оттатък го извлекли от лодката и го удавили.

– Ох... – изпъшка Самуна. – Аз нямам никакъв опит от битки с водни страшилища убийци.

– Ние няма да минем оттам, откъдето е минал татко Кносо – поясни Риг. – Не знаем какво ще открием. Сестра ми, Умбо и аз сме много умни, важни, могъщи и прочие, но сме и дребнички, слабички и не особено страшни. От друга страна, ти... Погледнеш ли сърдито възрастни мъже, те се разплакват.

Самуна се изхили.

– Умбо, мисля, че ни трябват няколко съобщения от твоето бъдещо аз, за да се докаже, че може да ни смелят от бой.

– Само когато сериозно те превъзхождат числено – отвърна Умбо.

– Което може да се случи тринайсет секунди след като преминем отвъд Стената в другия свят – продължи Самуна.

– Каквото има да става, ще стане – рече Риг. – Но знам едно: ако не отидем там, където никой от този ограден свят не може да ни последва, тогава и моят живот, и животът на майка ми и сестра ми нищичко не струват.

– А майка ти умее ли... нещо? – попита Умбо.

– И да умее, не ми се е доверила.

– Ако не ни хареса съседният свят, винаги можем да се върнем – рече Самуна.

– Ти си служил край Стената – припомни му Риг. – Виждал ли си някога... човек или нещо подобно на човек отвъд нея?

– Лично аз – не, но се разказват истории – отвърна Самуна.

– Страшни ли? – попита Умбо.

– Просто истории – отвърна Самуна. – Но, да, всички те звучат като онези, които хората обичат да измислят. Например... „Приятелят ми видял човек отвъд Стената, който палел огън. После той залял огъня с вода, угасил го напълно, стъпкал пепелта и насочил три пъти пръст към приятеля ми. Все едно го предупреждавал за нещо. На другия ден къщата на приятеля ми изгоря“.

– Вечно се случват с някой приятел – отбеляза Риг.

– С приятел на приятел – уточни Умбо.

– Но като се замислиш за онова, което постигнахме... Което ти постигна...

– И вие участвахте – възрази Умбо.

– Всичко изглежда възможно.

– Дали сред тези истории има и опасни? Хора от други оградени светове, които ядат дечица или нещо такова? – поинтересува се Умбо.

– Не – отвърна Самуна. – Но дори и да ядяха дечица, какво биха направили те? Щяха да дойдат до Стената да ни покажат как правят пикник ли? Стената би им пречила също толкова, колкото пречи и на нас. А тя започва да ни влияе цели мили, преди да я приближим. Прогонва хората. Трябва много да се бориш с нея, за да издрапаш една-две мили към центъра º.

– Ти как разбираш кога ти остава една миля до нея? – попита Риг.

– Въздухът трепти – отвърна Самуна. – Като горещи вълни, само че по-рязко разграничени, и искрят. Трябва известно време да се вглеждаш упорито, но после я виждаш.

– Значи... мисля, че си струва да опитаме – рече Риг. – И имам нужда от всички нас.

– Тежко ми беше с двама ви – призна си Умбо. – Добави и майка ти и сестра ти...

– Да не споменавам и твоя изключително заслужаващ доверие страж – додаде Самуна.

– А после пусни цяла войска подире ни, със стрели, която ругае шумно и гадно – завърши Риг. – Знам. Ще е трудно. И на мен ми беше трудно... Не че имам сили да ви влача с мен, това само ти го вършеше, Умбо... Но чувствах инерцията, мъртвото тегло. По-трудно ми беше да се съсредоточа, да не се отклонявам от дирята, която следвах. А ако същевременно и вървя, вероятно ще е още по-трудно.

– За това дори не се сетих – рече Умбо.

– Но можеш да се упражняваш, нали? Като започнеш сега, докато избягаме.

– Как? Като... хващам случайни непознати и ги връщам назад във времето?

– Защо не? – попита Риг. – Те няма да знаят кой върши това, дори няма да знаят какво става. Ако се опитат да го разкажат на някого, само ще ги заклеймят като луди.

– Прав си – съгласи се Умбо. – Но това никак не е хубаво.

– Тогава не се упражнявай.

– Аз мога да ги връщам само няколко дни или седмици назад, не като нас сега.

– Още фиде?

Продавачката стоеше до тях и чакаше отговор. Умбо не бе забелязал кога е дошла. По израженията на Риг и Самуна си личеше, че и те не я бяха видели. Толкоз за бдителността.

– Не – отказа Самуна.

– Тогава, моля ви, освободете местата за другите ми клиенти.

Умбо стана и видя, че пред вратата се е подредила опашка.

– Извинявайте, не сме забелязали – рече Риг.

– Изглеждахте така, сякаш заговорничите да свалите Съвета от власт – усмихна се момичето.

– Не сме, да знаете! – възкликна Умбо.

– Тя се шегуваше – рече Самуна.

– Може би – прошепна Риг.

Изнизаха се от гостилницата под сърдитите погледи на клиентите, които толкова дълго бяха чакали на опашка.

– Аз трябва да се връщам – рече Риг, щом излязоха на улицата.

– Виж, не знам какво чакаме – заяви Самуна. – Връщай се, вземай сестра си и майка си и да се махаме от Ареса Сесамо, преди да се случи някоя случка или някой да ни погне.

Риг видимо се смути.

– Не мога.

– Защо? – попита Самуна.