Следотърсачът

– Не е възможно например нашият щедър домакин да приюти кралското семейство без съгласието на Съвета, което означава, че той работи за господин Ербалд. А тъй като ние знаем, че Съветът никога не би позволил друга наследствена управляваща фамилия да се издигне на власт и да замени древната кръв на нашия род, това, че бащата на Ербалд, Урбен, е бил секретар преди него и ги делят само трите години управление на добросърдечния Чарос, е просто доказателство, че големите дарби на бащата са наследени от сина. Само глупак би предположил, че подобни дарби е лесно да се заменят.

Риг забеляза, че неколцина от хората вече се измъкваха от страх да не би Ербалд да разбере, че са били тук и са чули възмутителните му обидни (и точни) думи. Той виждаше дирите им и реши при първа възможност да провери къде са отишли, защото това вероятно бяха хора, които вече са наясно, че властите им нямат доверие. Сред тях най-вероятно можеше да намери приятели, ако това изобщо беше възможно. Почувства, че рискът да говори така си е струвал, защото всеки ученик знаеше, че официалният дух на Революцията беше „да говорим истината на властите“, и затова нищо от казаното от него не би могло да се използва като повод за съдебен процес. Всъщност съвсем умишлено все повече ги затрудняваше да се отърват от него тихомълком, понеже, след като бе доказал склонността си да говори неща, които никой не смееше да произнася на глас, Съветът щеше да се побои да позволи на хората да го слушат какво говори на публичен процес.

Режимът, който се увива със знамето на истината, най-много се бои от истината. А и освен това Риг страшно се забавляваше. Неговият Баща му бе осигурил инструментите за политически маневри и познанията за това как се използват и тъй като нямаше представа защо живее, нито пък желание да обслужва нечии чужди планове, защо да не си угоди, като го удари на малко хулиганство, та дори и това да го вкара в гроба?

– Тази градина е толкова прелестна! – отбеляза той. – А и домът, който я заобикаля, е необикновено хубав. Учудвам се, че Съветът е могъл да остави такава къща в ръцете на един-единствен човек, когато толкова хора тънат в бедност. Как се казвате, господин домакин? Искам да зная на кого Съветът е поверил попечителството над такова голямо обществено съкровище.

Лицето на домакина се зачерви и той се поклони леко.

– Имам честта да нося името Флакомо.

– Скъпи ми приятелю Флакомо, може ли да влезем вътре? Боя се, че комарите на Ареса Сесамо ме опитаха и откриха, че съм твърде вкусен.

– Тази делта е такова блато! – рече сърдечно Флакомо. – Боя се, че ние, дето живеем тук, сме свикнали по всяко време да имаме по половин дузина ухапвания и да ни сърби. Моля ви, последвайте ме в кухнята. Обзалагам се, че бихте могли да измолите от готвача да ви даде някой и друг залък.

– С удоволствие ще му помогна в кухнята, за да си спечеля прехраната, стига да дадете съгласието си, господин Флакомо. Бива си ме в готвенето, особено ако варите яхния от дивеч с много подправки.

Риг напълно осъзнаваше странната картина, която рисуваше в мислите на всекиго тук. Възмутителна прямота, грубите обноски от живота му в гората и това, че не смята черната работа за недостойна – разказите за всичко това щяха незабавно да плъзнат из града. Въпреки настояванията на Съвета никой да не разказва за пристигането на това предполагаемо момче от кралското семейство, той се бе държал така, че никой не би устоял да не разкаже.

По същество бе подкупил прислугата и гостите с валута, далеч по-добра от парите. Беше поверил за издаване възхитително скандални тайни. Нищо не печелеше по-голям престиж от познаването на най-съкровените тайни на най-високопоставените и малцина биха устояли да не кажат на никого. Всеки от тях щеше да го разкаже на други и до сутринта вече хиляди щяха да са го чули. Колкото повече хора в града знаеха за него и колкото повече му симпатизираха, харесваха го и се забавляваха с разказите за неговите лудории, в толкова по-голяма безопасност щеше да бъде, защото хората щяха да наблюдават внимателно как се отнасят към него. И ако Умбо и Самуна успееха да стигнат в Ареса Сесамо, историите щяха да им съобщят къде се намира той.

Забелязваше, че майка му не одобрява стореното от него. Но това не беше за учудване – доколкото знаеше, тя искаше той да умре и се беше надявала Съветът да свърши тази работа вместо нея, което сега щеше да е една идея по-малко вероятно. И Флакомо не беше особено доволен. Повечето гости вероятно са били убедени, че той наистина е приятел на кралското семейство и го подслонява с голям риск за себе си. А сега имаха основания да вярват, че изобщо не е кралски приятел, а по-скоро е надзирател.

Ала най-важна беше реакцията на Ербалд. Майката поведе Риг към къщата, като настояваше, че е време милият º син да хапне с нея за пръв път, откакто са º го откраднали. Тогава Ербалд обяви, че тръгва, а после обгърна с ръка раменете на момчето.

– Повърви с мен до вратата, млади Риг – рече високо.

Риг тръгна с него към портата, която излизаше на улицата.