Слейд

— Няма начин. Ъъъ. Ще ми стане лошо. Забравихте ли, че съм бременна? Чувствам, че ми се повдига само при мисълта какво трябва да се направи. — Тя сложи ръце на корема си и запърха с мигли към насреща му. — В края на краищата, ти си големият хищник. Нали все това ми повтаряш? Така че отивай… намери един нож и действай!

— Толкова властна — изпъшка той.

Жената се засмя.

— Искаш ли да видиш как затръшвам вратата?

Брас се усмихна.

— Ти гледай задника й, а аз ще потърся остри ножове и торбички за пакетиране.

Триша се обърна, завъртя дупе пред Слейд и му се усмихна през рамо.

— Обади ми се, когато сте готови. Отивам да се съблека гола и да се изкъпя. Благодаря ви!

— Дразниш ме.

Тя закрачи към стълбите.

— Прав си. Извикай ме, когато вечерята е готова. Ти си най-добрият!

— Продължавай да вървиш — изръмжа Слейд. — Разклати го малко, сладурче.

Триша влезе в спалнята все още много развеселена. Бяха върнали част от дрехите й тази сутрин. Някой ги беше спасил от разрушената хижа. Извади една лятна рокля и бельо от скрина и отиде в банята.

Застана пред огледалото и започна да изучава голото си тяло. Въпреки ранния етап, бременността вече й личеше. Притесняваше се малко, че никой не знаеше какво да очаква, а това можеше да е опасно. Вече бе свикнала със сутрешното неразположение, което определяше бременността като странна още от самото й начало.

Слейд я бе вкарал тайно в новия медицински център рано тази сутрин, преди изгрев-слънце, където имаше ултразвуков апарат. Обектът все още не работеше, но оборудването бе доставено. Размерите на бебето бяха по-големи от нормалното. Това я накара да се чуди колко ли щеше да бъде голямо то при раждането. Плодът се развиваше добре, но с ускорени темпове. Начинът, по който Слейд се бе усмихнал при вида на детето му, й бе стоплил сърцето. Не се съмняваше, че и той иска бебето толкова, колкото и тя.

Гените на бащата бяха смесени с кучешки, а при тях бременността е далеч по-кратка от човешката. Безпокоеше се, че малкото расте и се развива по-бързо, заради променената ДНК на Слейд. Необходимо бе да следи много отблизо промените в плода, за да е наясно с нещата, и да се опита да определи датата на раждането. Беше говорила с Джъстис по телефона и го бе помолила за повече медицинско оборудване, за да направи анализа. Бе й обещал, че ще получи каквото пожелаеше.

— Какво гледаш?

Слейд влезе в банята и приближи зад нея. Прегърна я през кръста и нежно постави длани върху заобления й корем. Докато го галеше, погледите им се срещнаха в огледалото. Целуна я по върха на главата.

— Какво виждаш? — Облегна се на него.

— Притеснена си.

Тя се усмихна.

— Малко. Не искам нищо лошо да се случи на нашето бебе или нещо да се обърка.

— Разтревожена си, защото той е по-голям, отколкото е нормално, и бременността напредва по-бързо от обичайното.

Усмихна му се. Бяха разговаряли за това в клиниката, когато проучваше своите открития.

— Да. Стига си наричал бебето „той“. Ами ако е момиче? Ще получи комплекси. Все още, не може да се види ясно полът.

Той се засмя.

— Няма да създам на детето ни комплекси. Ти просто се дразниш, когато казвам, че ще имаме момче. Жалко, че краката му бяха събрани и свити и не можахме да видим пола му.

— Още е прекалено рано да се каже, но според измерването, бебето е почти в дванадесетата седмица от бременността. Изобщо не ме интересува какъв е полът му, стига да е здраво.

— Мен също. — Притисна я малко по-силно към гърдите си. — Всичко ще бъде наред, сладурче. Ти си невероятен професионалист, ще получиш от Джъстис цялото оборудване, което поиска. Той търси надежден, отличен лекар, специализирал рискови бременности, за да ти помогне. Забрави притесненията. Сама каза, че бебето изглежда перфектно и сърчицето му бие силно, въпреки аномалиите в размерите му.

— Знам. Но просто се тревожа.

— Разбирам те — усмихна й се Слейд. — Мога да прекарам следващия час тук, за да те разсея.

Тя прихна да се смее.

— Не трябваше ли да помагаш на Брас да разфасовате месото?

— Дойдох да се преоблека и не чух водата да тече. Моля те, позволи ми да те позабавлявам. След това ще кажа на Брас, че си била разстроена и си се нуждаела от мен. — Намигна й. — Той ще се справи сам с разфасоването.

Младата жена се размърда и хвана ръцете му около талията си.

— О, не. Ще има да ми ръмжи и ще изгори вечерята ми. Пусни ме, Слейд. Добре съм. Аз ще се изкъпя, а ти иди се преоблечи.

Той я обърна в прегръдките си и усмивката му изчезна.

— Наистина ли си добре, Триша? Искам да ми се доверяваш. Ще бъда винаги до теб.

— Добре съм. Наистина се притеснявам, но ще следя отблизо развитието на нашето бебе. Понякога се безпокоя повече отколкото трябва.

— Слейд!

Тя се усмихна.

— Тебе викат.

Мъжът изстена.

— Моля те, нека да остана!

Триша го избута от себе си.

— Иди му помогни.

— Но аз искам да те целувам навсякъде и да те държа под мен в продължение на дни.

— Само ме дразниш.

— Не и ако барикадираме вратата на спалнята, за да не може Брас да ме последва.

— Обичам те, но няма да те спася от участието в рязането на всичкото това месо. Гладна съм и искам еленови пържоли.