Слейд

Шегата беше за негова сметка, тъй като се оказа, че е една и съща жена. Обърна се и закрачи в тъмнината. Току-що бе загубил надеждата да я има някога в леглото си. Спря, за да погледне назад към къщата й. Гневът му се превърна в тъга. Фантазиите са за глупаците. Научи си урока и стой, по дяволите, по-далеч от нея.

Глава 2

Обтегнати.

Ето така Триша можеше да опише новите си отношения със служителя на НСО. Слейд патрулираше в частта от Хоумленд, заселена с човешките сътрудници, мястото, където тя живееше и работеше, затова бе принудена да се справя с положението. От онази нощ почти не бяха разговаряли. Но когато го правеха, и двамата сякаш бяха постигнали взаимно съгласие да не споменават нищо лично. Така бяха минали два месеца.

Мъжът бе мил, но на нея й се искаше да не е такъв. Слейд притежаваше жизнерадостна усмивка, добро чувство за хумор и всеки път, когато работеше с него, я караше да се усмихва. От нощта, в която му призна коя е, той винаги внимаваше да не остават сами. И тя му бе благодарна за това.

Понякога, когато се прибираше у дома късно през нощта, го зърваше притаен в тъмната улица. Усещаше погледа му и знаеше, че я следи, за да се увери, че се е прибрала благополучно. Това му е работата

, напомни си тя. Съжаляваше за думите, които му каза, но бе изгубила самообладание.

Нещо с нея не беше наред. Мислено се изрита, защото знаеше, че не е редно да му се сърди за това. Беше се почувствала обидена, че я бе забравил. Малко повече от година преди това, искаше да я държи прикована под тялото си в продължение на дни, беше я нарекъл красавица, а сега… Въздъхна. Просто си мислеше, че е хубава и й предложи бърза свалка само за една нощ. Не, не за една нощ. Искаше ме само за няколко часа.

— Глупак — промърмори тя.

— Кой? — проговори тихо зад нея дълбок глас.

Триша се извърна в стола и се сблъска със Слейд. Хвана се за сърцето.

— Никога повече не се промъквай зад мен по този начин. Ще ти струва ли много, ако издадеш някакъв звук, когато приближаваш?

Веждите му се извиха и усмивка разтегна пълните му устни.

— Тогава няма да мога да наблюдавам реакцията ти.

Триша въздъхна.

— Радвам се, че поне ти е забавно. На мен със сигурност — не.

Тя огледа стаята, разбра, че няма никого наоколо и веднага се напрегна. Опа! Това беше първият път, в който оставаха съвършено сами, след онази нощ, когато я беше изпратил до вкъщи. Бяха имали съвместна работа, когато възникнаха проблемите с Ели Брауер и нейния съпруг от Новите видове. Фюри бе прострелян по време на пресконференция от членове на враждебно настроени групи, а после, докато се възстановяваше, домашната медицинска сестра го бе упоила, опитвайки се да го докара до лудост. Но през цялото време двамата се бяха държали професионално.

— Какво ти е нужно?

— Добре, че не попита какво искам. — Той й се ухили, скръстил ръце върху широките си гърди. — Джъстис предприема едно пътуване и иска ти да го придружиш. — Повдигна вежди. — Каза да ти предам да си опаковаш багаж за два дни. Нямах представа, че ти и Джъстис спите заедно.

Триша се вторачи в него.

— Знаеш ли, господин Норт и аз… между нас не се е случило нищо. Той е мой шеф и твой лидер. Единствените ми отношения с Джъстис са професионални.

Езикът му облиза долната устна. Младата жена го наблюдаваше, бързо погледна в сините му очи, приковани в нея.

— Знам, но обичам да те гледам как почервеняваш, когато се ядосваш. — Изведнъж се усмихна. — Джъстис иска да си готова за тръгване след час.

— Но…

— Един час. Не спори с мен. Аз съм само пратеник.

— Но къде отиваме? Точно сега и утре съм дежурна. Какво иска Джъстис от мен?

Слейд сви рамене, все така усмихнат.

— Аз просто трябваше да ти предам съобщението. Ще се видим след час, док. Ще те чакам отпред пред къщата ти.

Триша го наблюдаваше, докато напусна клиниката. Преди да успее да се въздържи, от устните й се отрони проклятие. Той обичаше да я дразни и имаше истински талант за това. Вдигна телефона, за да се обади на доктор Тед Трейдмонд, втория лекар, който бе нает на непълен работен ден, за да покрива част от смените й.

Имаха наистина нужда от повече медицински персонал. Двамата лекари и медицинските сестри бяха недостатъчни. Отбеляза си на ум, когато говореше с Джъстис, отново да му напомни за това. Той стоеше начело на Новите видове, беше техен лидер и взимаше повечето решения в Хоумленд.

Погледна телефона, изкушаваше се да му се обади и да му каже, че няма да замине с него, но промени мнението си. Тя го уважаваше и по някаква причина той имаше нужда от нея при това пътуване, при което бе необходимо да си вземе и багаж. Може и да не изпитваше желание да отиде, но щеше да го направи.