Слейд

Мъжът не се поколеба, подаде й го с дръжката напред. Тя огледа себе си и осъзна, че не е облечена с много дрехи. Тогава хвана подгъва на тениската си и започна да я реже. Отряза цялата долна част на ивица, широка около десетина сантиметра, и му върна ножа обратно, подавайки му го с дръжката към него. Той незабавно го прибра.

— Щях да стрелям по Муун, ако знаех, че ще разрежеш дрехата си, за да превържеш някой от нас.

— Чух те — извика Муун отгоре.

Триша се засмя, докато увиваше лентата стегнато около крака му.

— Това би трябвало да забави кървенето, но раната се нуждае от шевове.

— Сега кракът ми се чувства много по-добре.

— Дай да ти видя ръката.

Харли приседна и обърна огромното си тяло, за да й предостави рамото си. Младата жена бързо разкъса тънката материя на ризата, за да огледа раната. Плътта представляваше кървава каша. Поколеба си.

— Трябва да опипам мястото, за да разбера колко дълбока е раната, но ще боли.

Той кимна, без да поглежда към нея.

— Ние притежаваме огромна търпимост към болка. Давай!

Въпреки че ненавиждаше това, което прави, Триша прокара пръсти по разкъсната рана, която кървеше зле, и веднага докосна нещо.

По дяволите!

— Напипах куршума. Нали каза, че е само одраскване.

— Понякога лъжа.

След като установи, че не е заседнал дълбоко, Триша използва върха на пръстите си и извади сплескания метален къс. Бе доволна, че оловото е минало най-напред през стената на хижата, преди да удари Харли. Дървената преграда го бе забавила достатъчно, за да не може парчето метал да мине през тялото му. Страхуваше се да не би да е разкъсан някой голям кръвоносен съд, като гледаше какво количеството кръв се стичаше по ръката му. Трябваше на всяка цена да спре кървенето, но беше наясно, че мъжът няма да легне и да се остави да се погрижи за раната му, докато дойде помощ.

Имаше възможност да обгори раната, но бързо отхвърли тази идея. Поиска отново ножа му и отряза пак от тениската си, докато платът остана малко под гърдите й. Стисна зъби, мразейки се, че умишлено ще му причини болка.

— Ще запуша раната, като натъпча вътре парче плат, после ще я пристегна отгоре. Натискът на материята ще спре или значително ще забави кървенето, но много ще боли.

— Направи го, но побързай, Триша. Трябва да съм на крака. Всеки момент ще подновят стрелбата. Те няма да си отидат просто така, както на нас ни се иска.

Младата лекарка направи тампон от плата и го напъха в дупката. Действието й бе крайно, но тя нямаше друг избор. Изчака малко, за да разбере, дали парчето ще почервенее и когато видя, че кървенето намаля, направи стегната превръзка. След това отново изчака няколко дълги секунди, но тъканта остана суха.

— Опитай се да държиш тази ръка неподвижно, колкото може по-дълго. Това не е най-правилното решение, а извънредна мярка.

Той кимна, стана и бутна масата пред нея, за да я предпази от заблудени куршуми.

— Благодаря.

Харли се върна на поста си до предната врата, докато Брас все още стоеше до задната стена. Изведнъж и двамата се засмяха.

— Какво е толкова смешно? — Младата жена замести поглед между тях, чудейки се, дали стресът от ситуацията най-накрая им бе повлиял.

Брас въздъхна облекчено, когато се обърна към нея.

— Имаме си компания. Съседите ни идват насам, за да приветстват нашите гости. Подушвам ги.

— Най-малко четирима са — вдиша Харли. — И Валиант е един от тях.

— Нещастници — обади се отгоре Муун. — Сега ще стане интересно.

Тя просто копнееше всичко да свърши. Искаше й се да може да види какво става навън, но внезапно куршумите отново разтърсиха хижата.

— Пълна фронтална атака — изрева Муун. — Те отиват към единия от пикапите.

— Триша! — изкрещя Харли, тичайки към нея. — Махай се от там!

Тя бутна масата и я отмести встрани. Куршуми удариха стената до Брас и той изруга високо. Харли сграбчи внезапно ръката на младата жена, докато тя се мъчеше да се изправи на крака, и я повлече към стълбите, като я прикриваше с тялото си. Куршумите летяха през стаята, минавайки през предната стена и разбитите стъкла.

— Качвай се! — изръмжа й Харли и я пусна в долната част на стълбите.

Тя изтича нагоре и преди да достигне върха, осъзна, че мъжът не я последва. Обърна се и го видя да лежи на пода до първото стъпало. Брас се втурна към падналия си приятел, хвана го с две ръце, метна го през рамо и хукна нагоре.

— Триша, качи се на леглото — извика й Брас и хвърли отпуснатото тяло на Харли върху матрака. — Мини зад него и залегни.

Младата жена чу отчетливия звук на двигател, секунди, преди оглушителна експлозия да изтрещи толкова силно в хижата, че я заболяха ушите. Тя се хвърли на леглото до Харли. Хижата се разтърси, сякаш от земетресение — едно рязко сътресение от движение. Триша изпищя ужасена, когато дървото заскърца и застена. Повечето стъкла на първия етаж се счупиха и посипаха по пода. Сега звукът на мотора се чуваше толкова близо, сякаш беше непосредствено до нея.

— Разрушиха предната стена — изрева Муун.

— Отнесоха я дяволите — озъби се Брас. — Сега пикапът им е паркиран в хола.