Смарагдово море

— Добре, страхотно. А ако тя реши да си вземе няколко свободни седмици без никого, който да я замества, а онези заможни клиенти се насочат другаде, някой откраднал ли е пари от нея? Не. Но въпреки това ги е изгубила. И именно това означава отстъпването на тези места. Дойде ли пролетта, пътищата ще бъдат залети от търговия. Ако отида на юг, изпреварвайки наплива, всички онези хора в Денъм и Джойс, които чакат цяла зима, ще дойдат първо при мен. Но ако изостана, ще намерят някого другиго.

— Това не е съвършена аналогия — настоях. — Не искам от вас да отстъпите тези места без причина. Това е акт на милосърдие.

— Защо да проявявам милосърдие към някого, когото съм срещнал току-що? Искам да кажа, не съм жесток човек, но хайде сега. Майка ти би ли допуснала доходът да й се изплъзне така? Или семейството ти беше толкова тъпкано със злато, че можете да си позволите да го пилеете за хора, на които късметът е изневерил?

— Да спрем да говорим за майка ми. — Разтрих челото си и се приближих до един от прозорците. Два сиви коня пасяха до един хамбар. — А ако ви платим? Отстъпете местата, получете обратно парите си от Орла. Тогава ще ви платим за всяко място, за да ви компенсираме за това, което ще изгубите по отношение на търговията.

Яго дойде при мен до прозореца и подпря едното си рамо на стената. Свали си шапката, разкривайки буйна изрусяла от слънцето коса.

— По отношение на усета ти за бизнес може би има още какво да се желае, но си упорита, това ще ти го призная.

— Значи ще приемете?

— Не — каза той бодро. — Е, тоест вероятно не мога да приема това, за което си мислиш, каквото и да е то. Виждаш ли всичко това? — Той посочи важно към купчините. — Имам още в хамбарите. За да наваксам, че няма да го продам по-рано… Искам да кажа, вероятно ще изгубя по две златни монети в печалба за всяко място, от което се откажа. А аз подсигурих петдесет места. Да ти се намират сто златни монети, които просто ей така се търкалят наоколо?

Не буквално, не. Но някъде в Грашонд купища стоки, струващи много повече от това, наистина се търкаляха наоколо. Булките от Бляскавия двор обикновено струваха над сто златни монети. Със сигурност Джаспър щеше да приеме разделянето с допълнителна собственост като добра сделка, за да ни върне навреме.

— И дори не знам дали ни трябват петдесет места — промърморих, мислейки на глас. — Моряците могат да се погрижат за себе си. Но имаме нужда от място и за товара си.

— Ти наистина ли обмисляш това? — Яго се приведе напред и се взря удивено в лицето ми. — Чу ме да казвам „сто златни монети“, нали?

Срещнах очите му, които бяха в странен зеленикав цвят. Не — всъщност бяха в два различни нюанса. Едното — чисто зелено, другото — смесица от зелено и лешниково.

— Да — каза той неочаквано, — не са еднакви.

— Съжалявам. Нямах намерение да зяпам.

— О, можеш да ме зяпаш колкото искаш. Освен това съм свикнал. Хората по тези места мислят, че очите ми са някакъв знак на разпътните ангели.

— Хората са глупави. Очите ви са изумителни. И така, всъщност нямам толкова много пари под ръка, но имам много стоки, които са равностойни на тях.

— Изумителни, а? — Той наклони глава и няколко секунди ме изучаваше с крива усмивка. После, връщайки се отново на темата, каза: — Трябват ми пари в брой. Вече имам твърде много за търгуване и недостатъчно място, за да го държа.

— А бижута? Те са малки. Лесни за обръщане в монети.

— Вярно. — Той се заигра с периферията на шапката си, докато мислеше. — Ще зависи от бижутата, предполагам. И тогава ще трябва да се споразумеем за по-висока сума. За да компенсираме заплащането за обмена и неудобството.

— Колко по-висока? — Чувствах се, сякаш разрешението на проблемите ми беше точно пред мен — само дето това разрешение беше като вода. Всеки път щом се опитах да го уловя, то се изплъзваше през пръстите ми.

— И… — Яго се отдалечи и отново започна да крачи. — Дори и да си получа парите обратно от Орла, все още трябва да платя за транспорт на юг с някакви други средства. Това е още едно заплащане.

— Да ни прецените ли се опитвате? Нужно ни е да стигнем до Денъм!

— А мислите, че на мен не ми е нужно?

— Мисля… Мисля, че бихте могли да покажете малко повече сърце — казах неубедително. Зараждаше се главоболие, както и раздразнение. Знаех, че в края на краищата, ако беше твърдо решен да замине, никоя сделка, която можех да предложа, нямаше да има значение.

Яго се почука с пръст по гърдите:

— Имам много, повярвайте ми. Даже се разтупка, когато ви видях пред вратата си. Но хайде — извадете най-силния си коз. Трогнете ме до сълзи и ми кажете защо всъщност толкова изгаряте от нетърпение да стигнете до Кейп Триумф. И не казвайте, че е за да се махнете от Наследниците, защото всички искаме да направим това.