Керстин Гир

Смарагдовозелено

книга трета от трилогията „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

Книгите от трилогията

СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ

1. Рубиненочервено

2. Сапфиреносиньо

3. Смарагдовозелено

На всички момичета

с марципанени сърца на този свят

(И имам предвид наистина всички момичета.

Защото чувството е винаги едно и също,

независимо дали си на 14, или на 41.)

Надеждата е нещо хвърковато -

то, кацайки в душата, те намира,

и пее свойта песничка без думи,

и никога не спира)

Емили Дикинсън

Пролог

Белгравия, Лондон, 3 юли 1912 г.

— Ще остане грозен белег — каза лекарят, без да вдига поглед.

Пол се усмихна накриво.

— Е, във всеки случай е по-добре от ампутацията, която госпожа Свръхстрахливка предрече.

— Много смешно! — изсъска Люси. — Аз не съм свръхстрахливка, а ти... господин Глупав Лекомисленик, да не си посмял да се шегуваш с това! Знаеш много добре колко бързо може да се инфектира такава рана и в това столетие човек трябва да е щастлив, ако изобщо остане жив. Няма никакви антибиотици надлъж и нашир, а всички лекари са невежи некадърници.

— Е, много благодаря — рече лекарят, докато нанасяше кафеникав мехлем върху току-що зашитата рана.

Пареше ужасно и с голямо усилие Пол успя да се въздържи да не направи гримаса. Надяваше се само да не останат петна върху хубавия шезлонг на лейди Тилни.

— Вие нямате вина за това. — Пол усети, че Люси се постара да прозвучи любезно, дори се опита да се усмихне. Една доста крива усмивка, но в крайна сметка от значение беше доброто й намерение. — Сигурна съм, че давате най-доброто от себе си — рече тя.

— Доктор Харисън е най-добрият — увери я лейди Тилни.

— И единственият... — измърмори Пол, който изведнъж се почувства ужасно изморен.

В сладникавото питие, което му бе дал лекарят, определено е имало приспивателно.

— И преди всичко, най-дискретният — допълни доктор Харисън. Ръката на Пол се сдоби със снежнобяла превръзка. — А и честно казано, не мога да си представя, че след осемдесет години прободните и порезните рани ще се третират по друг начин, различен от този, който приложих аз.

Люси си пое дълбоко въздух и Пол вече подозираше какво ще последва. От кока й се бе освободила една къдрица и с войнствено изражение на лицето, тя я приглади зад ухото си.

— Е, в общи линии може би не, но когато бактериите... това са едноклетъчни организми, които...

— Престани вече, Люси! — прекъсна я Пол. — Доктор Харисън знае много добре какво са бактерии! — Раната продължаваше ужасно да гори, като в същото време той се чувстваше толкова изтощен, че с най-голямо удоволствие би затворил очи, за да подремне малко. Но това само още повече щеше да разстрои Люси. Въпреки че сините й очи блестяха гневно, в тях се криеше притеснение и — дори още по-лошо — страх, бе убеден в това. Заради нея не трябваше да показва нито лошото си здравословно състояние, нито пък собственото си отчаяние. Затова просто продължи да говори: — Все пак не се намираме в Средновековието, а в двайсети век, столетието на революционните открития. Първото ЕКГ отдавна е факт, а от няколко години е известен и причинителят на сифилис и е открито лечение на болестта.

— Явно някой добре е внимавал в час по мистерии. — Сега Люси изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне. — Колко хубаво!

— А миналата година Мария Кюри е спечелила Нобеловата награда за химия — допълни доктор Харисън.

— И какво точно е открила? Атомната бомба ли?

— Понякога си плашещо невежа. Мария Кюри е открила радио...

— О, затвори си устата! — Люси бе скръстила ръце пред гърдите си, взирайки се ядосано в Пол, и изобщо не забелязваше укорителния поглед на лейди Тилни. — Можеш да се разкараш с твоите лекции! Сега! Можеше! Да! Си! Мъртъв! Би ли ми казал как щях да се справя с цялата тази катастрофа без теб? — На това място гласът й пресекна. — Или как щях да продължа да живея без теб?

— Съжалявам, принцесо!

Тя нямаше и най-бегла представа колко много съжаляваше.

— Ха! — изсумтя Люси. — Изобщо недей да ми минаваш с този дълбоко разкаян поглед като на кученце.

— Излишно е да се тормозиш относно това, какво е можело да стане, детето ми — каза лейди Тилни, клатейки глава, докато помагаше на доктор Харисън да прибере инструментите в чантата си. — Нали всичко е минало добре?! В нещастието си Пол извади късмет.