Смъртоносно

Хана глътна стомаха си; прииска й се да може да се слее със стената. В съзнанието й проблесна картината от покрива на курорта, когато Ариа блъсна Табита. Може и да не я бяха убили, но въпреки това я бяха наранили.

— Господин Кларк, може ли коментар по случая с убийството на дъщеря ви? — попита брюнетката, тикайки микрофона в лицето му.

Господин Кларк поклати глава.

— Няма никакъв случай в момента. Никакви следи.

— Властите проверяват съседните хотели за снимки от онази нощ, нали? — притисна го репортерката. — Наистина ли не са открили нищо?

Господин Кларк поклати глава.

— Ами смъртта на господин Прат? — попита жената. — Можете ли да коментирате?

Господин Кларк сви рамене.

— Очевидно става дума за медицинска небрежност. В организма на Греъм беше открито голямо количество роксанол. Край на историята.

— Но… — В този момент двама мускулести мъже, облечени в костюми, се появиха сякаш отникъде, сграбчиха я от двете страни и я изведоха от фоайето. Тя продължаваше да вика въпросите си. Господин Кларк избърса веждите си, изглеждайки така, сякаш всеки момент ще избухне в плач.

Роксанол? Хана извади телефона си и бързо потърси информация в Гугъл. Очевидно роксанолът беше другото име на морфина. Али с лекота би могла да увеличи дозата му и да го направи да изглежда като небрежност.

Тя почувства нечия ръка върху своята.

— Здрасти.

Емили беше облечена в намачкани черни вълнени панталони и черен пуловер с остро деколте, а червеникавозлатистата й коса беше прибрана, откривайки негримираното й лице, и тя изглеждаше дребна и млада. Момичето огледа фоайето.

— Къде са Ариа и Спенсър?

— Не знам. — Хана отново прибра телефона в джоба си. — Не съм се чувала с тях.

Органът засвири и двама свещеници запалиха свещите около него. Хана и Емили се хванаха за ръце, влязоха в църквата и седнаха на една пейка до пътечката. След като съблече якето си, Емили се обърна към Хана.

— Получавала ли си нови съобщения от А.?

Хана поклати глава.

— Но разказах всичко на Майк.

Емили се ококори.

— Какво? Защо?

Една възрастна жена, която седеше пред тях, се обърна и ги изгледа строго.

— Защото той се досети, затова — прошепна Хана. — И честно казано, защото мисля, че е абсурдно просто да стоим и да не правим нищо.

— Ти ли мислиш така, или Майк?

— Ами и двамата. Доста поговорихме за това. — Което не беше съвсем вярно — Хана и Майк бяха разговаряли съвсем малко за това в деня, когато той се досети за А. Тя си позволи за миг да се наслади за спомена на онези прекрасни мигове.

След това се обърна отново към Емили.

— Със същия успех можем да залепим по една мишена на гърбовете си, за да улесним Али и помощника й още повече. Иска ми се да можем да разследваме това.

Емили скръсти ръце на гърдите си.

— Внимавай какво си пожелаваш.

— Какво означава това?

Дошлите на погребението хора зачетоха групова молитва. Емили се плъзна по-близо до Хана.

— Вчера ходих в Убежището.

Очите на Хана грейнаха.

— Разпитала си за Н?

— Опитах се. Не ми казаха нищо. Опитах се да се видя и с Айрис, но тя беше изчезнала.

Хана се намръщи.

— Избягала ли е?

Емили сви рамене.

— Не останах с такова впечатление. Притеснявам се Али да не е разбрала, че Айрис ни помогна и да й е направила нещо. Особено след като получих това.

Тя подаде телефона си на Хана, която прочете есемеса.

Всички, които си замесила в тази история, ще пострадат. Включително и ТИ.

— Мамка му — прошепна Хана.

— Трябва да спрем да ровим — каза Емили. — Повече никакви въпроси, наистина.

— Ами ако вече е твърде късно? Али е наясно какво знаем. Направихме си списък на заподозрените. А и трябваше да предам бележката на Кайла на ченгетата. — Хана го беше направила предишния ден, макар да се съмняваше, че те щяха да направят връзка с Али.

— Ами вече ще си мълчим. Ще се откажем.

Хана стисна зъби.

— Не искам да живея в страх до края на живота си! Не можем да позволим на Али да ни контролира вечно!

Емили сви юмруци.

— Не видя ли есемеса? Следващия път Али ще дойде за нас!

— Момичета! — Възрастната жена отново се обърна и ги погледна. Сините й очи сълзяха и тя носеше лъскава брошка на котка върху черната си рокля. — Проявете поне малко уважение!

Хана наведе глава и завъртя очи.

Органистът засвири силно „Аве Мария“ и Емили отново погледна към Хана.

— Наистина не мисля, че сега е моментът да говорим за това. — Тя се огледа нервно. — Ами ако Али е тук?

Когато една ръка докосна рамото й, Хана подскочи. До нея стоеше познат полицай. Беше Гейтс, ченгето, на което беше предала бележката на Кайла. За миг си помисли, че той е дошъл на погребението, но мъжът я гледаше напрегнато.

— Хана. — Думата не прозвуча като въпрос.

— Д-да? — прошепна тя.

Гейтс й подаде ръка.

— Трябва да дойдеш с мен.

В същото време до него застана и един слаб, тъмнокос мъж с яке на ФБР. Той гледаше към Емили.

— Вие също, госпожице Фийлдс.

Околните бяха вперили погледи в тях. Емили смушка. Хана и тя се изправи със залитане. Двете тръгнаха към амвона, съпровождани от шепот. Малка сладка лъжкиня. Ноъл Кан. Алисън Дилорентис. Самоубийство.