Споделена любов

В очите на Мариса проблесна страх.

-Какво му е?

-Господи, Мариса. Не можа ли да предположиш какво ще се случи, ако пиеш от Ривендж?

Мариса го зяпна с широко отворена уста.

-Откъде знаеш...

-Бъч му се нахвърли в клуба.

-Какво? Той... о, Господи! - Тя рязко присви очи. - Пусни ме да вляза. Незабавно.

Ви вдигна ръце в знак, че се предава, и като изруга под носа си, се отдръпна от вратата.

МАРИСА ПРЕКРАЧИ ПРАГА НА ДУПКАТА И ВИШЪС СЕ ОТМЕСТИ от пътя й. Което доказваше, че наистина е толкова умен, колкото се говореше.

Когато стигна до стаята на Бъч, Мариса спря пред вратата. На светлината на лампата в коридора го видя да лежи по гръб върху леглото, с раздърпан костюм и окървавена риза. Кръв имаше и по лицето му.

Тя пристъпи в стаята и неволно закри устата си с ръка.

-О, Скрайб Върджин!

Едното му око беше подуто и отново бе започнало да посинява, носът му беше сцепен в основата, което обясняваше кръвта по лицето му. Освен това миришеше на уиски.

Наистина е по-добре да дойдеш утре - обади се Вишъс от прага с необичайно мек глас. - Адски ще се ядоса, ако разбере, че си го видяла в това състояние.

-Кой му стори това? И Бог ми е свидетел, ако ми кажеш, че е било най-обикновено сбиване, ще се разпищя.

-Както ти казах, той се нахвърли на Ривендж. А по една случайност Рив има страшно много телохранители.

-Трябва да са били едри мъже - вцепенено рече тя.

-Всъщност онази, която го удари, беше жена.

-Жена?

О, по дяволите, какво значение имаха подробностите?

-Ще ми донесеш ли хавлиени кърпи и топла сапунена вода? - помоли тя и се зае да събува обувките на Бъч. - Искам да го измия.

Вишъс се отдалечи по коридора, а Мариса се залови с дрехите на Бъч, докато той не остана само по боксерки. Тя седна до него и се загледа в тежкия златен кръст на гърдите му. Колко странно! Покрай всичко, което се бе разиграло във всекидневната по-рано тази вечер, тя не беше обърнала особено внимание на украшението, но сега не можеше да не се зачуди откъде ли се бе взело.

Очите й се плъзнаха надолу, към черния белег на корема му. Той не изглеждаше нито по-добре, нито по-зле.

-Сложи ги тук, където мога да ги достигам, и ни остави сами, ако обичаш - каза Мариса, когато Ви се появи с купа сапунена вода и наръч хавлиени кърпи. - И затвори вратата след себе си.

Последва пауза. Никой не се разпореждаше с член на Братството по този начин, още по-малко - в собствената му къща. Само че нервите на Мариса бяха изопнати до краен предел, сърцето й се късаше и тя вече не се интересуваше какво ще си помислят другите за нея.

Това беше новото правило, от което се ръководеше.

След още няколко мига мълчание Ви остави нещата на масичката до нея, после вратата се затвори с изщракване. Мариса си пое дълбоко дъх и намокри една от кърпите. Когато докосна лицето на Бъч, той потръпна и измърмори нещо.

-Толкова съжалявам, Бъч... но всичко вече свърши.

Тя отново натопи кърпата във водата, а после я изстиска над купата. Звукът от капките й се стори оглушителен.

-Беше само хранене, честна дума. Нищо друго не се случи.

Когато почисти и последната следа от кръв по лицето му, Мариса докосна влажната му коса. В отговор Бъч се размърда и намести лице в ръката й, макар да беше очевидно, че все още е пиян и не е на себе си.

-Ще ми повярваш ли? - прошепна тя.

Поне имаше доказателства. Когато се убедеше, че е девствена, щеше да разбере, че никой мъж не е...

-Усещам мириса му по теб.

Мариса се отдръпна рязко при звука на дрезгавия му глас. Очите на Бъч бавно се отвориха, черни, а не лешникови, както обикновено.

-Цялата си пропита с мириса му. Защото не е било от китката.

Мариса не знаеше какво да отвърне. Особено когато той спря поглед върху устните й и добави:

-Видях белезите на врата му. И усетих миризмата ти по него. - Бъч протегна ръка към нея и тя трепна, но той само я помилва нежно по бузата.

-Колко време ти отне?

Мариса не отговори - инстинктът й нашепваше, че колкото по-малко знае Бъч, толкова по-добре.

Той отдръпна ръката си, а лицето му придоби мрачно, уморено изражение. Безстрастно.

-Вярвам ти. За секса.

-Не ти личи.

-Съжалявам, бях се замислил. Опитвам се да убедя сам себе си, че нямам нищо против случилото се тази вечер.

Мариса сведе поглед към ръцете си.

-На мен също ми се стори нередно. Плаках през цялото време.

Бъч рязко си пое дъх и изведнъж напрежението между тях изчезна.

Той се надигна и сложи ръце на раменете й.

-Господи, скъпа, толкова съжалявам. Държах се като истински задник...

-Не, аз съжалявам, че трябва да...

-Ш-ш-шт, вината не е у теб. Мариса, вината не е у теб.

-Но защо ми се струва, че е...

-Аз съм виновен, не ти.

Ръцете му, прекрасните му силни ръце се плъзнаха около нея и той я привлече към голите си гърди. В отговор Мариса се притисна към него толкова силно, сякаш животът й зависеше от това.

Той я целуна по слепоочието и прошепна:

-Ти не си виновна. За нищо. Ще ми се да можех да го понеса по-добре, наистина. Не знам защо ми е толкова трудно да го приема.

Мариса се отдръпна, внезапно обзета от порив, на който не можеше и не искаше да не се подчини.

-Бъч, вземи ме. Прави любов с мен. Сега.