Съпруга на убиец

Ярдли тръгна към къщата. Повечето прокурори не посещаваха местопрестъпленията на делата, по които бяха обвинители, мнозина дори не разговаряха с пострадалите и оставяха тази задача на социалните работници и адвокатите на потърпевшите. Ярдли обаче даваше номера на мобилния си телефон на всяка жертва във всяко дело, по което беше обвинител, и посещаваше всяко местопрестъпление най-малко веднъж.

Къщата беше жълто-кафява, в мексикански стил, с кактуси близо до входа. Вместо трева, дворът беше посипан с чакъл — характерна особеност в пустинята, дълга алея за коли водеше до гараж за два автомобила. Ярдли отлепи жълтата полицейска лента на външната врата и я пусна на верандата.

Въздухът вътре беше топъл, спарен. От три дни не е отварян прозорец, роднините скоро ще наемат екипи криминалисти по почистване на местопрестъпления и ще подготвят къщата за продажба. От брокерите на недвижими имоти в Юта не се изискваше да разкриват дали в къщите, които продават, е имало убийства или самоубийства, освен ако не ги попитат изрично. Ярдли внезапно усети тъга заради семейството, което ще дойде да живее тук и след това ще научи от съседите какво се е случило…

Тя запали лампите. Мебелите бяха модерни, но дневната беше оскъдно обзаведена. Върху килимите се виждаха следите от натиск, оставени от електростатичната машина за извличане на косми и влакна. Криминалистите от екипа на ФБР постилаха специално фолио и след това включваха машината, която изпращаше електростатични вълни през тъканта. После притискаха ролки с мека повърхност върху фолиото и всичко по килима — косми, влакна, пясък, дори отпечатъци от обувки с прах или пръст — залепваше за фолиото. После изпращаха всичко, което открият, за анализ в Лабораторията по трасология във Вашингтон, окръг Колумбия.

Благодарение на направените с помощта на машината съответствия, се разкриваха десетки случаи на убийства и отвличания. Хората не обръщаха внимание, че влакната от постелките в колите и килимите в домовете им са уникално разпознаваеми — и лесно се пренасят от едно място на друго. Откриеше ли човек, представляващ интерес, лабораторията сравняваше влакната от местопрестъплението с тези от килима в дома или колата на заподозрения.

Криминалистите обикновено постилаха фолиото само там, където най-вероятно е стъпвал неизвестният извършител. В тази къща обаче следите върху килима се простираха навсякъде. Болдуин каза истината — те бяха обработили местопрестъплението възможно най-старателно, но не откриха нищо.

Ярдли извади телефона си и отвори файловете, които ѝ беше изпратил: първите доклади на полицията на Сейнт Джордж; материалите на ФБР по случая, включително резултатите от претърсването на жилището и анализа на пръските кръв; докладите от токсикологията и аутопсиите.

Първоначалното заключение на патолога беше, че двете жертви са умрели от кръвозагуба. Просто кръвта им беше изтекла. Върху ръцете на Райън Олсън имаше многобройни порезни рани и разкъсвания по дланите и пръстите. Той се е опитвал да се бори, вероятно дори и след като гърлото му е било прерязано.

Посоката на нараняванията и видът острие бяха неизвестни. Както каза Болдуин, има следи, че извършителят нарочно е разкъсвал раните, за да направи невъзможно определянето на вида острие. Ярдли се запита дали убиецът е носел ръкавици, или е искал да почувства грапавините на нараняванията върху гладката кожа.

Съседите се обадили на полицията, след като Айзак, единственото дете на Райън и Обри Олсън, отворил сутринта вратата на спалнята на родителите си и видял на живо най-лошия си кошмар…

Ярдли пусна телефона в чантата си и влезе в кухнята. Над печката бе окачена дебела дървена табела с надпис: КУХНЯТА Е СЪРЦЕТО НА ДОМА. Ярдли отвори хладилника и видя същите неща, с които беше пълен и нейният хладилник, когато Тара беше малка: пици, хотдог, вафли с боровинки, сок. Затвори вратата. Все още не искаше да влиза в спалнята, затова отиде в дневната, в дъното на коридора. Тук имаше голям телевизор, стерео уредба и лавици с дивидита. Ярдли забеляза електронен таблет на най-долната лавица и го взе. Не беше заключен, нямаше парола и беше лепкав, вероятно от бонбони или шоколад. Таблетът явно е на Айзак. Ярдли щракна върху снимките и видеоклиповете. Отвори първия видеоклип и загледа.

Кадрите бяха записани от височината на дете и показваха родителите му, които приготвяха вечеря. Райън разказваше на Обри за статия, която прочел в някакво списание, а Айзак се промъкна в ъгъла. Райън се престори, че не го забелязва, и рече: „И мисля да дадем Айзак на баба и дядо. Той не почиства бъркотията, която прави, затова е по-добре да живее при тях“. „Съгласна съм“ — подсмихна се Обри. „Татко!“ — извика Айзак. „Какво? Ти си бил тук през цялото време, Айзак?“

Ярдли се усмихна.

Райън сграбчи момченцето и започна да го гъделичка. Айзак се изкикоти, изпусна таблета и записът спря. Ярдли остави таблета, осъзна, че би харесала семейство Олсън. Пое дълбоко дъх и тръгна към спалнята.

7.