Състояние на страх

Евънс се върна при Дженифър и се загледа след Хофман.

— Няма да кажа „казах ти“ — подкачи го тя.

— Кой всъщност е той?

— Бивш преподавател в Южнокалйфорнийския университет. Един от пионерите в статистическото изследване на медиите и ефекта им върху обществото. Доста интересен човек, но както си пролича и днес, вижданията му са се развили в доста, ъъъ, драстични крайности.

— Мислиш ли, че Мортън наистина го е поканил?

— Питър, трябва да ми помогнеш — каза Дрейк зад тях.

— За какво?

— Онзи откачалник — Дрейк кимна към Хофман — сигурно ще иде право в полицията с жалба за телесна повреда. Точно днес не ми е до това. Иди поговори с него. Виж дали няма да го успокоиш.

— Не знам какво бих могъл да направя…

— Накарай го да ти разкаже за смахнатите си теории. Това ще му отнеме часове.

— Но така ще пропусна конфе…

— Не ни трябваш тук. Трябваш ни там. При оная кукувица.

Пред конферентната палата се беше събрала голяма тълпа. Наблюдаваха изказванията на голям телевизионен екран, имаше и субтитри. Евънс се проби път през зяпачите.

— Знам защо сте тръгнали след мен — каза Хофман, когато го видя. — Нека ви предупредя, че си губите времето.

— Професоре…

— Вие сте младият умник, когото Ник Дрейк е пратил да ме отклони от целта ми.

— Няма такова нещо.

— Напротив, има. Не ме лъжете. Не обичам да ме лъжат.

— Добре де — призна Евънс, — прав сте. Дрейк ме изпрати.

Хофман замълча. Изглежда, не очакваше такава откровеност.

— Знаех си. И какво ви каза да направите?

— Да се погрижа да не отидете в полицията.

— Добре, значи успяхте. Идете да му кажете, че няма да ходя в полицията.

— Изглежда, точно там смятате да идете.

— О. Изглеждало значи. Вие сте онези хора, на които им пука как изглеждат

нещата.

— Не, но вие…

— Не ми пука как изглеждало. Интересува ме какво е. Имате ли някаква представа какво е?

— Не ви разбирам.

— С какво се занимавате?

— Адвокат съм.

— Можех и сам да се сетя. Днес всички са адвокати. При екстраполиране на статистическия растеж на правната професия до 2035-а година всеки човек в САЩ ще бъде адвокат, включително и новородените. Ще се раждат адвокати. Какво ще е да се живее в такова общество, как мислите?

— Професоре — подхвана Евънс, — вие казахте някои интересни неща, които…

— Интересни ли? Обвиних ги в пълна липса на морал и вие наричате това интересно?

— Извинете — каза Евънс; опитваше се да насочи разговора към вижданията на Хофман. — Не обяснихте защо мислите, че…

— Аз не

мисля нищо, младежо. Аз знам. Това е целта на моите изследвания — да знам разни неща, а не да правя умозаключения за тях. Не да теоретизирам. Не да изказвам хипотези. А да знам, на базата на преки проучвания на терен. Това е едно почти изгубено изкуство в академичния свят напоследък, младежо… всъщност не сте чак толкова млад — как се казвате?

— Питър Евънс.

— И работите за Дрейк?

— Не, за Джордж Мортън.

— Ама защо не казахте

! — възкликна Хофман. — Джордж Мортън беше велик човек, велик. Елате, господин Евънс, ще ви черпя едно кафе и ще си поговорим. Знаете ли с какво се занимавам аз?

— Съжалявам, не.

— Изучавам екологията на мисълта — каза Хофман. — И как тя доведе до Състоянието на страх.

САНТА МОНИКА

Сряда, 13 октомври

09:33

Седяха на една пейка от другата страна на улицата, срещу конферентния център, на известно разстояние от тълпата при входа. Беше шумно и многолюдно, но Хофман не обръщаше внимание на нищо около себе си. Говореше бързо и въодушевено и размахваше ръце толкова енергично, че току тупваше Евънс в гърдите, без изобщо да забележи.

— Преди десет години започнах с модата и жаргона, като жаргонът, разбира се, е вид речева мода. Исках да разбера какво определя промените в модата и речта. Много бързо открих, че определящи фактори не съществуват. Модите се променят по произволни причини и макар да съществуват някакви модели — цикли, периодичност, корелации — те просто описват, без да обясняват. Следите ли мисълта ми?

— Да — каза Евънс.

— Във всеки случай осъзнах, че тази периодичност и корелациите могат да се разглеждат като системи сами по себе си. Или, ако искате, като екосистеми. Изпробвах тази хипотеза и резултатите бяха изключително обнадеждаващи. Точно както съществува екология на естествения свят, в горите, планините и океаните, съществува и екология на създадения от човека свят, състоящ се от ментални абстракции, идеи и мислене. Именно на това посветих изследванията си.

— Разбирам.

— В рамките на съвременната култура идеите постоянно са в подем и в упадък. За известно време всички вярват в нещо, а после постепенно спират да вярват в него. И накрая идва момент, когато никой не може дори да си спомни за какво е ставало въпрос, така както никой не помни и стария жаргон. Самите идеи са нещо като краткотрайни модни увлечения.

— Разбирам, професоре, но защо…