Състояние на страх

— Запис от метеорологичната станция в Пунта Аренас, близо е. Това е най-близкият до Антарктика голям град на света. — Той почука с пръст по диаграмата и се засмя. — Ето го твоето глобално затопляне.

Евънс заразглежда намръщено диаграмата.

— Побързайте, народе — каза Кенър и си погледна часовника. — Самолетът излита след десет минути.

— Къде точно отиваме? — попита Евънс.

— В базата, която е най-близо до планина Терор. Станция Уедел. Стопанисват я новозеландци.

— И какво има там?

— Не много, приятел — каза шофьорът на ландроувъра и се засмя. — Но каквото е времето напоследък, ще имате късмет, ако изобщо стигнете дотам.

КЪМ СТАНЦИЯ УЕДЕЛ

Сряда, 6 октомври

08:04

Евънс зяпаше през тесния прозорец на херкулеса. Вибрацията на витлата му действаше приспивно, но гледката отдолу не му даваше да заспи — километър след километър сив лед, тук-там нашарен с гъста мъгла и стърчащи черни скали. Едноцветен, лишен от слънце свят. Огромен.

— Огромен — каза Кенър като ехо на собствените му мисли. — Хората нямат представа колко голяма е Антарктика, защото на повечето карти присъства като тясно поле в долния край. В действителност Антарктика е съществен елемент от земната повърхност и изключително значим фактор за климата ни. Тя е голяма, един и половина пъти колкото Европа или Съединените щати, и на нея се падат деветдесет процента от леда на планетата.

— Деветдесет процента? — възкликна Сара. — Искаш да кажеш, че на останалата част от света се падат само десет?

— Всъщност, като се има предвид, че четири процента са в Гренландия, всички останали ледници на света — Килиманджаро, Алпите, Хималаите, Швеция, Норвегия, Канада, Сибир — ледът на всички тях съставлява само шест процента от леда в планетарен мащаб. Почти всичката замръзнала вода на нашата планета е в Антарктика. На много места ледът е дебел до осем-девет километра.

— Нищо чудно, че се вдига толкова шум около топенето на тукашните ледове — каза Евънс.

Кенър не каза нищо. Санжонг клатеше глава.

— Стига бе, момчета — каза Евънс. — Антарктика определено се топи.

— Всъщност няма такова нещо — каза Санжонг. — Мога да те насоча към различни източници на информация по въпроса, ако искаш.

— Докато ти спеше, със Санжонг си говорихме как най-добре да ти изясним положението, предвид колко зле си информиран — намеси се Кенър.

— Зле информиран? — повтори невярващо Евънс.

— Не знам как иначе би могло да се нарече — каза Кенър. — Може и да си искрен в загрижеността си за опазването на околната среда, Питър, но истината е, че просто не знаеш за какво говориш.

— Вижте какво — възкликна той. Едва сдържаше гнева си. — Антарктика се топи, това всички го знаят.

— Мислиш, че като повтаряш нещо, то ще стане истина? Данните сочат, че само една сравнително малка част, наречена Антарктически полуостров, се топи и губи огромни парчета лед във вид на айсберги. Именно това се появява в новините и по вестниците година след година. Но като цяло континентът става по-студен, а ледът — по-дебел.

— На Антарктика става по-студено?

Санжонг беше извадил един лаптоп и го свързваше към малък портативен принтер. Отвори капака на лаптопа.

— Решихме — каза Кенър, — че ще е най-добре сам да прегледаш някои неща. Защото е твърде досадно да се опитваме да ти обясняваме всичко.

От принтера бавно заизлиза лист. Санжонг го подаде на Евънс.