Свещена любов

— Примейлът не е мой. — Кормия взе златния съд за горене на тамян и направи с него три кръга около свещта. Редеше думи с мек, но настоятелен тон, молейки Скрайб Върджин да бди над Бела и бебето й.

— Той не ме обича — заяви Бела. — Не истински.

Кормия остави съда върху масата в най-източния ъгъл на стаята и се увери, че трите свещи са се разгорели добре.

Минало, настояще и бъдеще.

— Чу ли какво казах? Той не ме обича.

Кормия стисна здраво очи.

— Мисля, че грешиш за това.

— Само си въобразява, че е така.

— При цялото ми уважение…

— Желаеш ли го?

Кормия се изчерви, защото случилото се в кинозалата изплува в съзнанието й. Тя се отърси от спомена за него… от властта, която беше притежавала, държейки възбудата му в ръката си… начина, по който беше движил устни по гърдите й.

Бела се засмя меко.

— Ще приема изчервяването за положителен отговор.

— О, Скрайб Върджин, не знам какво да кажа.

— Седни до мен. — Бела потупа леглото до себе си. — Нека ти разкажа за него. И защо съм сигурна, че не е влюбен в мен.

Кормия знаеше, че ако отиде и чуе как не е възможно Примейлът да чувства каквото смята, че чувства, това ще я привлече още повече към него.

И естествено, тя седна върху завивката до Бела.

— Фюри е добър мъж. Прекрасен мъж. Той обича с цялото си сърце, но това не значи, че е влюбен във всеки, на когото държи. Ако двамата прекарате само малко време…

— Скоро ще си тръгна.

Бела повдигна вежди.

— В Другата страна ли? Защо?

— Останах тук дълго време. — Беше й трудно да каже, че е била отхвърлена. Особено на Бела. — Останах тук… достатъчно дълго.

Бела изглеждаше натъжена.

— И Фюри ли ще си тръгне?

— Не знам.

— Ще трябва да се връща, за да се бие.

— А… Да. — Очевидно тя още не знаеше, че е отстранен от Братството, и сега не беше моментът да получава неприятни изненади.

Бела поглади корема си с ръка.

— Някой каза ли ти защо Фюри стана Примейл? Той замести Вишъс.

— Не, не знаех, че е настъпила промяна, докато Примейлът не дойде при мен в храма.

— Вишъс се влюби в доктор Джейн по времето, когато започна всичко. Фюри не искаше те да бъдат разделени и зае мястото му. — Бела поклати глава. — Фюри винаги поставя останалите пред себе си. Винаги. Такава е природата му.

— Знам. Затова му се възхищавам толкова много. Там, откъдето идвам… — На Кормия й беше трудно да подбере думите си. — За Избраниците себеотрицанието е най-важното качество. Ние служим на расата и на Скрайб Върджин и в това свое дело с радост поставяме всичко над нас самите. Най-висша добродетел е да жертваш себе си заради доброто, заради онова, което има по-голямо значение от отделния индивид. Примейлът постъпва точно така. Мисля, че затова…

— Затова…?

— Затова го уважавам толкова много. Затова и за неговия…

Бела се засмя с цяло гърло.

— И острия му ум, нали? Очевидно няма нищо общо с жълтите му очи и прекрасната му коса.

Кормия реши, че ако изчервяването й беше дало отговор вместо нея преди, можеше да го направи и отново.

— Не е нужно да отговаряш — каза Бела с усмивка. — Той не е какъв да е мъж. Но да се върнем към себеотрицанието. Работата е там, че ако прекарваш прекалено много време да се фокусираш върху околните, изгубваш себе си. Именно затова се тревожа за него. И по тази причина знам, че не ме обича в действителност. Вярва, че съм спасила близнака му, по начин, по който той не е бил способен да го направи. Онова, което изпитва, е благодарност. Безкрайна благодарност и идеализиране. Но не и истинска любов.

— Откъде знаеш всичко това?

Бела се поколеба.

— Попитай го за отношенията му с жените и ще разбереш.

— Много пъти ли се е влюбвал? — Тя се подготви за отговора.

— Абсолютно не, сигурна съм. — Бела направи кръгово движение с ръка върху корема си. — Не е моя работа, но така или иначе, ще го кажа. Заради това, че е спасил моя хелрен, няма мъж, когото да почитам повече от Фюри и много харесвам теб. Ако той продължи престоя си тук, надявам се и ти да останеш. Харесвам начина, по който го гледаш. И наистина ми допада начинът, по който те гледа той.

— Той се е отказал от мен.

Бела вдигна глава.

— Какво?

— Вече не съм Първа избраница.

— По… дяволите.

— Така че наистина трябва да се върна в Светилището. Дори само за да улесня нещата за тази, с която ще избере да ме замести.

Така беше редно да каже, но всъщност не го вярваше. И чувствата й проличаха в гласа й. Дори тя можеше да долови напрежението.

Интересно, че изричането на неистини и запазването на истинските мисли за себе си беше нещо, практикувано от нея през целия й живот в Другата страна. Докато беше там, лъжата беше нещо така лесно и удобно като робата, която носеше, прическата на главата й или рецитирането на церемониалния текст.

Сега беше трудно.

— Без да се обиждаш — заяви Бела, — индикаторът ми за глупости се включи.

— Индикатор за глупости?

— Лъжеш ме. Мога ли да ти предложа съвет?

— Разбира се.