Тай-пан

Ин-хси се взираше в Струан. Едната му ръка бе отпусната върху възглавницата. Той бе дълбоко заспал. Завесите на прозорците на каютата бяха плътно спуснати, за да не пропускат светлина след разсъмване. Бе тихо и спокойно.

Лн-хси съблече пижамата си и предпазливо се промъкна под завивките на Струан.

Топлината в леглото я възбуждаше. Тя чакаше със затаен дъх, но ой не се събуждаше. Приближи се до него, постави нежно ръка върху неговата и отново зачака. Той не се събуждаше. Притисна се плътно до него и постави ръката си върху гърдите му. И пак зачака.

В съня си Струан чувстваше, че Мей-мей е до него. Той усещаше парфюма й, близостта й. Доволен бе, че треската е останала в миналото и тя отново е добре. Те бяха заедно под топлите лъчи на слънцето тя се чувстваше превъзходно. Той я питаше какво би искала за рождения си ден, а тя само се усмихваше и се притискаше до него. Всичко бе като в мъгла — приятно, нереално, но красиво. Той я слушаше с наслада как му говори нежно, после плуваха заедно и това му се видя много странно, защото тя не умееше да плува. Чудеше се кога е могла да се научи. След това лежаха голи на плажа един до друг и той чувстваше близостта й с цялото си тяло. Тя потрепера и той помисли, че пак е в треска. Появи се монахът в расото си с петна от кръв и с чаша в ръка. Мей-мей изпи чая от синкона и треската изчезна. И после стана тъмно. Облаци ги обгръщаха и бе нощ, а трябваше да бъде ден. От вълните Фонг крещеше: „Тайфун!“ Тогава те избягаха от облаците и отново се върнаха в леглото, където бяха в безопасност.

Той се раздвижи. Полузаспал, усети топлината на нежното тяло, което го докосваше. Протегна ръка и обгърна гърдата й. Приятни тръпки преминаха през телата им.

Той лежеше в здрача на стаята и се пробуждаше. Усещаше приятната мекота на гърдата и втвърденото й зърно в ръката си.

Тогава той отвори очи.

Ин-хси стеснително се усмихна.

Струан се подпря на лакът.

— Бога ми, какво, по дяволите, правиш тук?

Ин-хси го погледна в недоумение.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Какво? — Струан се опита да дойде на себе си.

— Върховна лейди ме изпрати, тай-пан.

— Мей-мей? Мей-мей? Полудяла ли е? — И той й посочи вратата. — Отивай си!

Ин-хси поклати отрицателно глава.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Може и кралицата на Англия да те е изпратила! Отивай си!

— Върховна лейди ме изпрати — нацупи се Ин-хси. После настани удобно главата си на възглавницата и впери поглед в него.

Струан неудържимо се засмя.

Ин-хси бе объркана. „Боже мой! Върховна лейди бе права, варварите са неразбираеми. Но няма да мръдна от леглото му! Как смееш ти да ходиш в публичен дом и да ме компрометираш, тай-пан? Да не съм някоя стара дропла, за бога? О, не, тай-пан! Няма да се помръдна! Аз съм много хубава, аз съм втора сестра и втора лейди в къщата ти. Това е!“

— О, богове! — каза Струан, като се посъвзе. — Аз ще се оженя за Мей-мей дори ако това е последното нещо, което ще направя в живота си. По дяволите всички други!

Той легна отново и си представи какво ще правят с Мей-мей, когато отидат в Англия. Тя ще бъде сензацията в Лондон… тъй като никога не носи европейски дрехи. Заедно ще шокираме английското общество. Сега бързо трябва да се върна в Англия. Може би ще успея да дискредитирам секретаря по външните работи. Или да спра Уолън. Да. Сега ключът към Хонконг е в Лондон. „У дома — колкото по-скоро, толкова по-добре.“

Той обърна глава и погледна Ин-хси. Сега наистина я видя. За първи път. Тя бе очарователна. Парфюмът и кожата й еднакво го привличаха.

— О, момиченцето ми, изкушението е твърде голямо, за да му устоя.

Тя се притисна до него.

Четиридесет и пета глава

„Уайт уич“ влезе в пристанището малко преди обяд. Главната му мачта липсваше, на палубата имаше купчини мачти и усукани въжета.

Брок пристигна с катер точно когато „Уайт уич“ пускаше котва.

— Бога ми, някой трябва да плати за това! — изръмжа той, като стъпи на палубата.

От висящите разкъсани платна по останалите разчупени мачти той веднага разбра, че моряците не са си свършили работата.

— Какво се е случило?

— През деня, сър — каза Майкълмас. Той бе пръв помощник-капитан, набит, със следи от шарка по лицето. — Придружавах мистър Горт. Докато разбера какви бяха намеренията ви. — Огромният му юмрук трепна. — Внезапно ни връхлетя буря на два часа от Макао. Проклетата вихрушка едва не ни обърна. Отнесе мачтата. Петдесет левги изминахме в буря.

Брок сви юмрук и го стовари върху лицето му.

— Не знаеш ли кога идва буря? Не познаваш ли достатъчно този сезон?

— Да, мистър Брок — каза Майкълмас без страх. — Но бурята дойде изневиделица. За бога, не ме упреквайте за бурята!

Юмрукът на Брок изпрати Майкълмас в перилата и той се строполи на пода в безсъзнание.

— Пениуорт! — Брок повика втория помощник — пълен, едър млад мъж. — Ти ще бъдеш капитан до нова заповед! Вдигни котвите за буря! Ще ни трябват за лошо време.

Той забеляза Кълъм на квартердека. Веднага тръгна към него. Моряците се отдръпнаха от пътя му.

— Добро утро, мистър Брок. Аз исках…

— Къде е мисис Брок?