Тай-пан

— Не. Не е опасно — каза Горт. — Може би не трябваше да ти казвам. Не е опасно, ако мъжът е внимателен, пусто да остане. Ти знаеш какви са мъжете.

— Но той ще се жени за нашата Тес! Тя не може да се жени за някакъв развратник!

— Да. Мисля, че ще трябва да поговоря с момчето. По-добре е да внимава на Макао, че да нямаме съмнения. Ако татко беше тук, щеше да е по-друго. Но сега аз отговарям за семейството и трябва да предпазвам горкото момче от слабости. Нали няма да кажеш за това, мамо?

— Разбира се, че не. — Лайза мразеше онова, което правеше мъжете мъжествени. Защо не се владееха? Може би ще е по-добре пак да помисли за сватбата. — Тес не трябва да вземе някой развратник. Но Кълъм не е такъв. — Сигурен ли си?

— Да — каза Горт. — Поне така казват някои от момчетата.

— Искаше ми се татко да си е тук.

— Да — потвърди Горт, после добави, като че ли внезапно му беше хрумнало. — Мисля да ида до Хонконг за ден-два. Ще говоря с татко. Тъй ще е най-добре. После ще поговоря със самия Кълъм. Тръгвам с прилива.

Тридесет и шеста глава

Струан свърши последната страница на английския превод на руските документи. Бавно подреди страниците, постави ги обратно в куфарчето и го остави на скута си.

— И? — запита Мей-мей. — Защо тъй страшно мълчалив, айейа?

Тя бе подпряна на възглавници в леглото под мрежата за комари, златистият й копринен халат правеше кожата й да изглежда още по-бяла.

— Нищо, мила.

— Махни работата и ми говори. От един час си като учен.

— Остави ме да помисля няколко минути. После ще си поговорим, а?

— Хм — каза тя. — Ако не бях болна, през цялото време щеше да си в леглото.

— Да, миличка. — Струан отиде до вратата на градината и се загледа в нощното небе. Звездите блестяха и небесата предсказваха хубаво време.

Мей-мей се намести в леглото и го загледа. Изглежда много уморен, помисли тя. Горкият тай-пан, има толкова много проблеми.

Беше й казал за Кълъм и за страховете си, свързани с него, но не и за Горт. Беше й казал също, че ще донесат кора против треската й след няколко дни. И беше й казал за Мери и бе проклел А Тат.

— Проклетата глупава убийца. Трябваше да знае по-добре. Ако Мери бе казала на мен или на теб, можехме да я изпратим някъде далеч тайно и благополучно да роди бебето. То можеше да бъде осиновено и…

— Ами нейният човек, Глесинг? — попита тя. — Би ли се оженил тогава за нея? След девет месеца?

— Както и да е, с това е свършено.

— Кой е бащата? — бе попитала Мей-мей.

— Не пожела да ми каже — каза Струан и Мей-мей се бе усмихнала в себе си.

— Клетата Мери — бе добавил той. — Сега животът й е свършен.

— Глупости, тай-пан. Бракът може да се състои — ако този Глесинг и този Хорацио никога не научат.

— Да не си се побъркала? Разбира се, че е свършено — това, което казваш, е невъзможно. Нечестно, ужасно нечестно.

— Да, но това, което не се знае, няма значение, при това причината за прикриването е благородна, не зла.

— Как така няма да разбере, пусто да остане? А? Разбира се, че ще разбере. Със сигурност ще му стане ясно, че не е девствена.

Има си начини, помисли Мей-мей. Начини за прикриване. Вие, мъжете, сте толкова не наясно в някои работи. Жените са много по-умни във важните неща.

И тя реши да изпрати някого при Ма-рий, който да й обясни каквото бе нужно и да престанат тези самоубийствени глупости. Кой? Най-добре Голямата Сестра, третата жена на Чен Шенг, която преди е била в публичен дом и знае такива тайни. Утре ще я пратя. Тя ще знае какво да каже на Ма-рий. Така че Ма-рий вече няма да има за какво да се тревожи. С помощта на джос. Но Кълъм, Горт, Тес? Няма да мине без беля, щеше да стане убийство. Моята треска? Това ще реши моят джос. Всички неща се решават както нареди джос, така че защо да се безпокоим? По-добре да ги приемем. Мъчно ми е за теб, тай-пан. Мислиш прекалено много, правиш прекалено много планове и се опитваш да накараш джос да те слуша. „Но това не е така, нали“ — запита се тя. Сигурно и той постъпва точно като теб, като всички китайци. Надсмива се над съдбата, над джос, над боговете и се опитва да използва мъже и жени за постигане на целите си. И да промени джос. Да, сигурно е така. В много отношения, тай-пан, ти си повече китаец от мен.

Тя се намести по-удобно в благоуханната постеля и зачака Струан да я заговори.

Той обаче бе изцяло погълнат от съдържанието на дипломатическото куфарче.

Сред документите бе копие от секретен доклад в превод, подготвен за цар Николай от юли 1840 година. Не бе за вярване! Към доклада имаше приложени и карти на земите между Русия и Китай. Това бяха безценни карти, които Струан виждаше за първи път. Анализирани бяха и евентуалните последствия от тези документи.

Секретният доклад, изготвен от принц Тергин, началник на планов комитет по външните работи, гласеше: