Тай-пан

— Ти слушай, за бога, или ще те смачкам като дървеница. — Пяна от слюнка се появи по устата му. — Аз ти казах честно, като мъж на мъж, три месеца бяха приемливи. Ти каза да. Но не удържа на дума та си. Бях ти казал: „Бъди честен, Кълъм!“

Кълъм не отговори. Той се молеше да запази силата си, но знаеше, че ще загуби. Но ще се опита все пак.

— Така ли е?

— Да.

— Тогава аз мисля, че клетвата ми е невалидна.

— Мога ли да говоря сега?

— Не съм свършил. Освен това ти ме измами с тази женитба. Ще отговориш ли на един въпрос? Пред Бога? Тогава ще бъдем квит.

— Разбира се.

Кълъм искаше да разкаже на Брок всичко относно сифилиса и публичния дом и защо така се е случило.

— Пред Бога?

— Да. Аз нямам какво да крия и…

Брок го прекъсна.

— Баща ти ли планира всичко това? Той ли ти даде идеята за бягство? Като е знаел, че това ще вбеси Горт? До такава степен, че Горт ще го предизвика публично и той по всички правила ще може открито да се бие с него? Пиян ли отиде в публичния дом, без да осъзнаеш къде си и с кого си? Не си длъжен да отговориш. Това е изписано на лицето ти.

— Да. Но трябва да ме изслушате. Има много…

— Това ти отне всичко, което ти бях обещал. Но ще ти кажа честно. Аз съм неприятел на баща ти. На „Ноубъл хаус“ също. Няма да се спра, докато не бъдат унищожени. Сега единственото пристанище е „Брок и синове“. Да, Кълъм, пропаднал Струан! А от днес нататък ти си мъртъв за мене. Ти и Тес.

Той с трясък отвори вратата.

— Вие не чухте моите обяснения! — извика Кълъм. — Това не е справедливо!

— Не говори за „справедливост“ — каза Брок. — Аз ясно ти каза да чакаш три месеца. Казах ти: „Бъди честен.“ Но ти не удържа на думата си. Това не е честно, по дяволите!

Той изскочи навън и Кълъм гледаше след него, разкъсван от облекчение, тревога, срам и омраза.

— Не сте справедлив! — каза той и остана наранен от собствения си глас.

Брок отиде на палубата и моряците се отдръпнаха настрана смутени.

— Пениуорт!

Вторият помощник прекъсна наблюдението на работите по разчистването на палубата и веднага се отправи към Брок.

— Намери Струан! — заповяда Брок. — Кажи му, че ще го чакам в Хепи вели. До неговия и моя пристан. Да. Хълмчето. Кажи му, че ще го чакам на хълмчето — където той е искал да се срещне с Горт.

Разбра ли?

— Да, сър. — Пениуорт прехапа устните си. — Да, сър.

— И ако подшушнеш за това на някой друг, бога ми, ще ти отрежа топките.

Брок тръгна надолу към мостика.

— Кой ще отведе кораба оттук, сър?

— Ти. Ти си капитан на „Уайт уич“. След като предадеш съобщението.

* * *

Струан гледаше с наслаждение Ин-хси. Тя още спеше до него. Той я сравняваше с Мей-Мей. А Мей-мей сравняваше с китайската си метреса от преди няколко години. А трите — с Роналда, съпругата си. Толкова различни! И все пак толкова еднакви в много отношения. Учудваше се защо трите ориенталки го възбуждаха по-силно от Роналда — единствената му любов, докато не срещна Мей-мей. И се питаше какво всъщност представлява любовта.

Той осъзнаваше, че трите китайки имаха много общо помежду си: невероятно нежна кожа — като коприна, нрав, преданост и лоялност, каквито не бе срещал преди. Но Мей-мей далеч превъзхождаше другите две. Тя беше съвършена.

Той докосна Ин-хси с любов. Тя помръдна, но не се събуди. Той предпазливо слезе от леглото и погледна през малките прозорчета към небето. То бе покрито с плътни, тежки облаци. Облече се и слезе долу.

— Така — каза Мей-мей. Тя беше елегантна и красива.

— Така — отвърна той.

— Къде е сестра ми?

— „Върховна лейди ме изпрати.“

— Хм! — каза Мей-мей и изправи глава. — Ти просто лъжлив прелъстител и вече не обожава майка.

— Така е — каза Струан, като искаше да я подразни. Тя изглеждаше по-хубава от всякога, леко отслабналото й лице като че ли бе още по-очарователно.

— Мисля да те изпратя обратно! — продължи Струан.

— А, да! Опитай се!

Той се засмя и я взе в ръцете си.

— Внимателно, тай-пан — каза тя. — Хареса ли ти Ин-хси? Много се радвам, че ти е харесала. Сигурна съм в това!

— Искаш ли да станеш тай-еш?

— Какво!

— Добре, ако това не те интересува, никога повече няма да говорим по този въпрос.

— О, не, тай-пан! Искаш да кажеш тай-тай? Истинска тай-тай, според обичая? О, не ме дразниш само? Моля, не измъчвай по такъв важен въпрос!

— Не те измъчвам, Мей-мей. — Той седна на стола, като все още я държеше в ръцете си. — Ще се върнем у дома. Заедно. Ще вземем първия кораб и ще се оженим по пътя. След няколко месеца.

— О, чудесно! — Тя се притисна до него. — Пусни ме за малко.

Той отпусна ръцете си и тя, като се олюляваше леко, се отправи към леглото.

— Там! Аз съм почти оздравяла.

— Сега си легни — каза той.

— Наистина оженим? Според ваши обичаи? И според мои?

— Да. И по двата обичая, ако искаш.

Тя коленичи грациозно пред него, поклони се така, че челото я докосна пода. После събра ръце и каза:

— Заклевам се да бъда достойна тай-тай.

Той бързо я изправи и я постави в леглото.

— Не прави така, моето момиче.

— Направих, защото ти оказа фантастично голямо уважение, което мога да помисля, докато жива.

Тя го прегърна, после леко го отстрани от себе си и се засмя.