Танц с дракони

— Скъпи чичо. Толкова е хубаво, че ще вечеряш с нас. — Бе облечена скромно, като матрона, с тъмнокафява рокля, закопчана чак до гърлото, и със зелена пелерина с качулка, покриваща обръснатата ѝ глава. „Преди разходката ѝ щеше гордо да покаже плешивостта си под златна корона.“ — Заповядай, седни. Ще пийнеш ли вино?

— Една чаша — отвърна той, все още нащрек.

Послушница с лунички по лицето напълни чашите им с греяно вино с подправки.

— Томен каза, че лорд Тирел възнамерява да пресъгради Кулата на Ръката — каза Церсей.

Сир Кеван кимна.

— Да, щяла да е два пъти по-висока от тази, която ти изгори.

Церсей се изсмя гърлено.

— Дълги копия, високи кули… намеква ли за нещо лорд Тирел?

Това предизвика усмивката му. „Добре е, че все още не е забравила как да се смее.“ Когато я попита дали има всичко, което ѝ е нужно, кралицата отвърна:

— Добре ме обслужват. Момичетата са мили, а добрите септи се грижат да казвам молитвите си. Но след като невинността ми бъде доказана, ще се радвам, ако Таена Мериуедър може да бъде отново с мен. Би могла да доведе сина си в двора. Томен се нуждае от други момчета, приятели от благородно потекло.

Беше скромна молба. Сир Кеван не виждаше причина да ѝ откаже. Самият той можеше да осинови момчето на Мериуедър, докато лейди Таена придружи Церсей до Скалата на Кастърли.

— Ще пратя да я поканят след процеса — обеща той.

Вечерята започна с телешка супа с ечемик, последвана от пъдпъдъци и печена щука, близо три стъпки дълга, с ряпа, гъби и много горещ хляб и масло. Сир Борос опита от всяко блюдо, поднесено на краля. Унизително задължение за рицар от Кралската гвардия, но може би единственото, за което Блънт беше годен напоследък… и благоразумно, предвид това как беше умрял братът на Томен.

Кралят изглеждаше по-щастлив, отколкото Кеван Ланистър го беше виждал от дълго време. От супата до десерта Томен бъбреше за подвизите на котенцата си, докато ги хранеше с късчета от щуката от собственото си кралско блюдо.

— Лошият котарак беше вън на прозореца ми снощи — уведоми той Кеван по някое време, — но сир Нокътчо му изсъска и той избяга на покривите.

— Лошият котарак? — повтори сир Кеван развеселен. „Той е мило момче.“

— Стар черен котарак с откъснато ухо — каза Церсей. — Мръсно и зло същество. Веднъж одраска ръката на Джоф. — Направи физиономия. — Котките изтребват плъховете, знам, но онзи… знаеше се, че напада гарвани в гарванарника.

— Ще кажа на ловците на плъхове да сложат капан. — Сир Кеван не помнеше да е виждал племенницата си толкова кротка, примирена и сдържана. Толкова по-добре, предполагаше. Но това го и натъжаваше. „Огънят ѝ е потушен. Тя, която гореше толкова ярко.“ — Не ме попита за брат си — каза той, докато чакаха за сладкишите с крем. Сладкишите с крем бяха любимите на краля.

Церсей вдигна брадичка и зелените ѝ очи блеснаха на светлината на свещите.

— Джайм? Имаш ли вест от него?

— Никаква. Церсей, може би ще трябва да се подготвиш за…

— Ако беше мъртъв, щях да знам. Дойдохме на този свят заедно, чичо. Той не би го напуснал без мен. — Отпи глътка вино. — Тирион може да напусне когато пожелае. И за него нямаш вест, предполагам.

— Никой не се е опитвал да ни продаде глава на джудже напоследък.

Тя кимна.

— Чичо, може ли да ти задам един въпрос?

— Какъвто пожелаеш.

— Жена ти… смяташ ли да я доведеш в двора?

— Не. — Дорна беше стеснителна душа, никога не се чувстваше свободно с приятели и роднини. Беше се справила добре с децата им, мечтаеше да има внуци, молеше се седем пъти на ден, обичаше везмото и цветята. В Кралски чертог щеше да се чувства щастлива колкото някое от котетата на Томен в гнездо на пепелянки. — Тя не обича пътуванията. Ланиспорт е мястото ѝ.

— Една разумна жена си знае мястото.

Не му прозвуча добре.

— Кажи какво имаш предвид.

— Мисля, че го казах. — Церсей вдигна чашата. Момичето с луничките я напълни отново. Тогава се появиха сладкишите с крем и разговорът взе по-лек обрат. Едва след като Томен и котенцата му бяха придружени до кралската спалня от сир Борос, заговориха за процеса ѝ.

— Братята Озни няма да стоят безразлично и да гледат как умира — предупреди го Церсей.

— Не го и очаквах. Заповядах да ги арестуват.

Това сякаш я стъписа.

— За какво престъпление?

— Разврат с кралица. Според негова върховна святост си изповядала, че си спала с двамата — забрави ли?

Тя се изчерви.

— Не. Какво ще направиш с тях?

— Ще идат на Вала, ако признаят вината си. Ако отрекат, могат да се изправят срещу сир Робърт. Такива мъже изобщо не трябваше да се издигат толкова високо.

Церсей наведе глава.

— Аз… погрешно ги прецених.

— Доста мъже прецени погрешно, изглежда.

Можеше да каже още, но тъмнокосата послушница със закръглените бузки влезе и съобщи:

— Милорд, милейди, съжалявам, че ви прекъсвам, но долу има едно момче. Великият майстер Пицел моли за присъствието на лорд-регента веднага.

„Черни криле, черни слова“, помисли сир Кеван. Възможно ли беше Бурен край да е паднал? Или може би беше вест от Болтън в Севера?

— Може да е вест за Джайм — каза кралицата.

Имаше само един начин да се разбере. Сир Кеван стана.