Unknown

— Още не съм превзел Дивия запад — сви той стройните си рамене.

Всички в семейството бяха високи, ала засега Колин беше най-високият. В гимназията приятелите му го наричаха Бастуна. Косата му беше по-тъмна от нейната — руса и със старателно подчертано сияние — ала и двамата притежаваха тъмните очи на клана Осгуд.

— Носиш костюм — посочи тя. — Не подхожда за Дивия запад.

Той отново сви рамене.

— Добре ли си? — попита тя.

— От два дни не съм лягал. Трябва да поспя… Та какво се мъти между теб и този образ Себастиан?

Пакстън отклони очи и намести чантата си върху рамото.

— Просто сме приятели. Мама не го одобрява.

— Нищо ново под слънцето. Между другото, Блу Ридж Мадам изглежда прекрасно. По-красиво е, отколкото на снимките, които ми изпрати. Късно следобед ходих там. Ще променя малко проекта за градината, след като я видях на живо, но иначе всичко е както трябва.

— Сигурен ли си, че ще успеем да приключим преди празника следващия месец?

Колин я улови за ръката и отново й се доплака.

— Обещавам.

— Шампанско! — извика баща им, изкачвайки стъпалата от сутерена.

Колин и Пакстън въздъхнаха в унисон и отидоха при родителите си.

* * *

Тази вечер срещата на Дамския клуб се провеждаше в дома на Кърсти Лемън — Лемън Трий Котидж. Когато Пакстън пристигна, къщата я посрещна украсена в лимоненожълто. В хартиените фенери покрай алеята към главния вход бяха изрязани фигурки във формата на лимонови резенчета. Декоративните храсти до входа бяха окичени с изкуствени лимони. Самата врата беше облицована с яркожълто фолио. През годините срещите на клуба някак си се съсредоточаваха все по-малко върху благотворителните начинания и все повече върху стремежа към показност.

Пакстън похлопа на вратата. След като пийна по чаша със семейството си, тя бе сменила служебното си облекло с бяла рокля и обувки с високи токчета. После беше излязла заедно с Колин. Родителите им не бяха издържали на изкушението и им махаха от алеята.

Кърсти отвори вратата. С късата си кестенява коса и дребни ръце тя приличаше на умален модел на жена и притежаваше загадъчната способност да кара всички наоколо да изглеждат по-внушителни, отколкото са в действителност. Пакстън беше две педи по-висока от нея и поне двайсет килограма по-тежка. Мразеше усещането, че се извисява като кула над Кърсти, но никога не го показваше, не привеждаше рамене и не носеше ниски обувки край нея. За да не наруши баланса на силите.

— Здрасти, Пакс. Влез. Закъсня малко.

— Знам. Съжалявам. Колин пристигна по-рано. Трябваше да си поговорим.

Пакстън влезе и последва Кърсти към дневната.

— Как си ти?

Кърсти забърбори за съвършения си съпруг, за милите си буйни момченца и за чудесната си почасова работа като брокер на недвижими имоти.

Двайсет и четирите членки на клуба седяха върху сгъваеми столове, разположени в прави редици в дневната. Някои държаха в скута си чинии, пълни със салата с лимон и пиле, малки сандвичи с броколи и лимон и миниатюрни лимоненожълти целувки от бюфета. Край масичка в дъното на стаята седяха три тийнейджърки в празнично облекло и си шепнеха. Наричаха ги Пролетни предвестници. Бяха дъщери на жени от организационния комитет, подготвящи се да заемат местата на майките си, щом настъпи моментът. Клубът приемаше главно млади жени. Навършеха ли определена възраст, вече не бяха добре дошли и идваше ред на дъщерите им. Като правило богатите дами от Юга не обичат да ги превъзхождат нито по популярност, нито по красота. Правят изключение само за дъщерите си. За своите майки дъщерите от Юга са като потоците за реките, в които се вливат — извор на непресъхваща сила.

Пакстън се усмихна на момичетата, отиде при тях и им подаде малки пликчета с шоколад. Като президент на клуба тя винаги подаряваше нещо на младите, за да се почувстват добре дошли. И трите я прегърнаха и тя отвърна топло на поздрава. Представяла си беше, че на тази възраст вече ще е омъжена и ще има деца, че ще подготвя дъщеря си да я замести, както правеха приятелките й. Искала го бе толкова силно, че понякога го сънуваше. Събуждаше се и кожата по китките и около врата й червенееше от твърдата дантела на сватбената рокля, с която се виждаше насън. Ала така и не беше почувствала нищо към мъжете, с които излизаше, нищо, освен собственото си отчаяние. А желанието й да се омъжи не бе чак толкова непреодолимо, никога нямаше да стане толкова непреодолимо, че да я подтикне да се омъжи за човек, когото не обича.

Както винаги тя пренебрегна храната заради погледите, с които приятелките й измерваха възшироките й хълбоци, и тръгна към центъра на стаята, поздравявайки всички по пътя. Странен бриз прошумоля край нея, сякаш някой нашепваше тайни. Тя го пропъди разсеяно.

Застана на подиума и извади записките си.

— Добре… Внимание, моля. Трябва да обсъдим много неща. — Обратните разписки за празненството просто валят. Мойра предлага Блу Ридж Мадам да отвори за гости по-рано, за да отседнат там по-възрастните посетители от други градове. Първо обаче да прочетем протокола от последното събрание. Стейси?