Усмихнатият труп

- Душите. Душите са вътре в телата. - вложих в тези думи цялото отвращение, което изпитвах. Защо да си давам труда да го крия?

- Много добре, chica!

Застанах от лявата страна на Доминга, държейки Енцо под око.

- Как си успяла?

- Душата е уловена в мига, в който е излитала от тялото.

Поклатих глава.

- Това не обяснява нищо.

- Ти не знаеш ли как се бутилират души?

Души в бутилка? Да не се майтапеше? Не, нищо подобно.

- Не знам - постарах се да не прозвучи високомерно.

- На толкова неща мога да те науча, Анита, на толкова много неща!

- Не, благодаря! - отказах. - Ти си заловила душите им, когато си вдигнала телата, и си ги върнала вътре. - карах наслуки, но ми прозвуча правилно.

- Много, много добре. Точно така е - тя ме наблюдаваше толкова внимателно, че чак ми стана неудобно. Празните й, черни очи запаметяваха всяка молекула от мен.

- Защо обаче второто зомби гние? На теория, ако душата е недокосната, зомбито не се разлага.

- Вече не е теория. Доказах я - отвърна Доминга.

Втренчих се в гниещия труп и тя отвърна на погледа ми.

- Тогава защо едната гние, а другата не?

Просто двама некроманти, които обсъждат занаята. Кажи ми дали и ти вдигаш твоите зомбита само при новолуние?

- Душата може да бъде вложена в тяло, после извадена. колкото често ми се прииска.

Взирах се в Доминга Салвадор. Взирах се и се опитвах да удържа ченето си да не увисне, а и да не оставя задавящият ме ужас да се изпише по лицето ми. Тя би умряла от радост, че ме е шокирала. Не исках да й доставя такова удоволствие, без значение каква е причината.

- Нека проверим пак - казах с най-добрия си тон на младши счетоводител. - Слагаш душата в тялото и то не гние. След това вадиш душата от тялото, превръщайки го в обикновено зомби, и то гние.

- Точно така - отвърна Доминга.

- Тогава връщаш душата в гниещия труп и зомбито е отново в съзнание и живо. Разложението спира ли, когато душата се върне?

-Да.

Мамка му.

- Значи можеш да си държиш гниещото зомби, ако ще и цяла вечност?

-Да.

Още веднъж мамка му.

- А това тук? - този път посочих с пръст, сякаш изнасях лекция.

- Мнозина биха платили прескъпо за нея.

- Я чакай малко, да не възнамеряваш да я продадеш като секс-робиня?

- Може би.

-Но.

Самата идея беше твърде ужасна. Жената беше зомби, което значеше, че не се нуждаеше от храна или сън, или от каквото и да е. Човек би могъл да си я държи в килера и да я вади оттам като играчка. Съвършено послушна робиня.

- Те изпълнителни като нормалните зомбита ли са или душата им дава свободна воля?

- Изглеждат ми съвсем изпълнителни.

- Може би просто ги е страх от теб? - попитах.

Тя се усмихна.

- Може би.

- Не можеш да държиш душата в плен завинаги!

- Не мога ли? - учуди се сеньората.

- Душата трябва да продължи по пътя си!

- Към твоя християнски ад или рай ли?

- Да - кимнах.

- Тези тук са били зли жени, chica. Собствените им семейства са ми ги дали. Платили са ми, за да ги накажа.

- Взела си пари за това тук?!

- Незаконно е да се работи с мъртви тела без разрешението на семейството - обясни сеньората.

Нямах представа дали съзнателно е искала да ме ужаси. Надали. Но това изречение ми стигаше да разбера, че всичко, с което се занимава тя, е напълно законно. Мъртвите нямаха права. Това е и причината, поради която се нуждаехме от закони за защита на зомбитата. Мамка му.

- Никой не заслужава да прекара цяла вечност, заключен в труп -заявих.

- Можем да го правим например с осъдени на смърт, chica. Могат да бъдат накарани да служат на обществото след смъртта си.

Поклатих глава:

- Не, не бива!

- Създадох негниещо зомби, chica! Съживители, както, доколкото знам, се наричате - е, вие търсите тайната от години. Ето я тук и хората ще си платят за нея.

-Грешно е. Може и да не знам много за вуду, но дори и според твоите хора това е грешно. Та как можеш да държиш душата като затворник и да не й позволяваш да продължи и да се обедини с лоа?

Доминга сви рамене и въздъхна. Внезапно ми се стори уморена.

- Надявах се, че ще ми помогнеш, chica. Ако двете се хванем за работа, можем да създадем далече повече зомбита и то по-бързо. Можем да забогатеем като кралици!

- Обръщаш се не към когото трябва!

- Вече знам. Надявах се, че след като не си вудун, няма да го сметнеш за грешно.

- Християнство, будизъм, ислям, все едно коя е религията, Домин-га, никой няма да го сметне за правилно!

- Вероятно, но може и да не е така. Питането не струва пари.

Погледнах към гниещия труп.

- Е, поне избави първия си експеримент от страданията!

Доминга погледна към зомбито.

- Тя е чудесна демонстрация, нали?

- Създала си негниещо зомби, ами чудесно. Не се дръж като садистка!

- Смяташ, че съм проявила жестокост ли?

- Аха - кимнах.

- Мануел, проявила ли съм жестокост?

Когато отговори, Мани гледаше мен. Опитваше се да ми подскаже нещо с поглед. Не отгатнах какво.

- Да, сеньора, била си жестока.

Тя го стрелна с поглед. И в движенията, и по лицето й си пролича колко е учудена.

- Наистина ли ме смяташ за жестока, Мануел? Мой обични amante

- (любим)?

Той кимна внимателно:

-Да.