Валиант

— Добре. — Посегна към радиостанцията, закрепена в горната част на жилетката му. — Тук е Тайгър. Отдалечете се всички на голямо разстояние от къщата на Валиант. Искам в тази област охраната да патрулира с пистолети с успокоително. Ако се опита да напусне собствената си територия, искам да го приспите и завържете. Ясно ли е?

Тами погледна към мъжа на седалката до нея. Той имаше хендсфри слушалка на ухото. Независимо от онова, което бе казал, изглеждаше спокоен.

— Добре. Тайгър, край — закачи обратно радиостанцията на жилетката си. — Много съжалявам за всичко това. Трябва да се свържеш с нас, ако има нещо, което можем да направим за теб. Правният ни отдел ще се погрижи.

— За какво?

— Просто ще го направят. Когато си се съгласила да работиш в Резервата, ти си подписала формуляри. Знаеш, че всичко, което се случва тук, остава поверително или можеш да се изправиш пред сериозни съдебни дела, така че те моля да не отиваш в медиите. Уверявам те, че правният ни отдел ще се погрижи да бъдеш добре компенсирана за всички неща, с които ще се сблъскаш. Това е, което мога да ти обещая, ако се откажеш да повдигаш обвинение срещу Валиант.

Беше подписала абсурдно дълъг договор за конфиденциалност. Не й бе позволено да говори за онова, което види и чуе в Резервата на Новите видове. Не й бе разрешено да ги съди, ако претърпеше като гост някакви травми. Сделката беше един вид „риск на собствена отговорност“, но те бяха заложили клауза, че при нараняване ще заплатят медицинските разходи. Сега разбра защо.

— Изобщо нямам намерение да разговарям с репортери.

Пет минути по-късно Тайгър паркира джипа пред малката й къща. Други два автомобила спряха зад тях. Бяха я съпроводили до дома й по всички правила за безопасност. Знаеше, че Новите видове са мишена на враждебно настроени групи и не бе необходимо да се чуди защо допълнителни превозни средства ги бяха последвали.

Хвърли поглед към къщата и се опита да скрие смущението си. Тя бе наследство от баба й. Постройката беше в лошо състояние, а Тами нямаше излишни пари, за да я оправи. На места верандата бе хлътнала и изглеждаше разкривена. Големи участъци от боята бяха олющени, а стъклото на един от предните прозорци бе счупен и залепен с тиксо. Жилището бе малко — три стаи и баня, но пък си беше нейно. Питаше се какво ли си мисли мъжът от Новите видове, докато се взираше в дома й със смутено изражение на лицето.

— Сигурна ли си, че не искаш да се видиш с лекар или психолог? Ще накараме Валиант да заплати, ако подадеш жалба. Ние сме по-сурови от вашата правосъдна система.

Младата жена поклати глава и разкопча предпазния колан.

— Той не ме нарани, не искам да го наказвате и не ми трябва лекар. Все още не съм категорична що се отнася до частта с психолога, но аз съм издръжлива. — Тя замълча. — Просто искам да забравя това, което се случи. Става ли?

Мъжът срещна погледа й и мълчаливо се взря в нея, но бавно кимна.

Тами слезе от джипа и се отправи към входната врата, отключи я и влезе в малка стая. Обърна се и забеляза, че Тайгър продължава мълчаливо да я наблюдава от черния си автомобил. Решително затвори вратата и пусна резето.

— Да му се не види — въздъхна. Тръгна към банята да си вземе душ. — Никога не съм очаквала ден като днешния. До тук с „винаги се опитвай да бъдеш подготвена за всичко“. Ха! Мъж — звяр с убийствени целувки, притежаващ умения и способи да съблазни всяка жена — поклати глава. — Животът ми става все по-странен и по-странен. Защо не може изобщо някога да е нормално?

Валиант изстена. Главата му пулсираше и той не можеше да си спомни защо. Отвори очи и се взря в килима. Лежеше проснат върху него. Премигна, преди някой да тикне голяма найлонова торба, пълна с лед, пред лицето му. Не помръдна. Пое си дъх и тихо изръмжа. Това причини още по-силна болка в главата му.

Тайгър приклекна, като продължаваше да държи торбата с лед.

— Сложи си това на темето — прошепна.

Валиант я грабна. Ръката му леко трепереше, но намери мястото на най-силната болка. Потръпна и изръмжа, когато ледът докосна темето му. Съсредоточи вниманието си върху Тайгър.

— Добре ли си?

— Какво се е случило?

Тайгър въздъхна.

— Ще си спомниш. Просто остани долу, когато това стане.

Ледът помогна за намаляване на болката и той си пое дълбоко дъх, ароматът вътре в помещението изпълни носа му. Тами! Опита се да седне, но стаята се завъртя пред очите му. Въздъхна отново, отпусна се на пода и се озъби на приятеля си.

— Кой от хората ти успя да се прокрадне до мен?

— Тами го е направила. Ударила те е с лампата. — Тайгър се изправи и се отдръпна на голямо разстояние. — Тя е в безопасност и извън Резервата.

Ярост изпълни Валиант и той изрева.

— Върни я! Тя е моя!

В отговор другият мъж се облегна на стената, скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна.