Валиант

— Не! — озъби се Валиант. — Тя е дребна и не може да се справи с четирима мъже.

— По-добре да ги намерим бързо — изръмжа Брас.

Впуснаха се в бяг. Спряха, когато откриха ясни белези, че Тами е паднала на земята. Валиант отново изрева, когато откри още петна от нейната кръв.

— Спокойно! — изръмжа ниско Тайгър. — Позволяваме на животинската ни страна да ни води, но ние си имаме работа с хора. Озаптете инстинктите си, докато трае издирването. Те не са елени. Имайте го предвид.

Райдър изруга, когато приклекна и разгледа смачканите окапали листа.

— Някой от мъжете я е взел да я носи. Едните отпечатъци от стъпки показват добавено тегло.

— Мъртъв е, когато се добера до него! — обеща Валиант — Да вървим!

Тами се събуди и тихо изруга. Рамото, ръката, гърбът и главата я боляха. Спря изброяването на болежките и опита да се концентрира върху местата, които не й причиняваха страдание. Краката и дупето й бяха добре, но това бе всичко. С усилие отвори очи и се взря в ярък лагерен огън. Лежеше на една страна, с лице към него, на няколко крачки от пламъците. Извърна глава, но съжали незабавно.

Четиримата мъже седяха на паднал дънер и гледаха към нея. Един от тях, Тери, с каубойските ботуши, имаше засъхнала по брадичката и фланелата си кръв от удара с главата й. Втори бе напъхал в носа си ивици плат, откъснати от ризата му, за да спре силното кръвотечение. Трети притискаше длан към рамото си, където личаха червени следи, оставени от ноктите й. Белезите му й подсказаха, че той е бил единият от гаднярите в каросерията на пикапа. Четвъртият мъж изглеждаше невредим.

Тя отмести поглед от нападателите си и огледа дърветата наоколо. Бяха я оставили да лежи на тревата. Когато опита да се вдигне нагоре, усети, че не може да движи ръцете си. Дръпна ги силно и осъзна, че са завързани зад гърба й. Втренчи се отново в мъжете.

— Китките ти са пристегнати с моя колан, малка хулиганке. Остани да лежиш долу! — Това бе човекът, останал невредим. Тонът му беше гневен. — Аз все още настоявам, че трябва да я убием. Виж в какви лайна се натресохме заради нея. Ритна в лицето Нед и му счупи носа, когато се опитваше да избяга от пикапа.

Тами бе изненадана. Не си спомняше да е направила подобно нещо, но скри усмивката си, щастлива, че го е сторила. Смътно си спомни как с помощта на краката оттласна тялото си нагоре и се прехвърли през капака на каросерията. Бе си помислила, че използва пода на автомобила за това. От факта, че в действителност това е било неговото лице, й стана по-добре.

— Мисля, че два зъба ми се клатят. Тя блъсна главата си в устата ми — каза Тери и изсумтя, забил поглед в жената. — Аз предлагам да й нашаря задника с колана си.

— Спрете да хленчите! — нареди непознатия с издраното рамо. — Имаме нужда от помощта й. Нали чухте какво ни каза нашият информатор от Резервата. Едно от онези животни я хванало и я отнесло. За да спечелим подкрепа за нашата кауза, трябва да я убедим да застане пред обществеността и да разкаже на всички какво й е сторило.

— Сякаш тази кучка ще го направи. — Нед замълча. — Точно така. Тя ми счупи носа. Женската е животно, също като тях. Тръгна ли мирно и тихо с нас като истинска дама? Не, по дяволите! Бореше се, сякаш е звяр. И ето сега сме заседнали в гората без автомобил. Онази кола ни следваше и аз съм сигурен, че човекът е извикал помощ. Най-вероятно е запомнил номера на пикапа. Сигурно вече ни търсят из целия щат.

— Трябва да изчакаме, Пол. — Тери се намръщи към другаря си. — Шефът ни заповяда да го чакаме, за да я отведе, когато пристигне. Ти беше този, който си мислеше, че е много лесно да я хванем. Каза, че ще бъде толкова просто, колкото яденето на пай. Той ще бъде тук след няколко дни и ще ти съдере задника. А и нашите заедно с твоя, заради това че бяхме достатъчно тъпи и се вслушахме в откачения ти план. Нали знаеш, че шефът я иска в добро състояние; заяви, че има големи планове за нея. Каза, че може да я убеди да направи всичко, от което имаме нужда, но сега нещата се обърнаха с главата надолу.

Глава 5

Пол изруга.

— В състояние съм да поправя това. Можем да я убедим да каже на медиите онова, което искаме, но вероятно ще отнеме малко повече време.

— Не разполагаме с такова — апострофира го Тери. — Шефът ще хвърли вината върху нас за цялата бъркотия. Издънихме го зле.

Пол свирепо изгледа Тами.

— Всичко, което трябваше да направиш, бе да дойдеш тихо и мирно с нас. Ние сме човешки същества, мамка му! Също като теб. Какво ти стори онова животно, когато те отнесе със себе си? Изнасили ли те? Отхапа ли си къс от теб? Опита ли се да те превърне в една от тях? Кажи веднага истината!

Тами заби в него поглед.

— Той се държа като джентълмен и ми поднесе чай. След това ме попита как е минал денят ми — излъга тя. — Не ме хвърли в каросерията на пикап и не ме смаза до задушаване, нито пък ме замъкна в гората и не използва колан, за да завърже ръцете ми зад гърба. Всъщност той е интелигентен и вежлив.