Валиант

— Недей да ръмжиш и да се зъбиш на хората, моля те — младата жена повдигна глава. — Достатъчно плашещ си и без това.

Той спря за миг. Тя едва успя да различи лицето му на слабата лунна светлина, но забеляза как кимна.

— Само не си мисли, че ще те пусна. Направих го преди и виж какво се случи. Тази вечер можеха да те убият. Ако беше останала с мен, онези мъже нямаше да те отвлекат. Никой не би припарил близо до теб, без да умре най-напред.

В нея се надигна чувство на вина.

— Относно лампата…

Младият мъж я погледна и изръмжа гърлено, гърдите му завибрираха, докато си поемаше дъх.

— Не ми се говори за това.

— Не исках да те наранят — добави бързо.

Той извърна глава, подуши въздуха и продължи напред.

— Ще го обсъдим по-късно. Сега си в безопасност с мен. Ще те защитавам. Не се опитвай отново да бягаш. Глупаво е.

Тами не можеше да оспори думите му. Не искаше да си признае, но не желаеше Валиант да е далече от нея. Беше прекарала последните пет седмици в мисли за него, липсваше й. Дали заради травмата или поради факта, че бе спасил живота й, въпреки че би трябвало да й е бесен, задето го удари с лампата, но се чувстваше добре в ръцете му.

— Съжалявам.

Той се вгледа в красивите й очи. В деня, когато бе избягала от дома му, тя го бе нападнала. Без да я усети се бе промъкнала зад него и го бе повалила. Беше я подценил, а това едва не се бе превърнало във фатална грешка. Лесно можеше да прочете по лицето й емоциите, които изпитваше. Хареса му мисълта, че бе като отворена книга за него.

— Бях разсеян заради мъжете, които пристигнаха да те спасяват.

— Знам. Използвах го като предимство. Заболя ли те много?

Травмата на тила му се бе излекувала бързо, но раната в душата му все още кървеше. Искаше да задържи Тами, но тя го бе изоставила. Припомни си редките случаи, в които му водеха жени в килията, докато бе затворник. Спомените за цял един живот на отхвърляне преминаха през съзнанието му.

Повечето от женските Видове бяха прекалено ужасени от него, за да му позволят да ги докосне. Жена — примат бе плакала и пищяла, докато един от техниците не се бе върнал да я отведе. Знаеше, че никоя от тях не желаеше да се размножава с него, но някои все пак изпитваха съжаление към самотния мъж, какъвто беше.

Да вижда същества от неговия вид беше рядкост, а срещите, които включваха секс, дори още по-малко. В началото и Тами го беше отхвърлила, но след това бе реагирала на докосването му, както никоя друга досега. Той не притежаваше уменията за разплод, които повечето мъже бяха усвоили, но не се бе почувствал неспособен с нея в леглото. Напротив, бе мотивиран да използва всеки малък сексуален урок, който жените му бяха дали в редките моменти, в които му бяха позволили да се чифтоса с тях.

Тами бе от значение за него, затова много се притесняваше, че иска отново да го напусне. Знаеше какво е да живееш в затвор и не желаеше да й причинява същото. Ако я направеше пленница в дома си, щеше да го намрази. Да я заплашва бе едно, но в действителност изобщо не искаше да я наранява. Трябваше да я убеди да остане по своя воля.

Не беше сигурен как да постигне това, но трябваше бързо да разбере. Хората щяха да искат да я отведат далече от него. Повечето се бояха от Новите видове, вярваха, че ще им навредят. Знаеше, че външният му вид не помага особено в случая. В сравнение със събратята си притежаваше по-малко човешки черти и всички се плашеха от него. Не беше в състояние да направи нищо по този въпрос, но поне можеше да се държи по-цивилизовано.

Валиант потисна надигащото се в гърдите му ръмжене. Да се отнася добре с хората и да бъде послушен бе нещо, което вярваше, че никога няма да направи заради някого. Загледан в очите на Тами, разбра, че нещата са се променили. Въпросът се свеждаше до това кое иска да запази най-много — нейната или своята гордост. Беше трудно за преглъщане, но взе решение.

— Заради теб, Тами, ще се постарая да говоря мило с хората. Искам да прекратим този разговор. Дискусията не ми е приятна.

Трябва да си взема бележка. Той не искаше да приказват за деня, в който бе избягала от къщата му.

— Просто ме остави аз да говоря, разбра ли?

— Добре — той сви рамене, — но не забравяй, че аз съм там, където си и ти. Ще стане много страшно, ако някой се опита да те отведе от мен, секси.

— Дадено — и се отпусна в ръцете му.

Ставаше й хубаво, когато я наричаше секси. Да, точно така.

По дяволите, имам нужда от душ. Бяха я притискали към земята и не трябваше да докосва косата си, за да разбере, че се е превърнала във валмо, пълно с мръсотия и Бог знае още какво. Беше плакала, тялото й бе в синини, а по лицето си имаше засъхнала кръв. В момента въобще не се чувстваше секси, ако изобщо някога е била, но беше сладко, че той смело излъга, за да й стане по-добре.