Читаем Валиант полностью

Тами нямаше с какво да помогне, но поне наблюдаваше през рамото на Слейд. Доктор Харис взе малка помпичка и почисти устата и носа на бебето. Жената беше спряла напъването и дишаше тежко. Тами не можеше да откъсне поглед от онова, което се случваше. Единият от помощниците подаде малка хавлия на лекаря и тя изчезна от погледа й, може би я бе поставил под бебето или под родилката.

— Напъвай, Триша! Знам, че си уморена, но има нужда от силен тласък, за да излязат раменцата.

Тя пое дълбоко въздух и напъна. От устата й излезе писък, бебето се изплъзна от тялото й и тупна в чакащите ръце на доктора. Той пое детето. Тами се загледа в това, което би трябвало да бъде малко недоносче, а вместо това изглеждаше нормално развито бебе.

Лекарят притисна горната част на новороденото към гърдите си, сложи длан върху дупето му и с кърпата леко разтри торса и лицето. Писъкът му раздра въздуха. Тами почти припадна от облекчение, чувайки този прекрасен звук. Един от парамедиците се наведе, завърза пъпната връв и я преряза. След това помогна при изваждането на плацентата и почистването на Триша след раждането.

Бебето изплака и се разшава в прегръдката на лекаря. То се бе родило едро, ако не и малко по-голямо от нормално износена бременност. Докторът взе още една кърпа, подадена му от помощника, и подсуши новороденото. Детето спря да плаче, но продължи да мърда и рита с пълните си крачета. Харис се усмихна, когато го пови и то заприлича на вързопче.

— Той изглежда страхотно, момчета! — Мъжът се засмя широко. — Абсолютно здрав. Цветът му е перфектен, диша като шампион, има си десет пръстчета на ръцете и на краката и е силен.

Триша се усмихна, докато Слейд целият сияеше от щастие. Той се поколеба, след това протегна ръце. Доктор Харис се наведе и подаде шаващото бебе на Слейд. Големите шепи на Новия вид нежно поеха детето и го поставиха в чакащите ръце на съпругата му. Усмихнати, те държаха бебето заедно и с удивление се взираха в новороденото.

Лекарят смъкна ръкавиците, вдигна високо ръка и я плесна с дланта на близкостоящия до него парамедик.

— ДА!

Смях изригна и от тримата. Харис слезе от матрака и се изправи. Шокирана, Тами наблюдаваше как мъжът прегърна помощниците си в мечешка прегръдка. След това и тримата се обърнаха, съзерцавайки Триша, Слейд и бебето. Мъжете изглеждаха на върха на щастието си.

— Имаме първото здраво бебе Нов вид! — Доктор Харис се засмя. — Поздравления, Триша, Слейд! Той е красив!

— Благодаря, Харис! — Слейд се усмихна на радостния лекар.

Докторът кимна. Изведнъж Триша посегна със свободната си ръка, сграбчи косата на Слейд, в основата на врата му, и приближи лицето му до своето. Целуна го дълбоко по устата.

— Толкова много те обичам, лолипоп!

Той се засмя и отново я целуна.

— И аз те обичам, сладурче! Нашият син е чудо. Подарък. Благодаря ти.

Тами не обърна внимание на действията и думите им, докато действителността не я зашлеви като плесница. Тя зяпна Триша и Слейд — едрият Нов вид с пясъчноруса коса, прошарена с кафеникави кичури. Триша току-що бе родила дете от Слейд.

Погледът на младата жена отлетя към новороденото, осъзнавайки, че то е първото бебе Нов вид. Точно така беше казал доктор Харис. Триша беше бременна само в петия месец. Бебето беше огромно и очевидно се бе родило здраво. Тя се взря в малкото личице на детето, което виждаше добре от мястото си в ъгъла. Забеляза, че чертите му не бяха съвсем човешки. Носът му изглеждаше плосък, твърде широк, и никога преди това не беше виждала скули на бебешка физиономия. Бебетата имаха пухкави, закръглени бузки, но това дете бе различно.

Приятелят на Триша не беше някъде другаде. Слейд беше нейната половинка. Той винаги беше с нея. Винаги. Смеейки се, те се целунаха отново. Ето как лекарката знаеше, че е възможно човешките жени да забременеят от Новите видове. Тами бързо сглоби цялата картинка. Триша знаеше, защото бе забременяла от Слейд. И не само това. Бебето, заченато от Новите видове, се раждаше в петия месец от бременността.

Тами се облегна на стената, нуждаеше се от опора, за да се задържи на крака и наблюдаваше двойката свързана в семейство. Любовта между Триша и Слейд, и радостта им, че са си родили здрав син, я накара да изпита силна болка. Бяха невероятно щастливи и го показваха. Тя прехапа устни и съсредоточи цялото си внимание върху новороденото. Винаги бе обичала да държи бебетата на своите приятелки и винаги бе искала един ден да стане майка.

Бих могла да имам от Валиант, ако забременея от него. В един прекрасен ден и това може да стане. Тази мисъл я шокира.



Валиант не можеше да не се усмихне, когато влезе в спалнята. Тами се бе разположила в леглото, облегната на възглавници и гледаше телевизия, но погледът й го посрещна, когато тихо затвори вратата. Току-що се бе прибрал у дома, намирайки хола в новото си жилище поле на действие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Купеческая дочь замуж не желает
Купеческая дочь замуж не желает

Нелепая, случайная гибель в моем мире привела меня к попаданию в другой мир. Добро бы, в тело принцессы или, на худой конец, графской дочери! Так нет же, попала в тело избалованной, капризной дочки в безмагический мир и без каких-либо магических плюшек для меня. Вроде бы. Зато тут меня замуж выдают! За плешивого аристократа. Ну уж нет! Замуж не пойду! Лучше уж разоренное поместье поеду поднимать. И уважение отца завоёвывать. Заодно и жениха для себя воспитаю! А насчёт магии — это мы ещё посмотрим! Это вы ещё земных женщин не встречали! Обложка Елены Орловой. Огромное, невыразимое спасибо моим самым лучшим бетам-Елене Дудиной и Валентине Измайловой!! Без их активной помощи мои книги потеряли бы значительную часть своего интереса со стороны читателей. Дамы-вы лучшие!!

Ольга Шах

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы
(Не)нужная пара для "гада" (СИ)
(Не)нужная пара для "гада" (СИ)

Истинная пара — банально. Брошенная пара не редкость. Могла ли я подумать, что окажусь среди их числа? Нет. Меня предали, бросили и не защитили. Даже то, что моего дракона одурманивали, не причина быть ящероподобным козлом. А потому лучше я переболею, чем стану зависеть от заносчивого, наглого и беспринципного представителя чешуйчатых. А о моей особенности он никогда не узнает. Моя первая преданная любовь закончилась болью в сердце, дырой в душе, но счастьем материнства. Я не допущу, чтобы мой сын уподобился отцу. Даже если через семь долгих лет, мы встретимся вновь это ничего не изменит. И спасать ящера я не намерена. Теперь я стану для него центром и смыслом жизни, но захочу ли я его простить и помогу ли обрести ему себя: вопрос, на который у меня нет ответа… В тексте есть: #встреча через года #беспринципный герой #дерзкая героиня #эмоции на грани Только она сможет спасти меня, но захочет ли?

Екатерина Гераскина

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы