Валиант

Мозъкът й малко по малко започна да функционира. Адвокатът едва ли би заплашвал с убийство, ако някой просто искаше да поговори с нея. Значи лъжеше. Тя прехапа устни и колебливо пристъпи напред. Не виждаше начин да се измъкне, без да бъде застреляна. Когато мъжът натиснеше спусъка, нямаше да пропусне.

Насочи поглед надолу към падналия Нов вид. Той изобщо не помръдваше, макар по него да не се виждаше кръв. Докато пристъпваше бавно към Флейм и вратата, Тами осъзна две неща: очите на Флейм бяха затворени, но гърдите му равномерно се повдигаха и спускаха, доказателство, че все още диша; за да излезе от офиса, трябваше да прескочи ръката и единия му крак.

Младата жена погледна назад към Чарли Артцола. Той я следваше отблизо с насочен срещу нея пистолет. Тръгна напред, следвайки нарежданията му, като я насочваше накъде да върви. Сърцето й блъскаше от страх, но думите на Тайгър, казани по-рано, се появиха в съзнанието й.

Новите видове бяха в повишена бойна готовност. Адвокатът нямаше да има възможност да я изведе от Резервата, без да я открият. Преди, когато бе влязла през портата с микробуса на кетъринг фирмата, бяха претърсили всеки сантиметър от него. Трябваше да вярва, че пазачите ще проверят багажника на автомобила и ще я намерят. Излязоха от сградата през задния вход, където беше паркиран хубав седан с четири врати.

Мъжът накара Тами да изчака, докато той отключи багажника, след което пристъпи назад с насочен към гърдите й пистолет.

— Влизайте вътре и бъдете много тиха! Багажникът е твърде малък, за да пропусна, ако стрелям през задната седалка. Разбирате ли ме? За ваше добро е да не крещите, когато минаваме през контролно-пропускателния пункт. Дори да предупредите Новите видове, пак ще ви убия. Единствено вашият живот е в опасност, ако ме принудите да ви застрелям. Приятелят ми наистина иска да говори с вас, госпожице Шаста. Той много ще се ядоса, ако се наложи да ви убия. Така че направете и на двама ни услуга. Влизайте и мълчете!

— Кой ви нареди да ми причините това?

— Няма никакво значение. Важното е, че в края на краищата, всичко ще остане зад гърба ви, ако сега не ми създавате проблеми.

Тами искаше да крещи, да се нахвърли върху човека и да го атакува. Разбира се, изобщо не вярваше, че ако се подчинява, ще е в безопасност. Адвокатът беше голям лъжец. Почувства се раздвоена — да се бори или да изпълни онова, което й нареждаше?

Мъжът тихо изруга, сякаш бе усетил дилемата й.

— Това е специално оръжие, предназначено да стреля със стрелички, пълни със силен наркотик, който поваля и убива Новите видове. Нямате шанс за оцеляване, ако ви застрелям. Влизайте вътре в багажника и мирувайте!

Докато беше жива, имаше надежда да се спаси, когато стигнеха при портата.

— Ще го направя! Само не стреляйте! — успя да промълви. — Ето, влизам!

Багажникът беше малък. Тами трябваше да легне на една страна, свита на кълбо, с колене притиснати към гърдите. Адвокатът я изгледа мрачно, после бръкна в джоба си, за да вземе нещо. Извади оттам спринцовка, захапа със зъби капачката и рязко я махна.

— Какво е това? — Обхвана я ужас.

— Нещо, което ще ми гарантира, че ще останете тиха. Всичко е наред. Не мога да рискувам да се разкрещите на пропусквателния пункт. — И той заби иглата във външната страна на бедрото й, през панталона.

Тами простена от болка при рязкото убождане. Впи поглед в човека, с ужас и омраза.

— Валиант ще те изкорми и ще те нахрани с вътрешностите ти. Това е любимото му занимание.

— Ти си извратено животно, курва! — Той стисна зъби и затръшна капака на багажника.

Когато пространството около нея потъна в тъмнина и вече не беше под пряка заплаха на оръжието, Тами започна да се бори. След няколко безрезултатни удара по капака и когато крайниците й изтръпнаха и натежаха, я завладя истински ужас. Ръцете й отказаха, боляха я от блъскането по метала, отпусна ги и те паднаха безжизнено на дъното на багажника.

После я обхвана паника. Независимо от медикамента, който й бе инжектирал, тя се парализира. Смогваше да диша нормално и да премигва, взряна в тъмнината, но останалата част от тялото й отказваше да функционира. Опита се да изкрещи, но гърлото й също се беше сковало. Едва успя да преглътне, дори не можеше да допре с език зъбите си. Изкрещя мислено, но звукът не премина през устните й.

Седанът потегли. Тами опита да се успокои, осъзнавайки в какво бедствено положение е изпаднала. Мисли! Новите видове проверяваха багажниците. Бе видяла да го правят на колата пред нея, когато посети за първи път Резервата. Двама пазачи претърсиха и нейния ван. Направиха му щателна проверка. Дори отвориха мини хладилниците в задната част на буса и отхлупиха всички подноси, за да се уверят, че вътре има храна, а не оръжие. Прекараха портативно устройство над ястията, за да са убедят, че нищо друго не е скрито вътре.