Валиант

— Това не е така — изсъска човекът. — Когато властите нахлуха в първите лаборатории, хората изпаднаха в паника. Намерихме една изоставена сграда и ни бяха необходими няколко месеца, докато подготвим новото място, за да има къде да ги заключим. Всички сме уплашени до смърт, че базата за изпитания ще бъде открита, затова искаме да се измъкнем от там, колкото е възможно по-бързо. Но да се изградят достатъчно здрави клетки, които да държат вашия вид под ключ, изисква много време. Преместихме ги на адреса, който ви дадох и понякога заемаме някои от тях на малцината от останалите лекари, които не бяха арестувани. Аз нямам нищо общо с това и не знам нищо, освен че понякога няколко от тях изчезват, но по-късно ги връщат. Ще трябва да питате доктора къде отиват и кой разполага с тях. Той е шефът. Нищо не се върши без одобрението му. Името му е Адам Зенлит.

— Колко пазачи има? Къде са нашите хора?

— Държат ги под земята, на второ ниво. Някога там е било паркинг на два етажа, сега е превърнато в място, където настаниха тези копелета. Обикновено има около дванайсет човека охрана над земята и може би шест на долното ниво. Нямам представа колко са лекарите и помощния персонал, но предполагам, че на смяна общо са двайсет.

— А дали има заложени експлозиви? — изръмжа Тайгър.

— Дяволите да ме вземат, ако знам. — Пит сви рамене. — Не съм служител от сигурността. Просто помагам на доктора. Аз и Майк сме мускулите. Това е всичко. Ние само се грижим за 927, тестовете ги прави лично док.

— Ами Тами? — Валиант приближи още повече, като го фиксираше кръвнишки. — Разкажи всичко!

— Хвърлихме я в клетката на 927. — Мъжът преглътна мъчително. — Той уби последните две жени, които вкарахме при него. Умъртви ги по ужасен начин. Той е луд. Но няма да убие вашата кучка. 927 унищожава нормалните хора, такива като мен. — Изведнъж млъкна. — Това прозвуча неправилно. Разбрахте ме какво искам да кажа. Той проби и се измъкна през преградата, зад която го държим, когато отваряме вратата на килията. Подуши многократно женската, а тя му бърбореше неспирно в опита си да му попречи да не я убие. После просто я отведе в леглото и си легна с нея. Когато тръгнах за насам, той я хранеше, дяволите да го вземат, късаше й месото на парчета. Беше много странно. Щом използва зъбите си, за да направи хапките толкова малки, че тя да може да се храни, и спи с нея, то би трябвало да се предположи и че ще я чука. Ние смятаме, че е гей.

— Спал е с нея? — Валиант оголи зъби.

Мъжът потрепери.

— Е, през нощта става студено, а ние не му даваме одеяла.

— Спокойно! — нареди Джъстис на Валиант. — Не се е чифтосвал с нея. — Погледна строго към Пит. — Нали така?

Той поклати глава.

— Казах ви. Мислим, че е гей.

— Какво означава това? — Тайгър се намръщи.

Човекът на пода се поколеба.

— Смятаме, че харесва мъже. А тя не е мъж, така че няма да й направи нищо.

Тайгър се разсмя.

— Вие решихте, че след като не иска да се размножава с нея, той е привлечен физически от мъжете? — Поклати глава. — Замисляли ли сте се някога, че може би не иска да насилва жена? — Усмивката му изчезна и той изръмжа. — Изнасилването е ваша болест, не наша.

— Е, аз никога не съм сграбчвал жена и не съм й откъсвал главата, но той го направи! — Пит удари по пода. — И то на два пъти! Повярвайте ми, те бяха много горещи парчета. Бих ги изчукал с огромно удоволствие, ако някой ми ги беше подхвърлил. Дори не им проговори, преди да ги убие. — Пит щракна с пръсти — Просто така!

Джъстис се намръщи, погледът му се спря върху всеки от събратята му в помещението.

Тайгър изруга тихо.

— Или е бил извън себе си от ярост или е имал добра причина, за да убие безпомощните жени. Ще разберем за какво става въпрос!

Джъстис кимна мрачно и съсредоточи цялото си внимание върху пленника им.

— Пит? Поемаме на пътешествие! Сега ще ни отведеш до мястото, където държите Тами!

— Ще го направя! Нямам друг избор! Само се отдръпнете!

С махване на ръка, Джъстис даде знак на хората си да се отдалечат. Младежът пропълзя и се изправи на треперещите си крака. Хвърли поглед към Джъстис, който очевидно бе водачът им.

— Искам имунитет срещу съдебно преследване от властите за отвличане и всичко останало, което ченгетата ще се опитат да ми лепнат. Обещай ми и аз ще ви заведа право при 927.

Джъстис премигна няколко пъти, преди устните му бавно да се разтегнат в усмивка.

— Заклевам се, че ще ти дам имунитет според вашите закони. Има сделка. Хайде, заведи ни сега при жената и Новия вид!

— Можеш да го направиш, нали? Да ми издействаш имунитет? — Младежът се втренчи в него.

Очите на Джъстис се присвиха, усмивката му изчезна.

— Аз съм законът на Новите видове. Аз съм правосъдието4. Мога да ти дам всичко, което пожелаеш. Това е правото на Видовете, което няма нищо общо с вашия закон, освен ако аз кажа, че той действа. Имаш думата на Джъстис Норт, че ако ни помогнеш, вашите ченгета няма да те изпратят в затвора. А сега да вървим!