Валиант

От гърлото на Валиант незабавно се откъсна тихо ръмжене. Искаше да нарани този човек зле затова, че бе докосвал Тами, и бе помогнал да я доведат на това място. Нито Джъстис, нито целият екип момчета щяха да спасят Пит, ако половинката му бе мъртва. Щеше да мине през тях, за да го убие.

— Разбирам. — Младежът вонеше на страх. — Искам парите, които ми обеща и не е нужно да продължаваш да ме заплашваш. Правя това, което пожелахте. Имунитет, нали? И сто бона?

— Да — кимна Джъстис. — Вкарай ни вътре! Хайде, давай!

Движеха се в пакет. Пропълзяха до предния вход. Пит набра кода, алармата бипна и той отвори една от металните врати. Осем тежковъоръжени Нови видове и човекът тихо се вмъкнаха вътре. Младежът беше дал описание на вътрешното разпределение и Джъстис, Валиант и Тайгър знаеха какво да очакват. В мига, в който влязоха в сградата, един от Новите видове сграбчи Пит и опря нож до гърлото му.

— Да не си гъкнал! — изсъска мъжът тихо в ухото му.

Младежът примигна и замръзна. Стисна устата си плътно затворена.

Валиант с усилие се възпря да се втурне напред към разделителната стена, която му пречеше да види мястото, където би трябвало да бъде Тами. Той подуши въздуха и Джъстис внезапно го хвана за ръката, като го стрелна с предупредителен поглед. Исполинът кимна, разбрал, че е необходимо да се действа предпазливо.

Тайгър направи знак с пръсти във въздуха, с което показа на екипа да се разпръсне и да потърси човеците. Валиант успя да подуши два аромата, които идваха от една стая в близост до тях. Веднага след като момчетата, заедно с Тайгър, я обградиха, огромният вид се раздвижи. Тами!

Пулсът му запрепуска, когато вдиша леката следа на нейния аромат. Сладката миризма на страха й го караше почти да полудее. Разкъсваше се от обвинения, че не е бил там да я защити. Колкото повече напредваха с Джъстис през склада, толкова ароматът й се усилваше. Когато минаха покрай разделителната стена веднага съзряха металните пръти на предната решетка на клетката. Джъстис незабавно протегна ръка и го хвана.

— Не го плаши! Върви бавно и запази спокойствие. Не знаем в какво състояние е и не искаме да я нарани.

— Знам! — Валиант с усилие потисна инстинктите си, знаеше колко нестабилен може да бъде държаният в плен Вид и заради Тами не биваше да го предизвиква.

Тялото срещу Тами се напрегна. Ръката на 927 замръзна на гърба й и изведнъж той я повдигна. Мъжът беше силен. В следващия миг, както седеше, скочи на крака заедно с нея в прегръдките си. Тя подсмръкна и избърса сълзите си. Повдигна поглед към него.

— Какво става?

927 вдишваше дълбоко. Видя шока в очите му. Той я погледна.

— Подуших ги.

— Кого?

Погледът му рязко се насочи към вратата на килията.

— Валиант и още един от моя вид.

Тами изви глава, за да погледне през решетките към стъклената преграда, откъдето трябваше да влязат. Сърцето й запрепуска лудо и тя се размърда в обятията му.

— Пусни ме! Подушваш Валиант? Сигурен ли си?

Той кимна, наведе се и я сложи да стъпи на крака. Тами забеляза някакво движение и Валиант влезе в полезрението й. Отдясно плътно до него, хванал го за ръка, вървеше Джъстис. И двамата бяха облечени изцяло в черно. Косите им бяха изтеглени назад и завързани. Джъстис държеше в другата си ръка пистолет, докато Валиант стискаше смъртоносен на вид нож. Тами се хвърли към стената на клетката.

— Валиант!

Тя се удари в металните пръти и протегна ръце през тях. Валиант се втурна напред, за да поеме дланите й в своите. Ножът издрънча на пода и исполинът посегна към младата жена. Облегна се на клетката, наведе глава и притисна лице до решетката, докато челата им се допряха в малкото пространство. Когато погледите им се срещнаха, златистите му очи изглеждаха подозрително влажни.

— Намерих те! — Гласът му излезе дрезгав, задавен от вълнение.

— Знаех си, че ще го направиш! — Сълзи се стичаха по бузите й, но тя не се опита да ги овладее.

Огромният Вид пусна ръцете й, пресегна се през решетките и обви лицето й с длани. Палецът му избърса сълзите й. Едната му ръка се спусна надолу и стисна бедрото й. Тами си пожела да няма преграда, която да ги разделя. Искаше да я прегърне, но нямаше как.

— Ранена ли си?

— Добре съм. Просто бях уплашена. — Младата жена внезапно си спомни, че не са сами. Обърна глава колкото да погледне зад себе си, към вътрешността на клетката, без да прекъсва контакта си с Валиант.

927 стоеше прав, точно там, където го бе оставила. Беше се втренчил в събратята си с разширени от любопитство и почуда очи. Стоеше напълно спокоен и неподвижен. Тами погледна към Валиант и Джъстис, който бе застанал до него, с отпусната стойка и наблюдаваше 927.

— Това е 927 — каза тихо Тами. — 927, това са Валиант и Джъстис Норт. Джъстис е този, за когото ти разказах, че ръководи вашите хора. Казах ти, че ще ни намерят, когато им се отдаде такава възможност.

Най-накрая лидерът на Новите видове проговори.