Вечна любов

Той се усмихна с онази негова особена усмивка, която го правеше да изглежда като ангел.

— Здравей.

Тя докосна долната му устна с палеца си.

— Приятна ли беше на вкус?

Когато той се поколеба, тя каза:

— Бъди откровен с мен.

— Приятна беше. Но бих искал да си ти и мислех за теб през цялото време. Представях си, че си ти.

Мери се наведе напред и близна устата му. Очите му блеснаха от изненада, а тя плъзна език в него и усети останалия едва доловим вкус като от сладко червено вино.

— Хубаво е — промълви, докосвайки устните му с нейните. — Искам да мислиш за мен, когато го правиш.

Той сложи ръце отстрани на шията й, палците му бяха точно върху вените.

— Винаги.

Устата му намери нейната, а тя се вкопчи в раменете му и го привлече по-близо. Рейдж дръпна пуловера й нагоре, а тя вдигна ръце, за да може той да го махне и после се отпусна назад върху леглото. Той свали панталоните и бикините й, а след това съблече собствените си дрехи.

Надвеси се над нея, като я повдигна с една ръка и я премести по-навътре на леглото. Бедрото му разтвори краката й, после тялото му притисна нейното към матрака, а ерекцията му се плъзна в самата й сърцевина. Тя следваше ритъма на тялото му, притисната към него, галеше себе си, галеше и него.

Целуваше я трескаво, но влезе в нея, без да бърза. Проникваше внимателно, съединявайки двамата в едно. Беше тежък, твърд и божествен, и се движеше бавно, дълбоко. Кожата му излъчваше онази опияняваща тъмна миризма и я обливаше.

— Няма да имам друга — каза той, опрял устни в шията й. — Няма да приема друга, освен теб.

Мери обви крака около бедрата му — опитваше се да го приеме толкова дълбоко, че да остане с нея завинаги.

Джон следваше Тормент из къщата. Имаше много стаи. Всички мебели и украшения бяха наистина красиви, без съмнение старинни. Спря пред една картина, изобразяваща планинска сцена. Върху малка бронзова табелка на позлатената рамка пишеше „Фредерик Чърч“12. Чудеше се кой ли е той. Реши, че човекът е бил страхотно добър в работата си.

Тормент отвори една врата в края на коридора и включи осветлението.

— Вече внесох куфара ти.

Джон влезе. Стените и таванът бяха боядисани в тъмносиньо. В стаята имаше голямо легло с гладка табла откъм главата и множество дебели възглавници, скрин и писалище. И двойна плъзгаща се врата, която водеше към тераса.

— Банята е тук. — Тормент включи друга лампа. Джон надникна и видя, че почти всичко е в тъмносин мрамор.

Душът беше остъклен и… невероятно, имаше четири места, от които да тече водата.

— Ако ти трябва нещо, Уелси е тук, а аз ще се върна около четири часа сутринта. Събираме се някъде по това време всяка нощ. Ако ти трябваме през деня, само вдигни който и да е телефон и набери бутон диез, а после — единица. Ще се радваме да те видим по всяко време. О, тук имаме и двама догени, които ни помагат, Сал и Реджин. И двамата знаят, че сега си при нас. Те идват около пет. Ако искаш да излезеш някъде, просто ги помоли да те закарат.

Джон пристъпи до леглото и докосна калъфката на една възглавница. Беше толкова мека, че едва я усещаше.

— Тук ще си добре, синко. Може да ти трябва малко време, за да свикнеш, но ще си добре.

Джон го погледна от другия край на стаята. Събра кураж, отиде до Тормент и отвори уста. После посочи към него.

— Сигурен ли си, че искаш да ги видиш сега? — измърмори той.

Когато Джон кимна, Тормент бавно отвори устни. И оголи кучешките си зъби.

О… Господи. О…

Джон преглътна и докосна с пръсти собствената си уста.

— Да, и ти ще имаш такива. По някое време през следващите две години. — Тормент пресече стаята и седна на леглото, подпрял лакти върху коленете си. — Минаваме през промяната около двадесет и петата си година. След това трябва да пиеш, за да оцелееш. И не говоря за мляко, синко.

Джон повдигна вежди, чудеше се от кого ще пие.

— Ще ти намерим жена, която да ти помогне да минеш през промяната, и ще ти кажа какво да очакваш. Не е забавно, но щом веднъж остане зад гърба ти, ще станеш много силен. И ще си мислиш, че си е струвало.

Очите на Джон светнаха, докато измерваше с поглед Тормент. Разпери рязко ръце встрани и нагоре, после притисна палец към гърдите си.

— Да, и ще бъдеш висок колкото мен.

Джон оформи с устни думите: „Не мога да повярвам“.

— Истина е. Затова преобразяването е такава мъка. Тялото ти преминава през голяма промяна за часове. След това ще трябва отново да се учиш на разни неща, как да вървиш, как да се движиш. — Тор сведе поглед към себе си. — Отначало е трудно да контролираме телата си.

Джон разсеяно потърка гърдите си, където бе кръглият белег. Очите на Тормент проследиха движението.

— Трябва да съм честен с теб, синко. Има много неща, които не знаем за теб. Няма как да разберем колко от нашата кръв тече във вените ти. И няма какво да ни подскаже какъв е произходът ти. Колкото до белега, не мога да го обясня. Казваш, че си го имал цял живот и аз ти вярвам, но този белег се дава, не е нещо, с което се раждаш.

Джон извади листовете си и написа:

„Всички ли го имат?“

— Не. Само братята ми и аз. Ето защо Бела те доведе при нас.

„Кои сте вие?“