Време на промени

По обед баща ми подаде сигнал и ние се разпръснахме нашироко, запазвайки формацията. Може би птицерозите се опасяваха от това, че сме прекалено близо един до друг. Новата ми позиция бе на върха на заоблен хълм, който напомняше на женска гърда и след като я заех, почувствах, че ме завладява страх. Струваше ми се, че съм съвсем беззащитен тук, на открито и че всеки миг ужасните птици ще се нахвърлят върху мен. Страхът нарастваше с всяка измината минута и аз почти усещах, как птицерогът се носи някъде зад гърба ми и след секунда ще ме прониже право в бъбреците, докато аз се блещя глупаво в празното небе. Това предчувствие дотолкова се засили, че вече с мъка се държах на крака, целият треперех, непрестанно надзъртах през рамо, стисках конвулсивно приклада на пушката сякаш търсех успокоение в нея и напрягах слух за да доловя шума от приближаващия се противник, надявайки се, че ще съумея своевременно да се извърна и да го прострелям. Презирах се за своето малодушие и дори изпитвах благодарност към съдбата, че бе определила Стирон, а не мен за наследник на септарха, тъй като очевидно не бях подходящ за този пост. Непрестанно си повтарях, че от три години насам, нито един ловец, не е загивал по време на лов. Ала също така се питах, дали трябва да умра точно сега, по време на своя първи лов, когато наоколо има толкова много по-стари ловци, като баща ми например, които са ловували над тридесет сезона и нямат върху себе си и драскотина. Настоявах пред себе си да узная откъде се е взел този непреодолим страх, след като всички мои учители са ми втълпявали, че съзнанието е нищо, а страхът за самооцеляване — тежък грях. Та нали и баща ми се намираше в същата опасност, някъде там, из нагорещената от слънцето равнина? А като септарх той можеше да загуби много повече от едно малко момче. Ето така накрая успях да прогоня страха, който разяждаше мислите ми и продължих да се взирам в небето, без да се замислям за дебнещата ме откъм гърба опасност. Само след няколко минути, доскорошните тревоги ми се струваха направо абсурдни. Ако трябва, бях готов да остана тук през целия ден. Почти веднага след като почувствах триумфа от тази малка победа над себе си, забелязах в ослепителния небосвод тъмен кръжащ контур, точка в небето и този път видяното не беше илюзия, защото зорките ми очи различиха крилата и дългия рог. Дали и останалите бяха съзрели птицата? Или аз сам трябваше да си опитам късмета с нея? Ако успея да я поразя, дали септархът ще ме потупа по рамото и ще ме нарече с гордост свой син? Наоколо цареше пълна тишина.

„Този човек заявява своето право!“ — извиках тържествено аз, вдигнах пушката и се премерих, спомняйки си всичко, на което ме бяха учили. Да оставя на вътрешния ум да извършва изчисленията и да стрелям колкото се може по-скоро, още преди интелекта да е провалил постигнатото от интуицията.

И точно в мига, преди да изпратя стрелата, отляво се разнесе ужасен вик. Стрелях, без да видя накъде и същевременно се извърнах към позицията на баща ми. Съзрях го, обгърнат от крилата на гигантски птицерог, който го бе пронизал от гръбнака до корема. Въздухът над тях бе изпълнен с облаци червена пепел, разпръсната от яростно блъскащите крила на чудовището. Птицата отчаяно се мъчеше да се издигне, но колкото и да е силен един птицерог, не може да повдигне в ноктите си човек. Втурнах се на помощ на септарха. Той продължаваше да вика, видях, че е вкопчил ръце в люспестата шия на птицерога, но нещо в гърлото му гъргореше и когато приближих мястото — аз бях първият, който идваше на помощ — той лежеше проснат и неподвижен на земята, все още пронизан от рога на птицата, покрила го като гигантско черно наметало. В миг измъкнах сабята, отсякох шията на птицерога, ритнах трупа встрани и задърпах отчаяно демоничната глава, израснала по такъв ужасяващ начин на гърба на септарха. Едва сега дотичаха и другите, дръпнаха ме встрани, някой ме прегърна и ме раздруса, докато премине пристъпа. Когато най-сетне вдигнах очи към тях, те затвориха кръга около мене и след това, за моя голяма изненада, коленичиха пред мен, за да засвидетелстват своята скръб.