Вуду

По Петото авеню се носеха течения от вятър и сняг; снегът сега бе така силен, че й се струваше, че ще се удави в него, както би се удавила в прииждащ порой.

Духовете слязоха едно стъпало.

Ребека се отдръпна, докато достигна ръба на снега покрай бордюра.

Духовете стъпиха на второто стъпало, на третото.

ОСМА ГЛАВА

1

Банята на пречистването трая само две минути. Джак се изсуши с три малки, меки и много хигроскопични кърпи, по чиито ъгли имаше избродирани странни руни; бяха изработени от материал, какъвто досега не бе виждал.

Когато се облече, последва Карвър Хамптън в хола и, по указанията на хунгона, застана в центъра на стаята, където светлината беше най-силна.

Хамптън изпълни дълга песен, като държеше асон над главата на Джак, после бавно го постави пред него, след това около него, по гръбначния му стълб и до главата още веднъж. Хамптън му бе обяснил, че асонът — тропаща кратунка, откъсната от лианите на специално дърво — е символ на професията на хунгона. Кратунката имаше удобна естествено оформена дръжка. След като се издълбаела, облият й край се изпълвал с осем камъчета в осем цвята — броят им отразявал схващането за безсмъртието и за вечния живот. Към камъчетата бил добавен змийски гръбнак, който бил символът за костите на древните предтечи, които сега можело да се извикат от света на духовете на помощ. Асонът също така бе опасан с ярко оцветени порцеланови мъниста. Мънистата, камъчетата и змийският гръбнак произвеждаха необикновен, но не неприятен звук.

Хамптън разтресе кратунката над главата на Джак, а после пред лицето му. Задържа я почти за минута пред сърцето му, докато пееше хипнотизиращо на някакъв отдавна отмрял африкански език. С нея очерта последователно фигури във въздуха над двете ръце на Джак и над двата му крака.

Джак постепенно започна да долавя множество приятни аромати. Първо усети мириса на лимони. После на хризантеми. Цветове от магнолия. Всеки аромат привличаше за секунди вниманието му, а после въздушното течение му поднасяше нов. Портокали. Рози. Канела. Уханията ставаха по-интензивни с всяка секунда. Смесваха се в някакво чудесно и хармонично единство. Ягоди. Шоколад. Хамптън не бе запалил тамян, не бе отварял шишенца с парфюм или есенция. Ароматите изглежда се пораждаха спонтанно — без източник и без причина. Черно орехче. Люляк.

Когато Хамптън привърши пеенето си и остави асона си, Джак попита:

— Тези страхотни миризми — откъде идват те?

— Това са обонятелни съответствия на зримите образи — обясни Хамптън.

— Образи? Искате да кажете… призраци? — примигна Джак, без да е сигурен, че разбира.

— Да. Духове. Доброжелателни духове.

— Но аз не ги виждам.

— От вас това не се очаква. Както ви обясних, те не са се материализирали визуално. Проявили са се като аромати, което не е толкова рядко явление.

Мента. Индийско орехче.

— Доброжелателни духове — повтори Хамптън и се усмихна. — Стаята е пълна с тях и това е много добро предзнаменование. Те са посланиците на Рада. Пристигането им тук, в този момент, показва, че доброжелателните божества ви подкрепят в битката ви срещу Лавел.

— Това значи ли, че аз ще открия Лавел и ще го спра? — попита Джак. — Значи ли, че накрая ще спечеля? Това предопределено ли е?

— Не, не — усмихна се Хамптън. — Ни най-малко. Това означава само, че имате подкрепата на Рада. Но Лавел има подкрепа от божествата на мрака. Вие двамата сте инструменти в ръцете на висшите сили. Единият ще спечели, а другият ще загуби — само това е предопределено.

В ъглите на стаята пламъчетата от свещите се свиха и се превърнаха само в дребни искри в края на фитила. Надигнаха се сенки и затанцуваха като живи. Прозорците изтракаха и сградата се разтресе под напора на внезапен, много мощен вятър. Доста книги се откъснаха от рафтовете и се строполиха на пода.

— Покрай нас има и зли духове, разбира се — подхвърли Хамптън.

В добавка към приятните аромати, които бяха изпълнили стаята, до Джак достигна нов мирис. Беше вонята на поквара, гниене, разлагане и смърт.

2

На духовете им оставаха да слязат още само по две от стъпалата пред катедралата. Бяха само на два-три метра от Ребека.

Тя се обърна и побягна настрани.

Те изпискаха с глас, който би могъл да изразява гняв или ликуване или и двете — или пък нито едно от тях. Студен, чуждоземен вик.

Знаеше, че са се впуснали след нея и без да се обръща.

Затича по тротоара, като катедралата й остана отдясно; насочила се беше към ъгъла, като че ли смяташе да се устреми към следващата пресечка, но това бе само хитрост. След десетина метра зави рязко вдясно, към катедралата, и хукна по стълбището като запъхтяна риташе снега.

Духовете изпищяха.

Беше стигнала до половината на стълбището, когато нещото-гущер се хвана за левия й крак и заби нокти през дънките в десния й прасец. Болката беше много остра.

Тя изкрещя, препъна се, падна по стъпалата. Но продължи нагоре, като пълзеше по корем с, нещото-гущер, закачено за крака й.