Възмездието

— Ваната е готова, господарю — рече ми тя и ме отведе до дървената постройка на банята в дъното на верандата.

Помолих Макото да пази отвън и казах на старицата да ме остави сам. Едва ли някой би могъл да изглежда по-безобиден от нея, но не желаех да поемам никакъв риск. Бях избягал от Племето, бях осъден от тях на смърт и знаех прекрасно как наемните им убийци можеха да се явяват в какви ли не превъплъщения.

Старицата се извини, че ваната не е особено гореща, и изрази недоволството си от липсата на дърва за огрев и храна. Водата трудно можеше да се нарече дори хладка, но нощта не беше студена и успях някак си да изтъркам тялото си от калта и кръвта. Отпуснах се във ваната, проверявайки пораженията от деня. Не бях ранен, но имах натъртвания и синини, които не бях усетил. Ръцете ми над лактите носеха следите от желязната хватка на Джин-Емон — спомнях си я добре, — а на дясното ми бедро имаше огромна синина, която бе почнала да потъмнява. Нямах представа, от какво се бе получила. Китката, която Акио ми бе изкълчил преди толкова време в Инуяма и вече смятах за оздравяла, отново ме наболяваше, вероятно от съприкосновението с нечовешката сила на Джин-Емон. Казах си, че на следващия ден трябва да я стегна с кожена превръзка. Оставих мислите ми да се реят за известно време и вече се унасях, когато чух женски стъпки навън, после вратата се плъзна встрани и в банята влезе Каеде.

Знаех, че е тя, бях я разпознал по походката, по уханието й.

— Донесох лампи. Възрастната жена каза, че вероятно си я отпратил, защото е твърде грозна. Накара ме да дойда вместо нея — рече Каеде. Постави лампите на пода и светлината в помещението се промени. После усетих ръцете й върху врата си, плъзнаха се по него и с леки движения взеха да разнасят болезнената скованост. — Помолих я да извини грубостта ти, но тя каза, че там, където била отрасла, жената винаги се грижела за мъжа в банята и че аз трябва да сторя същото за теб.

— Великолепен обичай — усмихнах се в отговор, полагайки усилия да не застена на глас.

Ръцете й се плъзнаха по раменете ми. Всепоглъщащото желание, което бях изпитал към нея, ме заля отново. За миг ръцете й ме изоставиха. Долових въздишка на коприна, когато развърза пояса си и го остави да се свлече на пода. Приведе се напред, за да прокара пръсти по слепоочията ми, и аз усетих как гърдите й докоснаха врата ми.

Изскочих от ваната и я поех в обятията си. Възбудата й не отстъпваше по сила на моята. Не исках да я положа на дървения под на банята. Вдигнах я и тя сключи нозе около мен. Щом проникнах в нея, почувствах трепетните вълни на връхлитащата я наслада. Телата ни се сляха в едно подобно на сърцата ни. После двамата все пак легнахме на пода, макар че беше мокър и грапав, и останахме дълго притиснати един в друг.

Когато заговорих, беше, за да се извиня. Отново изпитах срам от силата на желанието си. Тя беше моя съпруга, а аз се бях държал с нея като с проститутка.

— Прости ми — рекох, — съжалявам.

— Толкова те желаех! — възкликна Каеде почти шепнешком. — Страхувах се, че няма да бъдем заедно тази нощ. Аз трябва да те помоля за извинение. Май нямам никакъв срам!

Притеглих я към себе си и зарових лице в косите й. Онова, което изпитвах към нея, бе като магия. Боях се от силата й, но не можех да й устоя, а и насладата, която ми доставяше, бе по-силна от всичко друго в живота.

— Като магия е — рече Каеде, сякаш четеше мислите ми. — Толкова е силна, че не мога да й се противопоставя. Любовта винаги ли е такава?

— Не знам. Не съм бил влюбен в никого освен в теб.

— И аз — когато се изправи, робата й беше подгизнала. Тя загреба с черпака вода от ваната и се изплакна. — Манами ще трябва да ми намери суха роба отнякъде — после въздъхна. — Сега, предполагам, трябва да се връщам при жените. Ще трябва да се опитам да поговоря с горката съпруга на владетеля Нива, която е покрусена от скръб. А ти за какво ще разговаряш с него?

— Ще разбера каквото мога за действията на Араи, за числеността на хората му и за областите, които се намират под негов контрол.

— Положението тук е плачевно — рече Каеде. — Всеки може да завземе това място.

— Смяташ ли че трябва да го сторим? — тази мисъл вече ми бе хрумнала, когато бях чул думите на Нива при портите. Аз също загребах вода от ваната, изплакнах се и се облякох.

— Можем ли да си позволим да оставим тук един гарнизон?

— Не. Според мен проблемът на Араи отчасти се състои в това, че е завзел твърде много земя за прекалено кратко време. Разпръснал е силите си на твърде голяма площ.

— Съгласна съм — рече Каеде, докато загръщаше робата си и връзваше пояса си. — Трябва да укрепим положението си в Маруяма и да си осигурим продоволствия. Ако земята там е занемарена както тук или както беше в родното ми имение, стигнем ли, ще ни бъде трудно да осигурим храна на хората си. Преди да бъдем воини, ще ни се наложи да станем земеделци.