Заради ябълчиците

— Как защо? Че тя нали те би? И ти я набий! Ще й бъде от полза. Не искаш? Напразно. Карп, викни Матвей!

Момъкът плю, изпъшка, стисна в юмрук плитката на своята годеница и почна да наказва злото. Докато наказваше злото, той, без сам да забележи, изпадна в екстаз, увлече се и забрави, че бие не Трифон Семьонович, а своята годеница. Момата занарежда. Той дълго я би. Не зная как щеше да завърши цялата тази история, ако иззад храстите не беше изскочило хубавичкото момиченце на Трифон Семьонович, Сашенка.

— Татенце, ела да пиеш чай! — извика Сашенка и като видя какъв номер е скроил баща й, звънко се разсмя.

— Стига! — каза Трифон Семьонович. — Сега можете да си вървите, гълъбчета. Довиждане! За сватбата ще ви пратя ябълчици.

И Трифон Семьонович ниско се поклони на наказаните.

Момъкът и момата се пооправиха и си тръгнаха. Момъкът пое надясно, а момата наляво и… до ден-днешен повече не са се срещали. А да не беше се появила Сашенка, момъкът и момата, току-виж, опитали и копривата… Ето как се забавлява на стари години Трифон Семьонович. Неговото мило семейство не е по-долу от него. Щерките му имат навик на гости с „по-долен чин“ да зашиват за шапките глави лук, а на пияни гости с такъв чин да пишат по гърбовете с тебешир с големи букви : „мъгаре“ и „глупак“. А синчето му, Митя, подпоручик от запаса, една зима надмина и баща си: заедно с Карпушка намаза с катран портата на едно бившо войниче, защото войничето не поискало да подари на Митя вълче и защото това войниче насъсквало уж дъщерите си срещу меденките и бонбоните на господин подпоручика от запаса…

Върви, че наричай след това Трифон Семьонович Трифон Семьонович!

1880