Читаем Зовът на костите полностью

– Ето го началото, произхода: син на Естебан Янес и Маргарита Берасатеги. Естебан Янес, пенсионерът, който обработва градината около моята къща и открил пояса на мълчанието, ичусурия, на моето семейство. Той е връчил костите на Гаридо и в момента се намира в съседната стая. Заяви, че нямал представа, че ще оскверняват църква, а това с костите му се сторило подходяща зловеща шега, задето сме го притеснявали за земята, която смятал за своя. А Маргарита Берасатеги – жената, чието име сте взели в знак на почит, страдала, клетата, от депресия през целия си живот. Сигурно е било тежко за едно дете да расте в тъжен и мрачен дом, населен с мълчания и плачове, гробница за блестящ ум като вашия, непоносимо, нали? Тя много се стараела, къщата й била винаги чиста, дрехите – изгладени, яденето – сготвено. Но това не е достатъчно за едно дете; детето се нуждае от игри, от обич, от компания и ласки, а тя не ти е позволявала да я доближиш, нали така? Тя самата не е понечила нито веднъж да те прегърне, вероятно е предчувствала какво чудовище е родила, една майка винаги усеща тия неща. Вече била опитвала и друг път, гълтала купища успокоителни, които все не й били достатъчни, може би защото всъщност не искала да умре, а просто да живее другояче. Един ден, на връщане от училище, си я заварил почти в безсъзнание, с изсипано в скута й шишенце с хапчета и си довършил започнатото: поставил си пушката на баща си пред нея и най-вероятно използвайки собствената й ръка, си й пръснал мозъка. Никой не се усъмнил, защото всички знаели за състоянието й и защото неведнъж опитвала да свърши със себе си, при това в район, където самоубийствата достигат един от най-високите проценти в страната. Никой, с изключение на баща ти. Той най-вероятно е разбрал още щом е прекрачил прага и е видял мозъка й разпилян по стените и по тавана: дори да залитала от умора, Маргарита поддържала дома си лъснат като чаша за причастие; жените рядко се самоубиват по толкова мръсен начин, да не говорим за нея. Затова те извел от дома си и те пратил надалеч; затова още се бои от тебе и ти се подчинява. Ето го произхода: отрекъл си се от баща си, отказвайки се от неговата фамилия и взимайки името, но не на майка си, а на своята първа жертва.

Берасатеги стоеше неподвижен и слушаше внимателно, без да помръдва и мускул.

– Имате ли някакво доказателство за всичко, което казвате? – запита адвокатът.

– А сега идва и несъответствието – продължи тя, без да обръща внимание на адвоката и без да изпуска и най-дребната подробност от лицето на Берасатеги. – Всички убити жени са възрастни и произхождат от Бастан, техните убийци до един са ходели на терапия за контролиране на гнева, най-добрата среда, за да откриеш податлив на манипулация човек, когото да направляваш.

– Аз не съм манипулатор – прошепна той.

Адвокатът му се бе отдръпнал леко от масата, издигайки сякаш невидима преграда помежду им.

Амая се усмихна.

– Не, разбира се, как можах да допусна тази грешка. Вие, подбудителите, се гордеете с това. Вие не манипулирате, вашите жертви сами искат да направят това, което правят, това е разликата, нали? Те копнеят да ти услужат и вършат това, което трябва да свършат, а то по случайност е същото, което ти очакваш от тях.

Той се усмихна.

– И сред целия този строг ред и съгласуваност едно несъответствие на име Йоана Маркес. Знам, че си пробвал с баща й, но той е бил от вида чудовища, които не се поддават на твоето влияние, обаче не си устоял на чувството, което Йоана е събудила у теб, на желанието да я погубиш, на копнежа по меката и стегната плът под съвършената й кожа, която онзи изрод баща й е щял да оскверни рано или късно. – Амая забеляза как Берасатеги отваря леко устни и прокарва език по ъгълчето на устата си. – Дебнел си я като изгладнял вълк и си чакал момента, за който си бил сигурен, че ще дойде. Апетитът ти е победил и не си успял да се удържиш. Нали така? Впил си зъби в Йоана Маркес в онази колиба, когато си получил своя трофей. Възможно е при зъбни протези да възникне основателно съмнение, само че си оставил слюнката си върху малкото бленувано парче месо, прибрано между другите като ястие, което хем искаш да запазиш, хем не можеш да му устоиш – довърши тя, използвайки думите на Йонан.

Берасатеги я погледна разстроено.

– Йоана – промълви той, клатейки невярващо глава.

От два дни не валеше, слънцето бе излязло от облаците и вече всичко изглеждаше по-блестящо и реално.

Рано сутринта бе отишла в Института по съдебна медицина на Навара. Настоя да влезе сама, макар че Джеймс и сестрите й чакаха в колата.

Сан Мартин тръгна насреща й и когато застана пред нея, я прегърна бързо и я попита.

– Как сте?

– Добре – отвърна тя спокойно, след като с облекчение се освободи от обятията му.

Лекарят я придружи до официалния си кабинет, претъпкан с бронзови скулптури, които никога не използваше, защото предпочиташе претрупаната маса в долното помещение.

– Формалности, госпожо инспектор – каза той, връчвайки й цял куп документи. – Подпишете ги и ще ви предам останките.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Наблюдатель
Наблюдатель

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные на почти 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999-2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Сочетание глубокого психологизма и мастерски выстроенного детектива-триллера. Пронзительный роман о духовном одиночестве и опасностях, которые оно несет озлобленному и потерянному человеку.Самсона Сигала все вокруг считают неудачником. Да он такой и есть. В свои тридцать лет остался без работы и до сих пор живет в доме со своим братом и его женой… Он странный и замкнутый. И никто не знает, что у Самсона есть настоящее – и тайное – увлечение: следить за своими удачливыми соседями. Он наблюдает за ними на улице, подсматривает в окна их домов, страстно желая стать частью их жизни… Особенно привлекает его красивая и успешная Джиллиан Уорд. Но она в упор не видит Самсона, и тот изливает все свои переживания в электронный дневник. И даже не подозревает, что невестка, которой он мерзок, давно взломала пароль на его компьютере…Когда кто-то убивает мужа Джиллиан, Самсон оказывается главным подозреваемым у полиции, к тому времени уже получившей его дневник. Осознав грозящую опасность, он успевает скрыться. Никто не может ему помочь – за исключением приятеля Джиллиан, бывшего полицейского, который не имеет права участвовать в расследовании. Однако он единственный, кто верит в невиновность Самсона…«Блестящий роман с яркими персонажами». – Sunday Times«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза