Зовът на костите

– Не знам какво означава това, нито защо е адресирано до мен.

Падуа въздъхна, без да откъсва очи от нея.

– Ясно, госпожо инспектор.

Амая се запъти към задния вход, твърдо решена да избегне срещата с майката на Йоана. Не знаеше какво би й казала, може би, че всичко е свършило или че в крайна сметка нещастникът се бе промъкнал в отвъдното като мръсен плъх, какъвто си беше. Показа значката си на охраната и най-сетне се спаси от атмосферата вътре. Беше престанало да вали и така типичната за Памплона колеблива, но ярка светлина, която се процеждаше между облаците преди следващия порой, насълзи очите й, докато ровеше в чантата си за черните очила. Доста трудно бе хванала такси, което да я закара до съда в най-натоварения час. По време на дъжд винаги ставаше така, затова пък сега пред стоянката се бе извила опашка от коли, защото памплончани предпочитаха да повървят. Поспря за миг пред първото такси. Още не й се прибираше у дома, перспективата да гледа как Кларис снове напред-назад, затрупвайки я с въпроси, никак не й се нравеше. От две седмици, откакто свекър й и свекърва й бяха пристигнали, понятието „дом“ бе претърпяло сериозни изменения. Погледна примамливите витрини на кафенетата, разположени срещу сградата на съда в края на улица „Сан Роке“, където видя зеленината на парк „Медиа луна“. Изчисли, че до вкъщи има километър и половина, и реши да го измине пеша. Ако почувстваше умора, щеше да хване такси.

Изпита облекчение още щом стъпи в парка и шумът от натовареното движение остана зад гърба й, а свежият дъх на мокра трева замени изпаренията от колите. Несъзнателно забави ход и тръгна по една от каменните пътеки, пресичащи съвършената зеленина. Пое дълбоко въздух и го изпусна много бавно. Ама че сутрин, помисли, Хасон Медина идеално се вписваше в профила на обвиняем, който се самоубива в затвора. Изнасилил и убил дъщерята на собствената си съпруга, той бе стоял изолиран в очакване на процеса и със сигурност силно се е притеснявал от перспективата да се приобщи към останалите затворници след произнасянето на присъдата. Спомняше си го на разпитите преди девет месеца, по време на разследването на случая „Басахаун“, как трепереше и се гънеше като червей, докато описваше жестокостите си, облян в сълзи.

Това бяха два различни случая, но лейтенант Падуа от Жандармерията я бе поканил да участва заради нескопосания опит на Медина да наподоби, по описанията във вестниците, действията на серийния убиец, когото тя преследваше. Преди девет месеца, точно когато забременя. Много неща се бяха променили оттогава.

– Нали, миличка? – прошепна тя, поглаждайки корема си.

Силна контракция я принуди да спре. Подпряна на чадъра и приведена напред, тя изтърпя усещането за остър шиш, който се забива в долната част на корема й; болката се стрелна по вътрешната страна на бедрата, предизвика крампа и Амая изпъшка не толкова от болката, колкото от изненадата, че е толкова силна. Вълната се оттегли така внезапно, както бе дошла.

Значи това било. Хиляди пъти се бе питала какво ще изпита, когато почне да ражда, ще съумее ли да различи първите признаци, или ще бъде от ония жени, които постъпват в болницата едва когато главата на детето вече се е показала или пък раждат в таксито.

– Момиченцето на мама! – заговори тя нежно. – Има още цяла седмица, сигурна ли си, че вече искаш да излезеш?

Болката беше изчезнала, сякаш никога не бе идвала. Амая усети прилив на огромна радост и вълнение пред неизбежната поява на детето. Усмихна се щастливо и се огледа, сякаш искаше да сподели с някого радостта си, но паркът пустееше влажен и свеж, а изумрудената му зеленина, която на ярката светлина, процедила се между надвисналите над Памплона слоевете облаци, изглеждаше още по-искряща и красива, напомняйки й чувството за откритие, което винаги я обземаше в Бастан и се оказа неочакван дар в Памплона. Закрачи отново по пътеката, пренесла се сега в приказната гора, при златистите очи на владетеля на онези селения. Само преди девет месеца бе водила разследване там, в своето родно място, мястото, от което винаги бе мечтала да се махне и където се върна, за да залови един убиец и където зачена дъщеря си.