Ангел с часовников механизъм

— Имахме нужда от нови покривки — отвърна Джесамин, без да й мигне окото.

— Е, добре — изсумтя Шарлот, — честно, понякога се отчайвам от

вас!

— Е, аз какво съм направил? — престори се на обиден Джем. — Току-що пристигнах.

Шарлот закри лицето си с длани. Хенри я потупа успокоително по рамото и започна да й шепне нещо мило. В това време Уил се наклони към Джем, без да обръща внимание, че го прави през Теса.

— Хайде да тръгваме.

— Нека първо си изпия чая — каза Джем, — а и не виждам за къде бързаш. Нали вече не използват мястото за бордей?

— Искам да се върна преди мръкване — отвърна Уил. Той се бе навел досами Теса и тя усещаше специфичната миризма — на кожа и метал, — която сякаш се бе просмукала в косата и плътта му. — Имам среща в Сохо с доста привлекателна личност.

— Боже — промърмори Теса, — ако продължаваш да се срещаш с шестопръстия Найджъл, скоро той ще поиска да обмислите съвместния си живот.

Джем се задави с чая си.

Денят с Джесамин започна точно толкова ужасно, колкото Теса се бе опасявала. Трафикът бе ужасен. Колкото и пренаселен да бе Ню Йорк, Теса никога не бе виждала нещо подобно на шумната тълпа на „Странд”* по обед. Карети пъплеха до претъпканите с плодове и зеленчуци каруци на амбулантни търговци. Наметнати с шалове жени, които носеха пълни с цветя кошници, изскачаха като луди насред движението, в опит да привлекат вниманието на пътниците в каретите, а файтоните спираха по средата на движението, за да могат кочияшите да си подвикват. Към шума се добавяха и крясъците, както на продавачите на сладолед, викащи „Топка за пени, топка за пени” така и на разнасящите вестници момчета, които анонсираха най-новите заглавия. На всичко отгоре някой някъде свиреше на орган. Теса се зачуди как досега лондончаните не са оглушали.

* Известна улица в Уестминстър, Лондон. — Бел. прев.

Докато се взираше през прозореца, една стара жена, носеща огромна метална клетка, пълна с пърхащи пъстри птици, застана до каретата им. Старицата обърна глава и Теса видя, че кожата й е зелена като перата на папагал, очите й са широки и черни като на птица, а косата й представлява плетеница от разноцветни пера.

Теса я зяпна и Джесамин, която проследи погледа й, се намръщи.

— Спусни завесите — каза тя, — пазят от прах.

Но Джесамин се пресегна и сама свърши това.

Теса я погледна. Джесамин бе свила малката си уста в тънка линия.

— Видя ли... — попита Теса.

— Не — отговори Джесамин и погледна Теса по начин, който в книгите, които бе чела, наричаха „убийствено изражение”. Теса бързо отклони поглед.

Нещата не се подобриха и когато най-после стигнаха до модерния Уест Енд. Джесамин остави Томас да ги чака търпеливо и помъкна Теса през разнообразни магазини на шивачи, разглеждайки различни модели на рокли и наблюдаваше как най-хубавите помощнички ги демонстрират в магазина. Но не и самите рокли за продан. Никоя истинска дама не би купила вече обличана рокля. Във всеки магазин Джесамин се представяше с различно име и разказваше различна история, навсякъде собствениците бяха очаровани от външността и очевидното й богатство, и се надпреварваха да я обслужват. Теса оставаше пренебрегната и стоеше настрана, умирайки от скука.

В един салон, в който се представи за млада вдовица, Джесамин дори пробва черна траурна рокля. Теса трябваше да признае, че пасваше добре на бледата й кожа и руси коси.

— Изглеждате великолепно в нея, скоро ще си намерите нов съпруг — намигна шивачът съучастнически. — Знаете ли как наричаме този модел? Презареденият капан.

Джесамин се изкикоти, шивачът се ухили, а Теса се замисли дали да не сложи край на това мъчение, като изскочи на улицата и се хвърли пред първия файтон. Джесамин сякаш долови раздразнението й, защото я погледна снизходително.

— Търся рокля и за моята братовчедка от Америка — каза тя. — Оттатък океана носят отвратителни дрехи. Наистина братовчедка ми има невзрачен вид, но съм сигурна, че можем да направим нещо.

Шивачът премигна, сякаш виждаше Теса за пръв път. А какво пък, може и така да беше.

— Бихте ли искали да си изберете модел, мадам?

Последвалият водовъртеж от събития бе нещо като откровение за

Теса. В Ню Йорк леля й купуваше дрехите, които носеше и те често трябваше да се прекрояват, за да й станат. Винаги бяха в тъмносив цвят. Тя никога не бе чувала това, което чу сега — че синьото й отива, защото подчертава цвета на очите й, че трябва да носи розово, за да придава цвят на лицето й. Бяха й взети мерки сред оживена дискусия за вталени рокли, подходящи за принцеси, за корсажи и за някой си господин Чарлз Уорт*. Теса стоеше и се взираше в лицето си в огледалото, сякаш в очакване чертите й да се замъглят и променят. Но тя остана себе си и най-накрая имаше четири нови рокли, които щяха да й бъдат доставени в края на седмицата — една розова, една жълта, една синя с бели кантове и костени копчета, и една от златиста и черна коприна, а също така и два жакета, единият от които с чудесни мрежести маншети.