Авемпарта

- Зависи - изръмжа. - Мечът, който джуджето направи, може ли да пробие кожата на зверчето?

- Накарахме библиотекарите си да сравнят работата на джуджето с древните записи - отвърна Салдур. - Гравировката съвпада напълно с тези от предишните оръжия, използвани за убийството на подобни зверове.

- Ако не може да я среже, ще го утрепя - Ръфъс се ухили мазно. -Просто бъдете готови да ме коронясате за император - напълни уста с нова хапка.

На Салдур бе трудно да повярва, че патриархът е избрал този простак да бъде император. Ако Гай бе меч, то Ръфъс беше чук - тъп инструмент за еднообразна работа. Като жител на Трент, той щеше да осигури лоялността на непокорните северни кралства, които най-вероятно не можеха да бъдат спечелени по друг начин. Това лесно щеше да удвои силата им. Сетне идваше известността му, която се простираше сред Аврин и Калис. Това щеше да намали протестите срещу него. Фактът, че бе известен воин, щеше да му е от полза в първоначалното укрепване и смазването на евентуална съпротива от националистите. Проблемът според Салдур бе, че Ръфъс - суров, безразсъден глупак - бе не само войник по душа, но и по ум. Решаваше всеки възникнал проблем с пребиването му до смърт. Контролирането му щеше да бъде трудно, но нямаше смисъл да мисли за администрирането на империята, преди тя още да бъде основана. Първо трябваше да я създадат, а сетне да се притесняват за качеството на императора. Ако Ръфъс започнеше да създава затруднения, трябваше само да се уверят, че има син и веднъж въпросният син попаднал в техните грижи, червенокосият грубиян щеше да напусне света предсрочно.

- В такъв случай - каза Галиен, - всичко изглежда под контрол.

- Само заради това ли ме извикахте? - запита Гай с раздразнен тон.

- Не - отвърна архиепископът. - Тази сутрин ми бяха съобщени неочаквани новини и си помислих, че биха представлявали интерес и за теб. Карлтън, би ли помолил дякон Томас да влезе?

Прислужникът на Галиен, който в момента наливаше кръщавано вино, послушно напусна масата и отвори вратата към коридора.

- Негова милост ще ви приеме.

Влезе тлъстичък човек в расо.

- Луис Гай, лорд Ръфъс, позволете ми да ви представя дякон Томас от село Далгрен. Томас, това са лорд Ръфъс, страж Луис Гай, а с епископ Салдур вече се познавате.

Томас кимна с нервна усмивка.

- За какво става въпрос? - попита Гай, като че Томас не е в стаята.

- Хайде, Томас, разкажи на стража каквото каза и на мен.

Дяконът пристъпи, избягвайки да поглежда към някой от присъстващите. Когато заговори, гласът му бе толкова тих, че трябваше да се напрягат, за да го чуват.

- Уведомявах Негова милост как съм ръководел нещата в отсъствието на маркграфа. Времената бяха трудни за селото, наистина трудни, но аз се опитвах да сторя всичко по силите си, за да поддържам имението в ред. Не беше моя идея да се пренесат тук. Опитах се да ги спра, но бях сам и невъз...

- Да, да, кажи му за сакатия - прекъсна го архиепископът.

- О, разбира се. Есра дойде да живее тук преди някъде около месец, той.

- Есра? - запита Гай и стрелна с поглед архиепископа и Салдур, които му се усмихнаха в отговор.

- Да - кимна дякон Томас. - Така се казва. Не говореше много, но селяните са добри хора и се редуваха да го хранят, понеже бедният човек си няма ръце.

- Есрахаддон! - изсъска Гай. - Къде е змията?

Внезапната реакция на стража стресна дякон Томас, който отстъпи крачка назад.

- Ах, ами не знам, идва и си отива, макар да си спомням, че се навърташе доста около селото, когато пристигнаха двамата странници.

- Странници? - поинтересува се Гай.

- Приятели на семейство Ууд, ако не се лъжа. Или поне пристигнаха с Тракия и прекараха доста време с нея и баща й. Откакто са тук, Есра прекарва по-голямата част от времето си с по-мълчаливия от тях - май му казват Ройс.

- Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър, двамата крадци, измъкнали магьосника от Гутария, са тук заедно с Есрахаддон? - Салдур и Галиен кимнаха в отговор на стражовото питане.

-Любопитно, нали? - коментира архиепископът. - Може би сме направили грешка, насочвайки вниманието си върху Ариста. Изглежда старият магьосник се е доверил на крадците. Въпросът е защо са тук? Не може да е съвпадение, че се появява в това затънтено селце по същото време, когато предстои коронацията на новия император.

- Няма как да знае плановете ни - каза му Гай.

- Той е магьосник, а тях ги бива в откриването на неща. Независимо от това, опитай се да разбереш какво е намислил.

- Но не забравяй да стоиш настрана - добави Салдур. - Не искаме да впримчим лисицата преди да ни е отвела до леговището си.

* * *

Ейдриън сгъна одеялото на два пъти по дължина, сетне го нави плътно и го пристегна с две кожени каишки. Бе подредил цялото останало им оборудване на спретнати купчинки по земята. Все още разполагаха с всички принадлежности за лагеруване, храна и зоб. Ройс имаше седло, юзди и дисаги, но Ейдриън бе изгубил своите заедно с оръжията си при изчезването на Мили. Щеше да е невъзможно да носят целия товар само с един кон и същевременно да го яздят. Щяха да натоварят Мишка и вървят пеша до дома.