Авемпарта

- Просто минавам - отвърна в обичайния си дружелюбен тон Ейд-риън. Дори съумя да се усмихне.

- Наистина? Просто минаваш през Далгрен? И накъде, ако смея да попитам, та Далгрен ти е на път?

-Навсякъде в зависимост от перспективата, не смяташ ли? Всеки път води нанякъде, нали? - боецът се измори да се защитава и контраатакува: - Има ли някаква причина, поради която проявяваш такъв интерес?

- Аз съм страж Луис Гай и отговарям за провеждането на съревнованието. Трябва да зная дали всички участващи са се записали.

- Вече ти казах, че не съм тук за него.

- Така е - каза Гай и бавно огледа останалите, обръщайки особено внимание на Магнус. - Ти просто минаваш, но може би твоите спътници биха желали да се запишат.

Може би подвеждащ удар? Ейдриън така или иначе реши да отвърне.

- Никой от тях не би искал да го стори.

- Никой от тях?

Ейдриън стисна зъби. Беше подвеждащ удар. Укори се наум.

- Значи не си сам? - отбеляза стражът. - Къде са останалите?

- Не мога да ти кажа.

-Не?

Ейдриън поклати глава - колкото по-малко думи, толкова по-малка вероятност от грешки.

- Наистина? Искаш да кажеш, че в същия миг може да се давят във водопадите, а теб не те интересува?

- Не съм казал това - раздразнено отвърна Ейдриън.

- Но не изпитваш нужда да знаеш къде са?

- Те са големи мъже.

Стражът се усмихна:

- И кои са тези мъже? Моля те, кажи ми, за да мога впоследствие евентуално да попитам и тях.

Очите на Ейдриън се свиха, докато той със закъснение осъзна грешката си. Мъжът насреща бе умен - твърде умен.

- Да не си им забравил имената? - Луис Гай се приведе в седлото си.

- Не - отвърна Ейдриън, докато се напрягаше да мисли.

- Тогава къде са?

- Ами - подхвана, мечтаейки си да разполагаше със собствените си мечове вместо с взет назаем, - както казах, не ги знам къде са се дянали и двамата. Моувин е тук, но за Фанън си нямам представа.

- Със сигурност си се объркал. Пикърингови пътуваха заедно с мен и остатъка от антуража - посочи Гай.

- Да, но планират да се върнат у дома с мен.

Очите на Гай се свиха до цепки:

- Значи твърдиш, че си пътувал целия път дотук сам - просто минавайки, както се изрази - за да се присъединиш към Пикърингови?

Ейдриън се усмихна на стража. Това бе слабо, неопитно и фехтова-лен еквивалент на захвърляне на меча и поваляне на противника на земята, но само това можеше да направи.

- Вярно ли е, Пикъринг?

- Абсолютно - отвърна Моувин без колебание.

Гай погледна обратно към Ейдриън.

- Колко удобно - каза, разочарован. - В такъв случай няма да преча повече на тренировката ви. Лек ден, господа.

Всички проследиха с поглед тримата ездачи, докато те се отправяха по реката.

- Това беше страшничко - отбеляза Моувин. - Никак не е на хубаво, когато някой страж се интересува от теб, още по-малко Луис Гай.

- Какво знаеш за него? - поинтересува се Ейдриън.

- Чувал съм само слухове. Църковен фанатик, но дори и сред духовенството има такива, които се страхуват от него. Той е от типа хора, които могат да предизвикат изчезването на някой крал. Говори се също, че е обсебен от намирането на Наследника на Новрон.

- Не е ли това обща черта на всички серети?

- Да, според църковната доктрина. Но за него това е фикс идея. Това обяснява и присъствието му тук.

- А двамата с него?

- Серети, нифронските рицари. Те са личната му армия. Отговарят единствено пред стражите и патриарха.

Моувин погледна Ейдриън:

- По-добре задръж меча. Изглежда сега не е най-подходящият момент да си невъоръжен.

* * *

Макар да бе угасил фенера си много преди завръщането на създанието, Ройс можеше да вижда без проблем. Стените на Авемпарта пропускаха светлина, като че не бяха от камък, а опушено стъкло. Навън бе ден - в това бе сигурен - и светлината бе променила цвета си от тъмносин на приглушено бяло.

С издигането на слънцето, вътрешността на цитаделата претърпя трансформация в осветен свят на удивителни цветове и красота. Таваните се издигаха във високи арки, срещайки се на стотици футове над пода и това създаваше илюзията, че не е на закрито, а сред някакво вълшебно място, където хоризонтът е потънал в мъгли. Ревът на ближните водопади бе укротен от стените и приглушен до тих и успокоителен далечен шум.