Бедствие на високи токчета

Сурово извитите му устни показваха по-ясно от неговите думи колко зле бе приел този отказ и Бренди заподозря, че като нищо е заплашил музея да оттегли издръжката си. Тя никога не беше виждала тази страна от характера на чичо Чарлс, но се досещаше за съществуването й.

Гостите му се подмазваха. Музеят и руснаците бяха капитулирали пред исканията му. В края на краищата той бе влиятелна фигура и като такъв — свикнал да се налага.

— По-добре да направим място отпред на новодошлите. — Той хвана Бренди под ръка, изведе я от навалицата и направи знак на мъжа, когото бяха срещнали на отиване. — Бренди, познаваш ли Мел Колвин, един от старшите съдружници?

— Не, не сме се срещали — отвърна тя. — Но го познавам задочно от работата му по делото „Нолан срещу Чиклас“.

— Много мило от ваша страна. — Мел приветливо се усмихна и пое ръката й. — Чарли, стари негоднико, за тази госпожица ли ми разправяше?

— Не! Назначих Бренди в кантората, за да работи по наказателни дела. — Чичо Чарлс изгледа Мел гневно.

— Охо, охо! Приятно ми е да се запознаем, млада госпожице. — Сякаш загубил интерес, Мел леко стисна пръстите й — Бренди се озадачи от внезапната промяна в настроението му — и се обърна към чичо Чарлс. — А ще се появи ли дамата, за която ти ми разказа?

— Сега не. — Чичо Чарлс бързо насочи Бренди към друга гостенка — атрактивно миньонче с черна рокля, която сто на сто беше имитация на „Вера Уанг“. — Това е Шона Милър, талантливата администраторка на „Макграт и Линдоберт“.

Шона се ръкува с Бренди, но хладината, която излъчваше, можеше да съперничи на студа отвън. Тази жена не одобряваше Бренди.

— Роклята, която носите, би била идеална за… да речем, раздаването на „Оскарите“!

Естествено, подтекстът беше, че роклята е неудачен избор за благотворително мероприятие, организирано от юридическа кантора.

Само че Тифани бе втълпила на скептичната си дъщеря много уроци, включително и този как да се оправя с враждебни миньончета.

Бренди се наведе и прошепна в ухото на Шона:

— Следващия път идете в ABS. Там ще ви ушият страхотна имитация на разумна цена.

С опита си на адвокат и светски лъв чичо Чарлс моментално усети назряващия скандал и се намеси, преди гневът на Шона да изригне:

— Пийни си шампанско, скъпа — подаде той на Бренди чаша от подноса на един преминаващ келнер и я насочи към една привлекателна афроамериканка на средна възраст. — Познаваш Вивиан Пеликан, нали?

— Така е. За мен винаги е чест, госпожо Пеликан. — Вивиан Пеликан беше една от първите чернокожи жени, пробили стъкления таван

1

.

Тя се беше издигнала на поста старши съдружник единствено благодарение на своя устрем и талант. Побелялата й коса беше късо подстригана, живите й кафяви очи оглеждаха наоколо; очевидно беше дочула хапливите реплики между Бренди и Шона.

Госпожа Пеликан се здрависа с Бренди.

— Дойдохте тъкмо навреме, госпожице Майкълс. В понеделник започваме работа по един нов случай, включила съм ви в екипа.

— Нямам търпение. За мен е чест да работя с вас.

— Нека ви запозная със съпруга си, който е архитект в „Хъмфрис и Харпър“.

— Приятно ми е, господин Пеликан.

— Харпър — поправи я той, но се усмихна и я представи на партньора си Хъмфрис, който отговаряше на всички критерии за любовник, освен че: а) живееше в Чикаго и б) приличаше на жаба-кекерица.

Неразумната афера на Бренди щеше да се състои на светнати лампи в спалнята и затова искаше мъж, който се занимава с вдигане на тежести, чиято загоряла кожа е обсипана с фини косъмчета и който не си закопчава с мъка колана заради шкембето. Затова тя се усмихна, остави чичо Чарлс да спомене годеника й, а когато той я остави, за да поздрави други гости, Бренди се сля с навалицата, търсейки любовника диамант, скрит нейде сред костюмарите и метросексуалните.

Срещна много колеги от кантората. Тип Джоуел, Елен Силвърстийн, Санджин Пател. Санджин се държа любезно, докато не му показа, че не се интересува от връзка с колега. Тип и Глен й хвърлиха един поглед, след което тутакси решиха, че е изтъргувала своята сексуалност или семейните си връзки, или и двете за място в кантората.

Когато започнеше работа, щяха да научат. Те бяха мъже. Мъже като Алан. Щеше да ги смачка като буболечки с острите си токчета.

Тълпата я отведе в следващото помещение — огромна зала, където от фирмата за кетъринг приготвяха бюфета. Грамадните огледала по стените отразяваха порцелановите сервизи, сребърните прибори, гъвкавите движения на келнерите, които се носеха сред гостите, предлагайки ордьоври. Във всеки ъгъл бе подреден бар и Бренди се застоя там, търсейки Мъжа.

Запозна се с много адвокати и бизнесмени от града и страната. Но у всеки откриваше някакъв недостатък. Или бяха местни, или не бяха привлекателни, а ако бяха красиви, ставаше ясно, че са женени…

Повечето

бяха женени, но въпреки това изглеждаха страшно навити да спят с нея. Мръсни копелета.