Бедствие на високи токчета

Бренди се беше разговорила с коконите и очите й се ококориха от изненада, когато младежите се домъкнаха и без да кажат думичка, ги изведоха на дансинга. По-възрастните жени все пак останаха с Бренди — те бяха любовниците на Мосимо, Грег, Рики и Фико. Той се боеше, че ако Бренди се застои при тях, ще се опита да ги подтикне към бунт — а тогава нещата съвсем щяха да се объркат.

Трябваше да се махнат оттук час по-скоро, затова премина към въпроса по същество:

— Мосимо, ти сам го каза. Огромно предизвикателство е да откраднеш Пламъка на Романови от музея.

Мъжете се скупчиха в кръг около него, защитавайки го от подслушвани.

Говори в микрофона.

— Да не си се уплашил? — присмя му се Грег.

— Разбира се. Само глупакът се изправя безстрашно пред смъртта. — Но сега Роберто не изразяваше страх. Изразяваше единствено вежлив интерес към предложението.

— Може би не можеш да се справиш — каза Мосимо.

Роберто отхвърли тази идея с перване на пръстите.

— Твоите момчета могат ли да ме вкарат там?

— Могат.

— Значи мога да открадна диаманта. Вече имам план. Само не ми е ясно защо трябва да го изпълня за теб

.

Преди да е изрекъл и думичка, се озова притиснат до стената — ръката на Мосимо затискаше гръкляна му, пистолетът на Мосимо се целеше в главата му.

Да. Мосимо не можеше да открадне един диамант и да отърве кожата, но още го биваше като бияч.

— Хич не си помисляй да ме лъжеш. — Той притисна хладния метал в бузата му. — Ще те убия. Ще убия дядо ти. Ще убия хубавата ти адвокатка и, мамка му, ще отида в Италия и ще убия оная курва, майка ти.

Роберто се сви, готов за отпор.

Но с влизането си тук безмълвно беше приел сделката и безмълвно се беше съгласил, че Мосимо е шефът. Не можеше да се отметне сега. Нищо че този задник обиждаше майка му. Нищо че беше заплашил Бренди и Ноно. В тази операция разчетеното до секунда време беше всичко.

Мосимо го подържа така още малко — пречейки му да диша, оставяйки го да почувства заплахата — преди да се отдръпне и да прибере пистолета в кобура.

Роберто шумно си пое въздух, помъчи се да прочисти замаяната си глава. Видя, че Бренди решително се е запътила към тях, и поклати глава: Не.

Тя спря.

Не. Недей се опитва да ми помогнеш. Само ще влошиш положението.

Тя сведе глава, но докато се връщаше при тълпата от ококорени жени, недвусмислено показа, че се покорява изключително неохотно.

Когато можеше да говори, Роберто дрезгаво промълви:

— Погрешно ме разбра, Мосимо. Ти си прочут с много неща, но сред тях не е твоята щедрост. Какво ще ми предложиш, за да оправдаеш вложеното време? И не ми говори за престиж — това не мога да го занеса в банката.

Физиономията на Мосимо лека-полека се разведри. Алчност… той разбираше от алчност.

— Ти си прочут крадец на бижута. Да работя с теб е чест. Естествено, че знам това. Какво би искал, за да ми сътрудничиш?

— Днес вечерях в дома на Хауърд и Джони Патерсън. Джони носеше на шията си верижка с рубин. Той е поне 4.3 карата и е с цвета на прясна кръв.

— Чувал съм. — Мосимо засрамено сведе глава. — Но не мога да се докопам до него. Охраната им е прекалено добра.

— По принцип. — Роберто разглеждаше ноктите си.

— Какво искаш да кажеш? — Мосимо застана нащрек.

— Ето че тази вечер алармата беше изключена на определени места в къщата. Някак си.

— Някак си, а? — Мосимо взе да се усмихва. — Ей, ти! Рики! Донеси вино на нашия приятел Роберто.

— Вода. — Роберто разтърка изранения си гръклян.

— Вода. — Мосимо набута един стол под задника на Роберто и двамата седнаха, за да поприказват на четири очи.

Когато Роберто отново се изправи, примката беше заложена. Сделката беше сключена.

— Сделката е добра — увери го Мосимо. — Ти занасяш диаманта в „Препарираното куче“, а аз ти давам рубина на Патерсънови.

— Става. — Роберто го почука с пръст по шкембето. — Не забравяй кой ти направи тази услуга, Мосимо. Осигури на мен и nonno уважението и спокойствието, които заслужаваме.

— То се знае. — Мосимо го прегърна и го целуна по бузите. — Това е сделка един път, изгодна и за двама ни, пък и нека има с какво да си уплътниш времето до началото на процеса, нали?

Роберто кимна и си отбеляза с каква лекота Мосимо го дари с предателска целувка. Надмина даже Юда.

Пътьом Роберто размаха пръст към Бренди.

За своя изненада тя незабавно му се подчини и бързо отиде при него. Улови го за ръката и двамата стигнаха до гардероба.

— Поздравления, откри начин гарантирано да откликвам на всичките ти команди. Бях готова на всичко, за да се махна от онези кокони.

Роберто се засмя хитро, взе палтата им и даде на гардеробиерката солиден бакшиш.

— Ужас, а?

— Ужас е слаба дума. — Бренди го остави да увие шала около врата й. — Знаеш ли, че било възможно цели двайсет минути да се обсъжда бразилската коламаска?

— Как ли пък не! За такова нещо не ми се мисли и една минута. — Той се напъха в палтото си и я хвана под ръка. Заедно излязоха навън. Не бяха направили и две крачки, когато ги лъхна миризмата на тютюн. Роберто се закова на място. Бренди продължи да върви.