Бедствие на високи токчета

— Охо, благодаря. — Сините очи на Бренди блестяха със същия мразовит пламък като сапфирите на ушите й. Изтръгна ръката си от неговата и надменно се отдалечи. Носеше златни обувки на дебел ток, в които краката й изглеждаха дълги цял километър и златен пояс ниско на талията си, който тихо подрънкваше с полюшването на бедрата й. — Хайде да изнесем цирка навън.

Той погледна Тифани и вдигна вежди, а тя оформи с устни: „Цупи се“.

Хубаво. Навярно Бренди беше в правото си да се цупи — малко. Беше изгубила битката дали ще излизат довечера. Ако можеше, Роберто би й угодил, но той също нямаше избор. Курсът му беше зададен, преди да я срещне. Търсеше истината за миналото си и тази операция беше неговият начин да я открие.

Тя стоеше пред отворената врата на дрешника и намръщено се взираше в дълбините му.

— Къде ми шлиферът?

Трудната част.

Тифани му кимна и вдигна от стола подплатеното зимно бяло палто от кадифе и бързо се отправи към дъщеря си.

— Заповядай, скъпа, облечи го.

— Какво е това? — Бренди намръщено огледа най-топлото палто на „Гучи“, което Роберто беше успял да намери.

— Мое е — каза Тифани. — Знаех, че в Чикаго е студено, затова си го купих преди да дойда.

Бренди се навъси като градоносен облак.

— Но ти не можеш да си го позволиш!

— Няма нищо, скъпа — небрежно отвърна Тифани. — Взех си го, без да плащам мито.

— Мамо, ти не можеш да си позволиш това палто независимо дали е с мито, или без. Освен това е бяло! Колко по-непрактична можеш да бъдеш?

Тифани погледна Роберто, сякаш се извиняваше за лошите обноски на дъщеря си.

— Но е хубаво, нали?

— Не можеш да си позволиш тази рокля, както и другите, а втори път не можеш да обявиш фалит. — Бренди наистина беше натъжена. — Да ги нарежеш на парчета тези кредитни карти!

Кога ролите на майка и дъщеря се бяха разменили? Роберто реши, че нещата в техните взаимоотношения отдавна куцат.

Но в конкретния случай палтото беше купил — писнало му беше да гледа как Бренди зъзне в черния си шлифер — и нямаше да допусне Тифани да пострада заради действията му. Преди Бренди да е продължила с хокането, той се намеси:

— Бренди, благодари на майка си, че великодушно ти позволява да заемеш такова великолепно палто.

Тя възмутено се обърна към него, полите й тежко изсвистяха. Ала щом зърна суровото му, укорително изражение, спря. Замисли се. Вроденото й добро възпитание надделя.

— Благодаря ти, Тифани. — Тя погали кадифето. — Палтото е фантастично, много ще го пазя.

— Знам, скъпа. Такова удоволствие ми доставя мисълта, че ще излизаш. Много отдавна не си се забавлявала. — Тифани се усмихна лъчезарно.

Тя беше мила, прекрасна жена и Роберто не разбираше защо не краси ръката на някой богаташ.

Докато Роберто помагаше на Бренди с палтото, тя попита:

— Майко, какво ще правиш тази вечер?

— Нищо. Ще погледам телевизия. Ще почета. В самолета започнах една интересна книга. — Тифани се прозя и покри устата си с ръка. — Малко съм уморена от пътуването. Може би ще си легна. Колко ще се забавите?

— Не стой да ни чакаш. — Роберто прехвърли през ръка своето палто и шала си. — Очакват ни три партита.

— Три. — Бренди си надяна ръкавиците и целуна майка си по бузата. — Нямам търпение.

Роберто я перна с пръст по бузата.

— Саркастична малка вещица.

Излязоха, препирайки се.

Тифани отиде на прозореца и проследи с поглед как Роберто помогна на Бренди да се качи в лимузината. Изчака колата да потегли, след това изчака още малко.

Върна се в банята, където гримовете бяха наредени по рафтовете, а стилната изумруденозелена рокля висеше зад вратата.

Когато колата пристигна, за да я вземе, тя изглеждаше добре почти колкото дъщеря си. Всъщност — Тифани се огледа подробно и забеляза сиянието, което я озаряваше отвътре — може би малко по-добре от нея, защото не се бе чувствала толкова щастлива от много, много отдавна.

* * *

Светлините на Чикаго хвърляха върху лимузината пъстри ивици от цветове и сенки, но на всякакво осветление Бренди беше красива — и обидена. Тя избягваше погледа на Роберто, гледайки през прозореца. Гордата й брадичка беше вирната и разкриваше лебедова шия.

Ала тя не можеше да страни от него цяла вечер. Той не би го допуснал. Роберто безпогрешно откри ръката й, облечена в ръкавица.

— Позволи ми да ти кажа какво ще правим тази вечер.

Тя рязко се завъртя с лице към него; русата й хубост бе някак хладна и безразлична.

— Тъй като нямам избор, изобщо не ме интересува.

— Изслушай ме, направи този жест към мен. — Той свали ръкавицата и целуна пръстите й. — Първо ще вечеряме при Хауърд Патерсън. Прочут е с това, че кани най-известните готвачи от цял свят, а за тази вечер е обещал провансалска кухня.

— Добра идея — първо да ме нахраниш. Така ще обуздаеш темперамента ми.

— Абсолютно вярно, макар че според мен шампанското също би обуздало темперамента ти. Чийто и да е темперамент, ако там е въпросът. — Той долепи устни към дланта й.

Бренди сведе глава.

— Колко изискано от твоя страна.