Бяла смърт

Тери опря китка на челото си.

— О, кой може да каже? С времето местата започват да се смесват, не сте ли съгласен?

Остин се наклони и прошепна в ухото й:

— Винаги ще помним Маракеш.

Хвана я под ръка и излязоха навън, сякаш се познаваха от цяла вечност. Пресякоха забързания площад и се насочиха към „Тиволи“, прочутия увеселителен парк от XIX век, известен с многобройните си забавления. Оживеният парк сияеше с неонови светлини и бе пълен с посетители, отиващи на театър, танци или симфоничен концерт. Спряха за няколко минути да погледат една фолклорна танцова група. Тери предложи да вечерят в един ресторант с открита тераса. Настаниха се на маса, от която виждаха виенското колело.

Остин взе менюто.

— Ти избра ресторанта, така че аз ще избера вечерята, ако нямаш нищо против.

— Изобщо даже. Досега преживявах само на сандвичи.

Сервитьорът приближи и Остин поръча за аперитив малки фиордови скариди. За основно ястие избра флекестег, печено свинско с пръжки и зеле за себе си, а за Тери — морбрадбоф, малки свински филета в гъбен сос. Вместо вино реши да поръча бира „Карлсберг“.

— Доста бързо се справи с поръчката — с възхищение отбеляза Тери.

— Излъгах. Идвал съм точно в този ресторант последния път, когато бях командирован от НАМПД в Копенхаген.

— Велики умове, както се казва.

Вдигнаха покритите с пяна чаши и отпиха от студената освежителна бира. Поднесоха скаридите. След първата хапка Тери затвори очи от удоволствие.

— Прекрасни са!

— Тайната на приготвянето на морска храна е никога да не позволяваш подправките да убият тънкия й вкус. Тези са подправени с лимон и пресни чушки.

— Още едно нещо, за което да ти благодаря.

— Доброто ти настроение не се дължи единствено на храната. Предполагам, че срещата ти с Бекер е минала добре.

— Приятелят ти господин Бекер се оказа всъщност доста очарователен. Направо не можеше да намери подходящи суперлативи по твой адрес и бе силно впечатлен от снимките ти на „Морски страж“. По мое настояване те също огледаха кораба и стигнаха до заключението за саботаж, точно както го описа ти. Споразумяхме се. Съгласиха се да снемат обвиненията от Маркъс.

— Честито. Без никакви допълнителни условия?

— Има, и още как. Маркъс и всички свързани по някакъв начин със SOS, в това число и моя милост, трябва да напуснат Дания през следващите четиридесет и осем часа. Запазихме си места за утрешния полет на „Конкорд“.

— „Конкорд“? SOS май не се скъпи, когато става дума за пътуване.

Тя сви рамене.

— Хората, даващи милиони на SOS, явно нямат нищо против, стига океаните да са защитени.

— Ще пробвам този номер със счетоводителите на НАМПД, които държат под око пътните разходи. Ти ще обядваш в „Кънкейд“, докато аз ще се мъча да сдъвча гуменото пиле на десет километра височина. Какви други условия постави Бекер?

— Никакви пресконференции на датска територия. Никакви опити за изваждане на „Морски страж“. И единственият начин, по който можем да стъпим отново в Дания, е като нелегални гастарбайтери. Наистина не мога да ти опиша колко съм ти благодарна за онова, което направи.

— Всяко нещо си има цената. А сега ми разкажи всичко, което знаеш за „Океанус“.

— Разбира се, с удоволствие. Както казах миналия път, „Океанус“ е международна корпорация, занимаваща се с морски продукти и транспорт. Притежава риболовни флотилии и транспортни кораби по цял свят.

— Това описание може да се отнесе за десетки корпорации — усмихна се Остин. — Защо имам чувството, че криеш нещо?

Тери го погледна шокирано.

— Чак толкова ли е очевидно?

— Само за някой, който е свикнал да се занимава с хора, според които казването на половината истина може да ги отърве от неудобното положение.

Тя се намръщи.

— Заслужавам си го. Стар адвокатски навик. Винаги обичаме да имаме нещо в резерва. SOS ти е много задължена. Какво искаш да знаеш?

— Като начало, кой притежава компанията?

— И ние се питахме същото. Заехме се да проверяваме корпорации в сянка, фирми фантоми и полузаконни тръстове. Непрекъснато се натъквахме на едно и също име — Тунук.

— Хм. Това име ми напомня за един стар документален филм, гледал съм го като дете — „Нанук от севера“. Ескимос ли е?

— Така предполагам. Не можем да сме сигурни, но изкопахме някои косвени данни, сочещи в тази посока. Здравата трябваше да поработим. Разбрахме, че е канадски гражданин и че много го бива да крие лицето си. Това е всичко, което мога да ти кажа за него. И това е цялата истина.

Остин кимна, замислен за набитите тъмнокожи стражи, които бяха стреляли по него.

— Да се върнем на „Океанус“. Какво привлече вниманието на SOS на първо място?

— Те бяха една от малкото компании, които игнорираха бойкота ни. Знаехме, че рибарниците създават проблеми на околната среда, но Маркъс се заинтересува най-вече заради опитите на компанията да прикрие дейността си. Когато научи за рибарника на Фарьорските острови, реши, че ще успее да разбуни нещата, ако насочи вниманието на медиите към фермата.

— Двата кораба на дъното на океана доказват, че е прав.