Читаем Бяла смърт полностью

Първата част от полета премина в ужас и стискане на палци до последно, понеже й се струваше, че върховете на дърветата всеки миг ще разпорят фюзелажа. Не я успокояваха особено и двата мъхнати зара, окачени в пилотската кабина за късмет. Но след като полетът продължи съвсем гладко, реши, че пилотът — огромен побелял мъж с подходящия прякор Мечката — все пак знае какво точно прави.

— Не идвам насам много често. Прекалено е далеч за повечето „спортисти“, които идват на лов и риболов. Тяхната представа за понасяне на лишения е да стоят в хижа с вътрешен водопровод — надвика Мечката шума на двигателя и посочи през предното стъкло еднообразния терен. — Наближаваме Огледалното езеро. Всъщност това са две езера, свързани с тесен канал. Местните му викат Близнаците, макар едното да е по-голямо от другото. Ще се отбием до Малкия близнак за няколко минути.

— Виждам единствено дървета и само дървета — обади се Маркъс Райън, който седеше зад пилота.

— Да, човек само дървета среща в тоя край — каза Мечката с бодра усмивка и се обърна да види дали Тери е схванала шегата за сметка на Райън. Тя се усмихна палаво, но всъщност изобщо ней беше до шеги. Щеше да се чувства много по-уверена, ако Бен Найтхоук бе с тях. Никой обаче не отговаряше на телефонните обаждания в квартирата му. Искаше да продължи да го търси, но Маркъс я бе накарал да побързат.

— Можеш да се откажеш, ако искаш. Двамата с Чък можем да идем сами, но трябва да действаме бързо, защото ни чака самолет — беше й казал. Тери едва успя да си събере багажа, преди Райън да мине да я вземе. След това се качиха в служебния самолет на SOS заедно с Чък Мърсър, бившия първи помощник-капитан на „Морски страж“. Останал без кораб, Мърсър жадуваше за действие.

Тери щеше да е по-ентусиазирана, ако не мислеше, че Райън изработва стратегията си в движение. Знаеше накъде да се насочи благодарение на информацията от Бен. Индианецът им бе казал името и мястото на езерото. Пак той им бе дал името на Мечката.

Местният пилот се занимавал навремето с контрабанда на дрога и бил известен като човек, който работи, без да задава въпроси, стига парите да са достатъчно. Дори не мигна, когато Маркъс му надрънка врели-некипели за снимането на документален филм за местната култура и желанието си да наблюдава селото на Бен, без да бъде забелязан.

Обикновено Мечката бе дискретен, но животът в среда, в която всички знаеха за миналото му, го бе направил нехаен. Беше споменал, че ще работи за SOS, докато зареждаше самолета. Нямаше как да знае, че го подслушват, нито пък че зложелателни очи гледат как самолетът му излита и се насочва към вътрешността.

Езерото се появи неочаквано. Изведнъж Тери видя водата — блестеше под косите лъчи на следобедното слънце. Секунди по-късно самолетът се спусна надолу, сякаш бе попаднал във въздушна яма. Тери усети как сърцето й се качва в гърлото, но после самолетът изравни и започна да се спуска под по-плавен ъгъл. Плъзгачите докоснаха повърхността на езерото и самолетът бързо забави скорост.

Мечката обърна, бавно потегли към брега и щом го наближиха, скочи в дълбоката до кръста вода. Завърза въже за подпората на плъзгача, преметна другия край през рамо и извлече самолета до брега. Завърза въжето за един пън, после помогна на останалите да свалят един голям вързоп и няколко по-малки. Разопаковаха големия и с помощта на пълната с въглероден двуокис бутилка бързо надуха гумената лодка. Мечката гледаше с интерес, с ръце на кръста, как Райън изпробва безшумния захранван от акумулатор външен двигател.

— Ще се върна утре — каза той. — Ако ви потрябвам, потърсете ме по радиото. Пазете си задниците.

Самолетът се отдалечи от брега, издигна се във въздуха и пое в посоката, от която бе дошъл. Тери отиде при Райън и Мърсър, които проверяваха багажа. Мърсър разви блокче С–4, провери детонаторите и се усмихна.

— Също като в доброто старо време.

— Сигурен ли си, че ще го направиш, Чък?

— Говориш с човек, който потопи исландски китоловен кораб на практика самичък.

— Това беше преди години. Доста пораснахме оттогава.

Мърсър огледа един от детонаторите и каза:

— Не е нужна много енергия, за да натиснеш бутона. Трябва да им го върна на тия копелета заради кораба ни.

Не беше на себе си от ярост, откакто научи, че корабите на „Океанус“ са били обслужвани от същите докове на Шетландските острови, в които вероятно бе саботиран „Морски страж“.

— Да не забравяме и Джош — каза Райън.

— Не съм забравила Джош. Сигурен ли си обаче, че няма друг начин? — попита Тери.

— Няма — отвърна Райън. — Ще се наложи да играем грубо.

— Не споря за нуждата от действие, а за начина. Ами хората на Бен? Рискувате живота им.

— Не можем да се отклоняваме от основната си цел. От наши източници от екипа на сенатор Греъм знаем, че „Океанус“ са продължили експериментите, които са били прекратени в Нова Зеландия. Трябва да спрем това изчадие, преди да бъде пуснато на свобода.

— Изчадие?! Плашиш ме, Маркъс. Стига си говорил като библейски пророк.

Лицето на Райън пламна, но той се овладя.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Алчность
Алчность

Тара Мосс — топ-модель и один из лучших современных авторов детективных романов. Ее книги возглавляют списки бестселлеров в США, Канаде, Австралии, Новой Зеландии, Японии и Бразилии. Чтобы уверенно себя чувствовать в криминальном жанре, она прошла стажировку в Академии ФБР, полицейском управлении Лос-Анджелеса, была участницей многочисленных конференций по криминалистике и психоанализу.Благодаря своему обаянию и проницательному уму известная фотомодель Макейди смогла раскрыть серию преступлений и избежать собственной смерти. Однако ей предстоит еще одна встреча с жестоким убийцей — в зале суда. Станет ли эта встреча последней? Ведь девушка даже не подозревает, что чистосердечное признание обвиняемого лишь продуманный шаг на пути к свободе и осуществлению его преступных планов…

Александр Иванович Алтунин , Андрей Истомин , Дмитрий Давыдов , Дмитрий Иванович Живодворов , Никки Ром , Тара Мосс

Фантастика / Карьера, кадры / Детективы / Триллер / Фантастика: прочее / Криминальные детективы / Маньяки / Триллеры / Современная проза
Смерть в пионерском галстуке
Смерть в пионерском галстуке

Пионерский лагерь «Лесной» давно не принимает гостей. Когда-то здесь произошли странные вещи: сначала обнаружили распятую чайку, затем по ночам в лесу начали замечать загадочные костры и, наконец, куда-то стали пропадать вожатые и дети… Обнаружить удалось только ребят – опоенных отравой, у пещеры, о которой ходили страшные легенды. Лагерь закрыли навсегда.Двенадцать лет спустя в «Лесной» забредает отряд туристов: семеро ребят и двое инструкторов. Они находят дневник, где записаны жуткие события прошлого. Сначала эти истории кажутся детскими страшилками, но вскоре становится ясно: с лагерем что-то не так.Группа решает поскорее уйти, но… поздно. 12 лет назад из лагеря исчезли девять человек: двое взрослых и семеро детей. Неужели история повторится вновь?

Екатерина Анатольевна Горбунова , Эльвира Смелик

Фантастика / Триллер / Мистика / Ужасы
Тень за спиной
Тень за спиной

Антуанетта Конвей и Стивен Моран, блестяще раскрывшие убийство в романе «Тайное место», теперь официальные напарники. В отделе убийств их держат в черном теле, поручают лишь заурядные случаи бытового насилия да бумажную волокиту. Но однажды их отправляют на банальный, на первый взгляд, вызов — убита женщина, и все, казалось бы, очевидно: малоинтересная ссора любовников, закончившаяся случайной трагедией. Однако осмотр места преступления выявляет достаточно странностей. И чем дальше, тем все запутаннее. Жизнь жертвы, обычной с виду девушки, скрывала массу тайн и неожиданностей. Новое расследование выливается в настоящую паранойю — Антуанетта уверена, что это дело станет роковым для нее самой, что ее хотят подставить, избавиться, и это в лучшем случае. Вести дело приходится с постоянной оглядкой — не подслушивает ли кто, не подглядывает. Напарники не сомневаются, что заурядная «бытовуха» выведет их на серьезный заговор, но не знают, что затейливые версии, которые они строят, заведут еще дальше — туда, где каждое слово может оказаться обманом, а каждая ложь — правдой.

Илья Синило , Карина Сергеевна Пьянкова , Марианна Красовская , Мирослава Татлер , Тана Френч

Фантастика / Детективы / Триллер / Самиздат, сетевая литература / Детективная фантастика
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Триллер / Биографии и Мемуары / Проза