Бяла смърт

— Съгласен съм — каза Остин. — Затова ще пътуваме по суша. Ще кацнем в изоставения дърводобивен лагер и Бен ще ни отведе през гората до целта ни. Предполагаме, че ще очакват посещение откъм езерото, както е направил Найтхоук, затова ще ги изненадаме отзад. Ще се измъкнем по същия начин — да се надяваме, заедно със семейството и приятелите на Бен.

— Това ми харесва. Просто като замисъл и изпълнение. Но какво ще правите, като стигнете до целта си?

— Това е трудният момент — отвърна Остин. — Не разполагаме с друго, освен с разказа на Бен и снимките. Ще се наложи да импровизираме, но няма да ни е за първи път.

Агирес не изглеждаше разтревожен.

— Е, тогава предлагам да започваме.

Направи знак на Диего и той отиде до телефона при батареята бутони. Каза няколко думи в слушалката и започна да натиска копчетата. Разнесе се бръмчене на двигатели, зави сирена и таванът бавно се плъзна настрани. Подът започна да се издига и всички заедно с хеликоптера се озоваха на нивото на палубата. Екипажът вече бе притичал да подготви кобрата за действие.

32

Корабът, който доктор Трокмортън използваше за проучването си — преоборудван къс широк траулер, използван от Канадската риболовна служба — бе завързан почти на мястото, където се бе намирал траулерът на Майк Нийл при първото им посещение на пристанището.

— Ако трябва да цитирам великия йога Бера, „Това е като deja vu, всичко започва отначало“ — каза Траут, докато двамата с Гамей вървяха по подвижното мостче към палубата на изследователския кораб.

Гамей огледа унилото пристанище.

— Странно е да се върнеш тук. Толкова е тихо…

— Като в гробище — каза Пол.

Трокмортън се втурна да ги посрещне с обичайното си многословие.

— Доктори Траут! Много се радвам да ви видя на борда. Много мило, че се обадихте. Нямах представа, че ще се видим толкова скоро след разговора ни в Монреал.

— Ние също — каза Гамей. — Откритията ви доста разбуниха духовете в НАМПД. Благодарим, че се съгласихте да ни приемете така бързо.

— Няма защо, няма защо… — Трокмортън понижи глас. — Взех двама студенти да ми помагат. Младеж и девойка. Страхотни деца. Но съм много радостен да видя на борда и истински колеги, разбирате ме какво искам да кажа. Виждам, че още сте в гипс. Как е ръката ви?

— Добре е — отвърна Пол и се огледа. — Не виждам доктор Баркър.

— Не успя да дойде — каза Трокмортън. — Имал някакви лични задачи. Може би ще се опита да пристигне по-късно. Надявам се да се появи. Бих могъл да използвам познанията му като генетик.

— Значи изследването ви не върви? — попита Гамей.

— Тъкмо обратното, върви много добре, но аз съм по-скоро механик в тази област, ако ми позволите да използвам такава аналогия. Мога да сглобя рамката и шасито, но Фредерик е човекът, който проектира спортната кола.

— Дори и най-скъпата спортна кола не би се движила без добър механик, който да се занимавах двигателя й — усмихна се Гамей.

— Много сте мила. Но това е сложна материя и се натъкнах на някои аспекти, които ме озадачават. — Трокмортън се намръщи. — Винаги съм смятал, че рибарите са най-добрите наблюдатели на случващото се в морето. Както знаете, местната риболовна флотилия се е преместила към места с по-богат улов. Все пак говорих с неколцина кореняци, които са гледали как рибните стада изчезват и на тяхно място се появява така наречената дяволска риба. А сега количеството дяволска риба намалява главоломно. Измират, а нямам представа защо.

— Жалко, че не сте успели да хванете нито една.

— О, не съм казал такова нещо. Елате, ще ви покажа.

Трокмортън ги поведе през „сухата лаборатория“, където се намираха компютрите и другото електронно оборудване, до „мократа лаборатория“ — малко помещение с мивки, течаща вода, резервоари и маса, използвана за дисекция на образци. Надяна ръкавици и бръкна в един голям хладилник. С помощта на гостите си измъкна замразена сьомга, дълга около метър и двадесет, и я сложи на масата.

— Прилича на рибата, която уловихме ние. — Пол се наведе, за да разгледа бледите, почти бели люспи по-отблизо.

— Искахме да запазим образеца жив, но се оказа невъзможно. Разкъса мрежата на парчета и щеше да погълне целия кораб, ако беше живял достатъчно дълго.

— Какви са заключенията ви, след като вече сте видели отблизо тази риба? — попита Гамей.

Трокмортън пое дълбоко дъх и издиша, като изду пълните си бузи.

— Точно онова, от което се страхувах. Ако се съди по необичайните размери, бих казал, че това определено е генетично модифицирана сьомга. С други думи, лабораторно получен мутант. От същия вид като онзи, който ви показах в лабораторията.

— Но вашата риба бе по-малка и изглеждаше по-нормално.

Трокмортън кимна.

— Предполагам, че и в двата случая са били добавени гени на растежа, но докато моят експеримент беше държан под контрол, при този екземпляр явно не са се опитвали да ограничават размерите му. Сякаш някой просто е решил да види какво ще се случи. Но размерът и агресивността на тези риби са довели и до измирането им. Щом са унищожили и заместили естествените видове, те са се обърнали срещу себе си.