Бялата стока

За момент всички стояха мълчаливо, без да помръднат.

Кат се огледа отчаяно. Хеликоптерът все още гореше — от него се издигаше стълб от черен дим. Той ще насочи колумбийските войски, но ще доведе и охрана от главната къща. Трябваше да предприеме нещо. Взе решение — може би най-трудното в живота си.

— Мег! — каза той твърдо, доколкото това му се удаде. — Ти и Джинкс тичайте към самолета и снемете маскировъчната мрежа. Свалете я изцяло и влезте в кабината. Веднага!

— Не! — отговори Джинкс. — Стан ще убие Дел.

— Няма — каза Кат. „Поне не веднага“ — помисли си той. — Тръгвайте!

Мег хвана Джинкс и двете побягнаха към самолета, който се намираше на тридесетина метра. Кат клекна зад джипа и се прицели внимателно към главата на Принс, макар от нея да се виждаше малка част.

— Катлидж, спри ги или ще го убия! — извика Принс.

— Направи го и ще умреш — отговори Кат. Погледна през рамото си и видя, че Мег и Джинкс бяха стигнали до самолета и дърпаха мрежата.

— Дел! Освободи се от него, за да мога да стрелям. Той няма да те застреля. Просто падни!

Дел извика:

— Бягай, тате! — отхвърли се назад и падна върху Принс.

Кат стана, опитваше се да намери удобен момент да стреля, но Дел се намираше върху Принс, а той беше обвил врата му с едната си ръка и се мъчеше да опре пистолета в главата му.

— Измъквай се, тате! Измъкни Джинкс! — извика отново Дел.

Кат остана за миг неподвижен, с насочен към двамата борещи се мъже пистолет. Трудно му бе да направи този избор, но се обърна и затича към самолета.

Когато стигна до него, Джинкс седеше на задната седалка, а Мег отпред на дясната. Кат скочи на пилотското място, грабна ключа от щипката за полетния лист и с трепереща ръка го пъхна в мястото му. Пилотът беше казал, че двигателят е като на неговия „Чесна“. Бутна лостовете за управление на горивната смес, витлото и карбуратора и започна да дърпа помпичката за горивото. Едно, две, три, четири дърпания на буталото. Включи главния прекъсвач и погледна към джипа, където бяха останали Дел и Принс. Двамата се бяха изправили и се бореха за пистолета.

Кат завъртя ключа. Витлото се превъртя няколко пъти и двигателят зарева. Отпусна газта и отново погледна към джипа. Дел тичаше на зигзаг към самолета, а Принс се беше проснал на земята и пълзеше към пистолета.

„Ще успее“ — помисли си Кат.

— Тичай, Дел! — извика той. Отвори вратата и му махна с ръка.

— Давай, Дел! Тичай! — разкрещя се и Джинкс от задната седалка.

Дел падна само на двадесет метра от самолета. Принс се беше изправил на крака и стреля. Дел отново се изправи. Кат не знаеше дали е улучен. Той се мъчеше да се освободи от коланите си. Трябваше да му помогне. Принс клекна, прицели се и стреля отново. От тила на Дел бликна кръв като розов облак.

— Нееее! — изкрещя Джинкс. Кат замръзна с поглед, вперен в свитото тяло на сина си. Подскочи, когато един куршум, изпратен от Принс, влезе през страничното стъкло. Продължаваше да дърпа спусъка, но не ставаше нищо. Патроните му се бяха свършили.

Кат подаде газ и подкара бясно към другия край на просеката. Самолетът подскачаше по неравната земя. Трябваше му колкото е възможно по-дълга писта.

„Дел е мъртъв — казваше си Кат. — Дел е мъртъв, но Джинкс е жива. Имам Джинкс.“

Когато достигна края на просеката, натисна рязко спирачката на лявото колело и самолетът се завъртя. Кат спря и погледна уредите. „Спусни клапите на двадесет градуса — каза си той, като дръпна лоста. — Нямам време за припомняне.“ Обогати сместа, натисна спирачките и подаде газ докрай. Малкият самолет се разтърси и оборотите започнаха да растат. Погледна пред себе си и видя Принс да се качва в джипа.

Самолетът ревеше с пълна газ и Кат отпусна спирачките. Понесоха се напред.

Принс беше подкарал джипа.

Кат бутна щурвала и опашката на самолета се повдигна от земята.

Принс зави рязко и насочи джипа право срещу самолета. Движеха се бързо един срещу друг.

Кат се опитваше да наблюдава едновременно скоростомера и Принс. Брезентовият сак с парите все още се намираше на предния капак на джипа, върху спуснатото предно стъкло.

„Ще се дръпне от пътя — казваше си Кат. — Няма да се блъсне в нас.“ Скоростомерът показваше тридесет мили — не бяха достатъчно. Нямаше да може да излети. Необходими му бяха четиридесет.

Изведнъж Принс погледна право нагоре. Вече не обръщаше внимание на самолета. Щеше да се удари в него. В същия миг, на няколко метра вдясно от джипа, земята експлодира. От самолета го деляха няколко метра.

Инстинктивно Кат дръпна рязко щурвала към себе, си и малкият самолет се отлепи от земята. Кат усети две кратки раздрусвания. Нещо се удари в предното стъкло и то почервеня. Кат разбра, че, това е главата на Принс. Земята под него беше осеяна със стодоларови банкноти. Самолетът се разтърси от неконтролируеми вибрации.