Бялата стока

— Да. Ще помоля за издирване.

— Не, чуйте. Не искам издирване. Помолете Богота да телефонира до американското посолство и да се свърже с дежурния офицер. Чувате ли ме?

— Предаването ви е нарушено. Казвате да се обадя до американското посолство?

— Да — каза Кат, като говореше колкото може по-бързо. — Помолете ги да се свържат с Бари Хеджър. Това е „Хотел, Ехо, Делта, Желязо, Ъгъл, Ромео“. Разбирате ли ме?

— Повторете. Не ви разбрах.

Кат повтори с надеждата, че пилотът ще разбере какво му казваше.

— Кажете му да се свърже с Хеджър, където и да е той — повтарям, където и да е, и да му даде тези позиции. Изключителна спешност. Името ми е Кат. „Кола, Алфа, Танго“. Разбирате ли?

Отговори неразбираем глас. Кат можеше да разбере почти всяка четвърта дума.

— Оставям ключа отворен на честоти 121.5 и 2182. Край — каза Кат, като се молеше пилотът да го чува.

Попи потта по челото си и потърси изолационната лента. Залепи клавиша на авиационното радио в долно положение. Направи същото и с високочестотния апарат. Увеличи силата на говора докрай и включи „Зенита“. Един говорител съобщаваше, че слуша „Гласът на Америка“. С още едно парче лента фиксира двата микрофона зад „Зенита“, където не се виждаха. За известно време никой няма да може да използва аварийните честоти, а всеки, който се настроеше на тях, щеше да чуе един хубав концерт на Каунт Бейси. Това трябва да е достатъчно на колумбийските войски, за да намерят мястото, ако имат подходящо оборудване. Господи! Има толкова много „ако“!

Отиде до килера и провери как е радиооператорът. Все още беше в безсъзнание. Подреди торбите, за да го скрие по-добре, и отиде в канцеларията на Варгас. Огледа фоайето и премина на пръсти през него, като държеше обувките си в ръка. Когато стигна в мъжката тоалетна, влезе в една кабина и седна. Обърса лицето си с джобната си кърпа. Погледна часовника си. Беше малко след шест. Оставаше му по-малко от един час.

37.

— Хей!

Кат подскочи и се изправи.

— Вътре ли си?

Той преглътна.

— Да. Дай ми няколко минути.

— Слагам кафето ти тук. Не се бави, ще изстине. Трябва да приготвя закуската за сутрешната смяна.

— Благодаря.

Мъжът си отиде, но това не помогна на Кат да се успокои. Погледна часовника си — шест и тридесет. Слънцето вече се беше вдигнало доста и това, че е навън, не би впечатлило никого. Свали сакото и панталона, за да увие в тях паспортите си и пистолета. Открехна вратата и огледа фоайето — влезе някакъв мъж, но се скри бързо. Всичко беше спокойно. Кат тръгна към предната врата. Облечен в екип за тенис, носейки останалите си дрехи под ръка, излезе от къщата и се отправи към кортовете. От една количка за голф му махнаха двама души от охраната. Той също им махна и се усмихна.

Кат се питаше какво ли би могло да се обърка сега. Радиооператорът от следващата смяна няма да се появи до осем, но дори и тогава няма да открият онзи в килера. Скритите зад „Зенита“ микрофони също може да не бъдат забелязани. Разбира се, възможно е да разкрият всичко и след минутка, но Кат се надяваше това да не стане. В осем часа смяната вероятно ще открие микрофоните или оператора — или и двете — и ще вдигне тревога. В същото време пилотът ще работи по хеликоптера. Да. Трябваше да е свършил всичко до осем и заедно с Джинкс, Мег и Принс да бъде на просеката. Продължи да върви.

Всъщност защо да чака толкова дълго? Когато Принс и Джинкс пристигнат, ще тръгнат веднага към просеката. Ще бъдат там, когато пилотът пристигне. Точно така. Никакво чакане! Така е по-добре.

Стигна до празните тенискортове, взе ракета и топки и започна да удря срещу една стена. Слънцето се показа над дърветата. Денят щеше да бъде горещ. Към седем без десет дойде Мег, а Кат вече беше потен. Отиде и седна до нея на пейката в малкия павилион.

— Какво стана? — запита тя.

— Мисля, че дотук всичко е наред. Дел си взе парите, а аз успях да предам съобщение на един колумбийски самолет. Проблемът е, че се движеше твърде бързо и не съм сигурен дали е успял да ме чуе.

— Нямаше ли някой, който да пази радиото?

— Да. Ние го… окошарихме. Не мисля, че ще го намерят преди осем. Веднага щом Джинкс и Принс дойдат тук, искам да отидем при хеликоптера и да чакаме пилота.

— Добре. Аз съм готова.

Чу се шум от някаква кола — зададе се един джип, управляван от Принс. Той беше сам.

— Охо — каза Мег.

— Добро утро — поздрави Кат. — Къде е партньорката ви?

— Не можа да стане от леглото. Много пи снощи.

Кат погледна към Мег, която изглеждаше разтревожена.

— Няма значение. Можем да поиграем и единично. Изглежда, сме равностойни противници.

— Опасявам се, че разочаровахте партньорката ми — каза Кат.

— Моля да ме извините — обърна се Принс към Мег. — Може би утре. Обикновено Лола не пие много, но мисля, че вчера беше разстроена от нещо.

— Аз съм загрял — каза Кат. — Защо не ударите няколко топки в стената, докато отдъхна за минутка.

— Дадено — отговори Принс. Взе една ракета и няколко топки и тръгна към стената.

— Сега какво ще правим? — попита Мег.