Бялата стока

— Грешиш, Джинкс — отвърна Уендъл бързо. — Дел трябва да се сдобри със света. Как бих могъл да се одобря с него, след като върши такива неща? Трябва ли на семейната неделна вечеря да се боим, че полицията може да нахлуе всеки момент? Трябва ли да го прекарвам през дузина чуждестранни пристанища и всеки път да се потя от страх, че ще ме арестуват на митницата?

— Той се нуждае от помощта ти.

— Ще му помогна, когато ме помоли за нея. Отхвърлял я е толкова пъти.

Бог му е свидетел, че беше така. Не искаше да мисли от колко неприятности беше измъквал момчето и колко нови училища и нови начинания беше финансирал. За разлика от Джинкс Дел винаги е бил буен, мързелив и враждебен.

Кейти се появи на стълбата с две чинии палачинки и двамата млъкнаха.

— Сега си спомням защо се ожених за теб — ухили се Кат.

— В скута ти ли да ги изсипя, шегаджийо? — каза в отговор Кейти.

Джинкс потупа корема му.

— Да, по-добре е да ги лепнеш направо на шкембето му. Защо да се мъчи да ги яде?

Три часа по-късно входът на пристанището в Санта Марта се показа пред тях. Тримата стояха в кабината и гледаха към брега. Вдясно се издигаше група многоетажни сгради, заобиколена от палми.

— Това е плажната ивица — каза Кат. — Там вляво, зад малкия остров, е пристанището, а до него е главната част на града.

Зад плажа се виждаха по-стари испански сгради.

Изведнъж Кейти каза:

— Кат, да не спираме тук. Това място ме изпълва с лоши предчувствия.

За момент Кат млъкна. И преди Кейти е имала лоши предчувствия за различни неща и обикновено се оказваше права.

— По дяволите, Кейти — обади се той най-после, — на половин час сме от поправеното динамо. Душ за всички!

Тя не отговори.

Кат продължи към входа на пристанището, като поглеждаше често в картата.

2.

Кат очакваше да види някаква марина

3

, макар и примитивна, но беше разочарован. Вляво имаше зона с шест съвременни кораба, които товареха и разтоварваха. На пристанището се виждаха и различни по-малки съдове — един-два малки каботажни кораба, няколко рибарски корита и някоя и друга лодка за спортен риболов. До един бетонен пристан бяха завързани четири или пет платноходки, дълги от около двадесет и пет до петдесет фута.

С помощта на Джинкс и Кейти, които държаха въжета, Кат вкара яхтата в едно празно място на пристана. Когато Джинкс скочи на брега и завърза въжето, беше по бикини и Кат почувства как очите на мъжете от околните лодки и от кея станаха на ластици.

Кат свали бинокъла от врата си, постави го на седалката в кабината и излезе на палубата.

— Облечи си нещо — каза той, минавайки край Джинкс. — Намираме се на непознато място. Не знаеш какви хора има тук.

Тя завъртя очи нагоре, въздъхна и скочи обратно на борда. Кат се изкачи по една ръждива стоманена стълба и стъпи на площадка с няколко постройки, които, изглежда, бяха складове. Нямаше нищо, наподобяващо ремонтна работилница. В центъра на Санта Марта се виждаха спретнати, бели гипсови сгради, а между тях — палми и друга тропическа растителност. Кат беше на около двеста ярда от него и виждате преминаващите автомобили. Над покритите с червени керемиди покриви се показваха камбанариите на малка катедрала. Той се обърна и видя един войник със стара американска карабина 30-и калибър, каквато той самият беше носил като офицер от флотата.

— Hasta la vista * — поздрави Кат, с което изчерпа познанията си по испански.

Войникът запита нещо.

— Говорите ли английски? — каза Кат с надежда. Щеше да бъде трудно, ако никой не говори английски.

— No, senor * — вдигна рамене войникът.

През рамото на войника Кат забеляза един човек, който се беше насочил към тях и не изглеждаше латиноамериканец.

— Американец? — запита човекът.

Кат го погледна обнадежден. Беше дребен, с хубав тен, с рошава, дълга и избеляла от слънцето коса. Носеше изтъркани, отрязани джинси, износени гуменки и стара тениска. Изглеждаше на около двадесет. Кат веднага разбра, че е открил човека, когото търсеше. От него лъхаше на пристанищен безделник.

— Да — усмихна се Кат.

— Откъде?

— Атланта.

— Аз съм Дени. От Сан Диего — протегна ръка младежът.

Кат стисна ръката му — беше груба и здрава. Изглежда, беше теглил доста въжета.

— Катлидж. Радвам се да се запознаем. Всъщност не знаеш колко се радвам. Познанията ми по испански са пълна нула. Би ли казал на този войник, че искам да си оправя динамото, а след това да се махна?

Дени заговори забързано на испански, а войникът му отговаряше по-кратко.

— Казва, че трябва да дойдете в канцеларията на капитана на пристанището и да се регистрирате, след това да минете през митницата. Но капитанът и митничарят са на обяд, така че може да мине известно време, преди да станете легален.

Джинкс се присъедини към тях. Над бикините беше нахлузила една тениска, не особено дълга. Кремавото й дупе се подаваше отдолу.

— Какво става, Кат?

Кат вдигна ръка, за да я накара да млъкне.

— Просто вземам малко информация от нашия приятел — войника. Това е Дени. Американец е.

— Здравей, Дени. Аз съм Джинкс — тя му забоде ослепителна усмивка.