Бялата стока

Дени изглеждаше леко зашеметен. Кат не за първи път виждаше подобна реакция към Джинкс. Младежът се огледа.

— Слушайте, вие сте тук само за да си поправите динамото, така ли?

— Точно така — отговори Кат.

— Е, ако не желаете да се мотаете по-дълго, отколкото е необходимо за поправката, аз може би ще уредя нещата с войника срещу няколко долара и ще си спестите формалностите.

— Колко?

— Десет щатски долара. Може би двадесет.

— Няма проблеми, Дени — каза Кат.

Дени започна да разговаря с войника отново, а той му отправи поглед и кимна в знак на съгласие.

— Дай му десет — каза Дени.

— Кат, подкупваш ли го? Искаш всички да ни арестуват? — обади се Джинкс.

— Тихо, Джинкс! — отвърна Кат, — Ще се махнем оттук колкото е възможно по-скоро.

Той подаде парите на войника, който си тръгна, без да каже нищо.

— Благодаря — каза Кат на младежа. — Наистина искам само да ми поправят динамото. Аз съм от яхтата „Лебед–43“. Името й е „Катбърд“. Познаваш ли някой наоколо, който поправя динама?

— Разбира се — отговори младежът. — Има един човек в града. Да тръгваме. Аз ще му го занеса вместо вас. Вие трябва да стоите тук в оградената зона, ако не искате да се разправяте с митницата.

— Тук ли работиш? — запита Кат, слизайки по стълбата на път за яхтата.

Дени се усмихна. Показаха се ред хубави зъби.

— Тук никой не работи много — отвърна той. — Аз съм при спортните лодки. Давам ги под наем, когато някой поиска, почиствам по някое дъно от време на време.

Тръгнаха към яхтата. Джинкс беше пред тях и Дени не можеше да свали очи от нея. Кат почти го съжали.

Достигнаха яхтата и Кейти надникна през люка.

— Това е Дени. Ще ни помогне за динамото. Дени, това е жена ми, Кейти.

— Здравей, Дени.

— Здравейте, мисис Катлидж — отвърна Дени, като й прати една заразителна усмивка. Кейти махна с ръка и се скри.

Качиха се на борда и Кат ги поведе към палубната стълба. Повдигна я и отвори капака на двигателя.

— Красива яхта — каза Дени възхитен, като се оглеждаше из салона. — Не съм виждал „Лебед“ тук от доста време. Изглежда нова.

— Почти — отбеляза Кат. — Пробвахме я от Лодърдейл до Антигуа, а сега сме тръгнали към Канала и Южния Пасифик. За две години. Тръгваме веднага, след като оправим това динамо.

— Обзалагам се, че е диодът — каза Дени и клекна до двигателя. — Имате ли гаечен ключ?

Кат му подаде комплект завити в брезент ключове и започна да гледа как Дени бързо разви болтовете на динамото. Изглежда, разбираше от двигатели — нещо, на което Кат се възхищаваше. Той самият беше нещо като гений в областта на електрониката, но за разлика от повечето хора с усет към техниката не обичаше много механичните машини.

Дени се изправи и заяви:

— Ще ми трябва час или малко повече, ако диодът е повреден и ако моят човек има такава част. Ако не, ще трябва да изпрося от някого. Да допуснем, че трябва да се поръча от Богота. Това ще отнеме два дни дори ако го докарат с въздушна поща.

— Кат… — обади се разтревожено Кейти.

— В такъв случай донеси го обратно. Не ми се ще да чакам тук. Ще го поправят в Панама.

— Дадено — каза Дени.

— Мама и аз искаме да се изкъпем. Има ли душове някъде наоколо? — обади се Джинкс.

— Да, зад онази сграда. Водата не я топлят, но тук тя не е толкова студена. Заключете вратата, защото не е само за жени.

— Може би е по-добре, ако дойда с вас — каза Кат.

— Ти какво мислиш, Дени?

— Няма страшно. Безопасно е. Аз не бих се тревожил.

Дени се изкачи в кабината. Кат го последва и се огледа.

— Кейти! — извика той. — Ти ли взе бинокъла?

— Не — отговори тя. — Беше в кабината преди няколко минути.

Кат огледа кабината и палубата, но без резултат.

Дени застана до него.

— Добре дошли в Колумбия, мистър Катлидж — обади се той. В гласа му имаше нотка на съжаление.

— Първото, което трябва да научите, е никога да не оставяте

нищо

неприбрано. Кажете ми, имахте ли мачта за триъгълно платно?

Кат погледна към предната палуба и видя празните обръчи.

— Не може да бъде — възкликна той, — нямаше ме само пет минути, а Кейти беше на лодката през цялото време.

— Считайте се за щастливец, ако все още имате котва и въже за притегляне.

Кат изтича и отвори капака на котвата.

— Още е тук — каза той с облекчение.

— Значи е бил само един и ръцете му са били пълни — установи Дени. — Аз бих свалил котвата долу. Дръжките на макарата също. Вижте дали шкафовете в кабината ви са добре заключени, за да не останете и без платна.

Кат кимна унило и започна да измъква котвата.

— Може би ще се върна след около час — каза Дени, като скочи на пътечката и се отправи към стълбата.

Кат му махна за сбогом и повлече с усилие тежката котва и веригата към кърмата. Изведнъж се спря. Господи, току-що му бяха откраднали бинокъла и предната мачта, а той позволи на един напълно непознат да слезе от яхтата с неговото динамо. Бавно се нагаждаше към местните условия.

Жените слизаха от яхтата с шампоан, сапун и кърпи.

— Ще се върнем след малко — каза Кейти.

— Нали не носите пари или ценности у себе си? — подвикна им Кат.

Кейти свали часовника си и му го подаде заедно с портмонето.

— Прав си и, повярвай ми, хич няма да се бавим на душовете.