Бялата стока

Не съжаляваше и не стана по-лоша. Кат си помисли, че ако не беше спортувал така усилено през последните няколко месеца, тя щеше да го изтощи до припадък. Мег спечели първия сет с шест на едно и Кат спря да се чувства виновен, че иска да победи жена. Игра с максимални усилия и успя да спечели следващия сет със седем на пет. Когато резултатът в третия сет беше четири на четири, тя проби сервиса му и Кат се опита да се стегне. Спомни си за миг за Куантико и едно бягане на десет мили. Това беше последният път, когато е трябвало да се старае толкова. Успя да спре сервиса й, тя спря неговия. Концентрацията му беше пълна. Все едно че играеше на Уимбълдън. Спечели точка и стигна до седем на шест, а след това върна най-силните сервиси, които някога беше удрял, и я победи с осем на шест.

Строполиха се на една пейка задъхани и изпотени.

— Кучи сине — каза общително тя, — винаги ли играеш така силно срещу момичетата?

— Момиче? Ти си като робот. Нямаш ли капка жал?

— Ти си първият мъж, който ме победи от много време насам.

— Първият мъж? Ти с кои жени си играла? Навратилова?

— На колко години си? — запита тя.

— На… — Той спря, като се опитваше да подреди мислите си. Погледна към часовника си. Беше двадесет и девети. — Велики боже! Бях забравил.

— Какво?

— Утре ставам на петдесет години.

— 

Петдесет?

— Аз може да съм мъжът в този мач, но ти имаш колко… дванадесет години преднина?

— 

Петнадесет,

шегаджийо.

— О, извинявай.

— Не можеш да ме настигнеш до плажа — каза тя и затича.

Кат се засили след нея по тясната пътека към морето и като заобиколи една голяма скала, видя екипа за тенис, захвърлен на пясъка. Голото й гъвкаво тяло се хвърли във водата. Като подскачаше на един крак, Кат изхлузи едната си обувка, а след това и другата. Свлече шортите и ризата си. Засили се, направи няколко стъпки във водата, гмурна се и започна да плува. Мег беше на петдесетина метра напред, но плуваше по-бавно от него. Настигна я на около деветдесет метра навътре.

— Като за плувец добре играеш тенис — каза й той и я изпревари.

Тя плисна вода в лицето му и започна да плува бавно назад към брега. Кат я последва. Мег достигна дъното, излезе от водата и се просна върху мокрия пясък. Кат се отпусна до нея. След тениса и плуването двамата бяха уморени. Кат чувстваше осезаемо нейната голота и особено пълните й загорели гърди, които се повдигаха в такт с дишането й. По нея нямаше отпечатък от бански. Кат изведнъж почувства нужда да се обърне по корем, за да скрие, че интересът му към голото й тяло нараства.

— Господи! Не съм се натоварвала така от векове — каза тя, като все още дишаше тежко.

— Аз също.

Кат знаеше, че я гледа, но не можеше да се въздържи. Мег, изглежда, съвсем не се притесняваше от неговата или от своята голота.

— Скоро ще се стъмни — каза тя, като потрепери леко. — По-добре да ида и да приготвя вечерята.

— Аз ще остана тук за минутка, за да се възстановя — отговори Кат. Смущаваше се да се помръдне.

Мег се изправи и се затича към къщата, като пътьом събра дрехите си. Спря под един открит душ, за да се измие. Кат я наблюдаваше. Тялото й, озарено от залязващото слънце, имаше меден цвят на злато. След малко тя се скри.

Бяха му необходими около две минути мислене за други неща, преди да реши, че може да стане. Изтича до душа, взе една кърпа на верандата и влезе в стаята си през плъзгащата се врата. След което се обръсна, изкъпа се и се изопна на леглото.

Мег постави хладната си длан на лицето му, за да го събуди. В стаята беше тъмно. Кат лежеше по гръб, а хавлията покриваше чатала му.

— Какво ще кажеш за една напитка? — предложи Мег. — Вечерята е след половин час.

Кат погледна часовника си. Беше спал час и половина.

— Добре — каза той. — Направи нещо местно.

Разопакова багажа си и облече леки памучни дрехи и обувки. Мег беше направила пунш с ром и приготвяше вечерята.

— Боя се, че ще трябва да ядем замразени зеленчуци. В къщата няма нищо прясно, освен картофите, които се пекат.

Тя беше облякла свободен кафтан от мек бежов плат, който разкриваше формите й, когато Мег се движеше из стаята.

— Помислих, че си готов за американско ястие — каза тя.

— Звучи добре. Тази къща е чудесна.

— Тя е единствената ми собственост, като изключим мерцедеса. Строих я четири години и съм я докарала почти до вида, в който я харесвам.

— Трябваше да се досетя. Тя е като теб. Защо ме доведе тук? Не ме познаваш.

— Напротив. Познавам те по-добре от вчера. Желаеш ли незабавен анализ на характера?

— Защо не?

— Е, аз зная общите неща за тебе. Бизнесът, който си направил, и прочие.

— Ще ти издам една тайна. Шуреят ми направи бизнеса. Аз работех само по техническите въпроси.

— Когато те срещнах, пружините ти бяха доста навити. Помислих си, че ще се пречупиш, когато убиха приятеля ти.

— Пречупих се. Бях напълно отчаян и не знаех как да постъпя. Бях решил да опаковам багажа си и да си отида у дома.