Бялата стока

— Апартамент 800 е нает за постоянно — успя да каже Родригес. — Моля ви, сеньор, причинявате ми болка.

Кат пусна Родригес, притисна го с едната си ръка до стената и опря пистолета в челото му.

— Продължавай.

— Една фирма наема апартамента. Не зная имена.

— Коя фирма?

— Компания „Анаконда“.

— И с какво се занимават?

— Не зная, сеньор. Никой не знае.

— Но имаш предположение?

— Смятам, че може би дейността им е незаконна. Не се знае със сигурност.

— Наркотици?

— Вероятно.

— Къде е кантората на фирмата?

— Не зная.

— Къде изпращате сметките? Това трябва да ти е известно.

— Плащат в брой. Идват и си отиват с реактивен самолет. Винаги имат много пари в брой.

— Кой е директорът на фирмата?

— Кълна ви се, сеньор, не зная никакви имена. Не работя пряко с тези хора. Дори и директорът на хотела не е в пряка връзка с тях. Идват, седят около басейна, поръчват услуги в стаите, плащат в брой и си отиват със самолета.

Кат извади снимката на Джинкс.

— Виждал ли си това момиче?

Родригес погледна снимката със страх.

— Не ме лъжи, Родригес.

— Да. Веднъж, когато пристигнаха, беше с тях и я заведоха направо в апартамента. Не я видях да слиза отново. Не видях кога си отидоха. Мисля, че тя… — направи той пауза.

— Казвай.

— Мисля, че беше дрогирана. Изглеждаше… полузаспала. Качиха я горе много бързо. Отишли са си през нощта. Не бях дежурен тогава.

— Колко време бяха тук?

— Заминаха си на трето число от месеца. Денят след телефонното обаждане.

— Кой е в апартамента сега?

— Никой. Никой не е бил в него оттогава.

— Добре. Слушайте ме внимателно, мистър Родригес. Аз и тази дама ще отидем с вас на осмия етаж, за да хвърлим едно око на този апартамент. Ще влезем с вашия резервен ключ.

— Dios

23

 — каза мъжът с разтреперан глас. — Не мога да направя това. Ще ме види някой. Ще загубя работата си, а може и живота си. Вие не познавате тези хора, сеньор.

— Дай ми резервния ключ — нареди Кат.

Родригес бръкна в джоба си и извади един ключ.

Кат подаде пистолета на Мег и й намигна:

— Дръж го тука. Ще бъда бърз. Ако ти създава проблеми, убий го.

Мег взе пистолета.

— Сядай на пода! — каза тя и опря пистолета в слепоочието на мъжа.

— Къде е апартаментът? — запита Кат.

— В старата част на хотела — отговори Родригес, като дишаше тежко, — във фоайето. Завийте надясно към асансьорите. Вратата е в дъното на коридора. За бога, сеньор, не позволявайте никой да ви види! Става дума за живота ми!

Кат излезе от килера и затвори вратата след себе си. На рецепцията имаше само една администраторка и тя беше заета с гост на хотела. Кат натисна бутона и вратата на асансьора се отвори почти веднага. Влезе вътре и посегна към бутона за осми етаж. Вместо бутон имаше ключалка.

— Мама му стара! — изруга Кат. Опита с резервния ключ и за негово облекчение той стана. Вратите се отвориха и той излезе в един вестибюл. Кат отиде до вратата на апартамента и пъхна ключа — отвори се леко. Посегна инстинктивно към пистолета, но си спомни, че го беше дал на Мег. Влезе в голям хол, обзаведен по вкуса на собственика. Определено това не беше стандартният хотелски стил в тропиците. Мебелите бяха добре подбрани. Имаше някои антики, по стените висяха хубави картини. Напомняше му дома на някой старомоден банкер.

От стаята се разклоняваха две антрета — наляво и надясно. Кат тръгна вдясно. Озова се в удобна библиотека, облицована с ламперия и пълна с книги, някои от които бяха с кожена подвързия. В стаята нямаше нищо от личен характер.

Върна се в хола и тръгна по другото антре. То се извиваше и вървеше покрай задната стена на хотела. Като отваряше всички врати, край които минаваше, Кат видя четири големи спални, елегантно обзаведени, но без да има нещо интересно. В края на антрето стигна до голяма заключена врата. Опита ключа и я отвори. Спалнята вътре беше голяма колкото хола и беше обзаведена дори по-богато. Имаше голям телевизор, бар, два дивана, камина и едно голямо легло с балдахин. От двете страни на леглото имаше гардероби. В единия бяха подредени прозрачни нощници и скъпи рокли. Изглежда, имаше три различни размера и се виждаха етикети на „Бергдорф Гудман“ и „Боуит Телър“. Рафтовете за обувки съдържаха поне дванадесет чифта с етикети „Чарлз Джордън“ и „Ферагамо“, отново с няколко размера. Няколко чекмеджета съдържаха дантелено бельо. Гардеробът от другата страна на леглото съдържаше дванадесет мъжки костюма в тропически разцветки. Нямаше етикети от магазин и Кат потърси етикета на шивача от вътрешната страна на джобовете. Всички бяха от Хънтсман в Лондон и бяха от миналата година, но на обичайното място в етикетите липсваше име на клиента. Имаше запас от ризи и обувки също от лондонски производители, и окачалка с вратовръзки. В чекмеджетата имаше подредени шити по поръчка бельо и плажни дрехи. В гардероба нямаше нищо, което да разкрие самоличността на собственика, но на всички ризи присъстваше монограм с буквата А.