Блондинка от Маями

— О, Лари, недей да се оклюмваш — Смях, последвано от тихо ридание. — Забавно, нали. Уж ти ме лекуваш, а сега аз те успокоявам.

— Знаеш, че не мога да поема отговорност за подобна постъпка.

— Не можеш да ме спреш.

— Дори не съм сигурен, че говориш сериозно. Повечето хора така и не осъществяват мечтите си за отмъщение.

— Ти ми помогна много — каза тя. — Просто ще се радвам, когато всичко свърши.

— Кое, терапията ли?

— Не, Лари, когато онзи негодник умре.

Раздаде се звън на лед по стъкло. Гай Бърнхард отпи глътка бърбън и зачака да кажа нещо. Лари Шийн крепеше чашата си с треперещи длани. Бърнхард ме огледа с лукава усмивка.

— Какво мислиш сега за скъпата си клиентка?

Не можех да проговоря. Не можех да мръдна. На плещите ми тежаха стотина бетонни тухли.

Тя ме беше излъгала.

Колко пъти бях засичал в лъжа някоя свидетелка, за да се обърна веднага към заседателите с „Щом ви излъга веднъж, значи пак ще излъже. Как можете вече да й повярвате за каквото и да било?“

За какво друго ме бе излъгала Криси? Дали и шепота в затъмнената спалня не беше част от някакъв сложен кроеж?

След малко казах:

— Ти ще отидеш в затвора, Шийн. Ще ти отнемат лекарските права и отиваш право в затвора.

— За какво? — Шийн се разсмя нервно.

Искаше ми се да му натъпча в гърлото проклетите кубчета лед.

— Подстрекателство към убийство, възпрепятстване на правосъдието и още куп неща. Соколов умее да ги измисля.

— Хайде да обсъдим положението — изрече снизходително Бърнхард. Личеше кой командва парада. — Лари, какво ще речеш?

— Още не съм дал показания, тъй че няма лъжесвидетелство — отговори предпазливо Шийн. — Може да съм те подвел, като не извадих касетата по-рано, но заблуждаването на адвокат едва ли е възпрепятстване на правосъдието.

Бърнхард избухна в смях.

— Прав си, по дяволите! По-скоро помага на правосъдието.

— Колкото до подстрекателството — продължи Шийн, — не съм и сънувал, че пациентката ми ще осъществи фантазиите за убийство на баща си, и в никакъв случай не съм я насърчавал.

— Фантазии? Тя каза, че си е купила пистолет. Каза, че ще го убие.

— Просто игра. Криси в ролята на ангел отмъстител. Това беше част от терапията. Или поне аз така си мислех. За жалост изглежда, че Криси ме е направила на глупак. През цялото време е планирала да извърши убийство.

— А вие двамата направо се шашнахте от изненада, нали?

— Откровено казано, шокиран съм от постъпката й — изрече Шийн с убедителност, заради която биха го изхвърлили от всеки ученически театрален кръжок. — Мислех си, че терапията напредва много добре. Може би наследниците имат основания да ме съдят, че не съм предупредил Хари за заплахите на Криси. Но в тази област законът е доста неясен, нали Джейк? При конфликт между интересите на пациента и тези на трето лице, лекарят трябва да разполага с категорични доказателства, за да наруши тайната. Мисля, че съм стъпил на здрава почва както в криминалното, така и в гражданското право. От прокуратурата няма да ме преследват, след като осъдят клиентката ти. Те обичат да приключат досието на чисто, нали? — Той се обърна към Гай Бърнхард с лека усмивка. — А не вярвам Гай Бърнхард да подаде жалба срещу мен.

Бърнхард се ухили и допи бърбъна.

— Естествено, че няма да подаде! — изкрещях аз. — Напротив, ще ти плати!

Вече всичко се изясняваше. Как можах да бъда толкова глупав? През цялото това време ме смущаваше, че Гай Бърнхард помага на жената, убила баща му. Но разбира се, той изобщо не й бе помагал.

— Значи беше замислил да убиеш баща си и подлъга бедната Криси да го направи — казах аз.

— Бедната Криси? — промърмори замислено Гай. — Бедното богато момиче. Всички толкова се тревожеха за нея.

— И това ли е всичко — твоята завист, твоята омраза към нея?

— Далеч не е всичко — обади се Шийн.

— Млъквай, Лари. — Бърнхард насочи пурата към своя приятел, после към мен. — Ласитър, не разполагаш с никакво доказателство в подкрепа на тези налудничави обвинения. Всъщност имаш доказателства само за факта, че скъпата ми сестричка застреля баща си пред цял куп свидетели, след като заявила пред микрофона, че възнамерява да стори точно това.

— Ти си я подвел — изревах аз. — Накарал си този въшлив доктор да й втълпи фалшиви спомени на една неуравновесена млада жена, после си я оставил да свърши мръсната работа. И мен подведе. Накара Ръсти Маклийн да ме покани в „Параноя“ онази вечер. Искал си да бъда там, да я видя, може би дори да хлътна по нея. Но искал и още нещо. Искал си да загубя делото.

Бърнхард благоволи да се усмихне.

— Знаеш ли какво каза Ръсти за теб?

— Сигурно, че съм прекалено бавен, за да спра нападение на крилото, и достатъчно тъп, за да повярвам в тая скалъпена история с потиснатите спомени.

Бърнхард си наля още един бърбън и се върна, без да ми предложи втора бира.

— Всъщност каза, че си по-умен, отколкото изглеждаш.